Балановият бесарабски български род

Димитър КОПРИВЛЕНСКИ

"Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и желаете да разбирате и знаете известното за своя български род... За вас е потребно и полезно да знаете... и да се гордеете със своя род и език... От целия славянски род най-славни са били българите... Така те от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци от български род били."
Тези напомняния, наставления, натяквания са на хилендарския монах Паисий: роде български, български род, род, род...
Все на рода се позовава, все за рода се хваща и пак на рода се осланя. Докато днешните ни "ценители" и "радетели" платено го подминават. И предизвикват повседневни и повсеместни спорове - ще я има ли и колко още България! Защото младите заминават един след друг в чужбина, някои се заричат да се върнат, но внуците така и не проговорват български...
Свои барони и баронеси, графове и графини, сърове, фонове, донове... България си няма. Дори Фердинанд по онова време се кахъри как без тях България ще управлява. Е, избута я до две национални катастрофи! С помощта на подкупни, подплашени, продажни преторианци. Но страната ни оцелява, успява и пребъдва. На раменете на българските родове. Много са, неизброими са дори. От рода Дуло, през Асеневци, Шишмановци... до родовете на Ботевци, Вазовци, Каравеловци, Фичевци, Славейковци, Заимовци, Обретеновци, Симеон-Радевци, Димитър и Никола-Петковци... Няма по-топла, по-звучна, по-съдържателна, по-историческа, по-песенна, по-приказна, по-бисерна и по-българска дума!

Рус човек със светли очи - от Болград

Странното, интересното и любопитното е, че докато мнозина знаят имената, делата и заслугите на генерал Георги Тодоров, командир на 7-а пехотна Рилска дивизия, влязла в Солун в края на октомври 1912 г. по време на Балканската война, а генералът стигнал до главнокомандващ на действащата армия в края на Първата световна война, и на академик Александър Теодоров-Балан, известен като поборник за чиста и правилна българска реч, със сигурност са мнозина тези, които не подозират, че двамата са братя. Че генералът е "батко" на академика, по-малък само с година. А има в семейството още трима братя и една сестра. Наистина, едно типично българско, многолюдно, многозаслужило, многоуважавано семейство.
Основоположник на Балановия род е Панайот Греков, роден в Станимака (дн. Асеновград) някъде в началото на ХІХ век. Това е началото, коренът на рода. Търговецът, влиятелният Панайот Мумджиоглу, е баща на Димитър Греков, дядо на Александър Теодоров-Балан и Георги Тодоров, радетел за народна просвета на българите в Бесарабия. По-късно той се премества в Ямбол, откъдето по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. се изселва в Бесарабия. В Болград Панайот Греков е пълномощник на българските колонии, един от инициаторите за създаване на Болградската гимназия. А негови гости и активисти в обществената работа са Раковски, Левски и други дейци на националноосвободителното движение. Така започва Баланиадата в Болград.
И до днес в Болград има цяла махала от Балановия род. Всъщност Балан е пришито, пояснително име със значение на рус човек със светли очи. Дори на черно-бяла снимка това личи, особено при генерала. Петима братя със засукани мустаки, някъде и брадати, достолепно са се подредили за фотография: най-възрастният, генерал Георги Тодоров, следван от академик Александър Теодоров-Балан. Третият от братята - Мартин Тодоров, е кмет на София между 1904-1908 г. Това е време на усилено разрастване на столицата. И много фирми търсят кадърни юристи, какъвто е и кметът. По това време започва строежът на Централните хали, на Софийската баня. Четвъртият брат - Атанас Теодоров, е създател на съдебната медицина. Става известен и като експерт по делото на поета Пейо Яворов, аутопсирал е Лора, както е описано от Михаил Кремен. От Балановия род е и инженер Михаил Балански, най-малкият от братята. Той е един от основоположниците на топлофикацията в София, като прокарва парно отопление на Съдебната палата и на Народната банка. Убит е по време на бомбардировката на София на 10.І.1944 г.
Такова е силното семе, избуяло в Бесарабия.

Петима братя и една сестра

Не бива да се пренебрегват и жените в рода. Дъщерята на Панайот Греков - Мария, е прабаба на генерала, на академика и на другите трима братя от рода Балан. В Болград тя се омъжва за Стоян, син на захвърлено от майката дете при бягството с армията на генерал Дибич в неуспешната за Русия война. Принудената да изостави детето си майка, за да не издаде бягащите, обаче се връща сама, прибира си го и настига другите. И той става търговец, навярно подпомогнат от родата. Катерина - сестрата на петимата братя, следва химия в Париж. Омъжва се рано, но по време на бременността заболява и почива.
Съпруга на генерал Георги Тодоров е Мариета, с която се запознава в Лом. Сетне им се раждат две дъщерички - Роза и Олга, и син Драгомир. Любопитно е, че семейството осиновява още две деца. И е трагично, че съпругата на генерал Тодоров загива при атентата в черквата "Св. Неделя" през 1925 г., когато е само на 53 години.
Академикът пък се жени за французойката Юлия, учителка по френски в Пловдив. Раждат им се и синове, и дъщери. Не е точно твърдението, че "потомците на знатен род са обявени за врагове на народа". По-скоро покрай сухото гори и суровото. От Народния съд единствен е съден Светослав, син на академика. Причината е, че бил секретар на цар Борис ІІІ.
В тези смутни години има и грешки, и лични пристрастия. И не бива всичко да се очерня. Защото на академик Александър Теодоров-Балан са създадени всички условия за творчество в продължение на почти петнадесет години, почитан е от най-високо държавно и научно равнище като общопризнато светило и гордост за България. И родът Балан, род на разностранни таланти с личен и общ принос в българския напредък, е с признание и слава, тачен в българската история. Нека пак повторим имената на петимата братя: генерал Георги Тодоров, акад. Александър Теодоров-Балан, проф. д-р Атанас Теодоров, Мартин Тодоров, юрист и кмет на София, и инж. Михаил Балански!

Във водовъртежа на войните, победите и пораженията

Не са много командирите не само в българската, но и в световната история, които участват в пет последователни войни. И то в продължение на цели четири десетилетия. Такъв е бесарабският българин Георги Тодоров, който при това започва като доброволец в Руско-турската освободителна война. И достига най-високото звание - генерал от пехотата и главнокомандващ на действащата армия през 1918 г. А съдбата му е неразривно свързана с изграждането, бляскавите успехи и трагичните поражения на Българската армия в първите следосвобожденски десетилетия. Нечувани победи, славни години, големи военачалници... и трагични поражения, национални катастрофи със същите военачалници!
Всъщност генерал Георги Тодоров започва символичното и същинското завръщане на рода Балан в родината. Едва навършил 19 години, той попада във водовъртежа на най-голямото събитие за България - Руско-турската война от 1877-1878 г. Записва се доброволец в опълчението. А в хода на бойните действия, както Олимпи Панов, Данаил Николаев и др., получава подофицерски чин от Руската армия. Завършва първия випуск на Военното училище в София, сетне постъпва в Генералщабната академия в Санкт Петербург. Но малко преди да я завърши, се завръща в България, защото назряват събитията около Съединението.
В Сръбско-българската война, последвала Съединението, бесарабецът капитан Георги Тодоров първо е командир на Ловчанската запасна дружина, а по-късно поема Летящия отряд. Ето го - един от българските капитани, редом с Олимпи Панов, Рачо Петров, Симеон Ванков, Коста Паница, Атанас Узунов... В началото на войната същият Летящ отряд се намира край град Кула, накъдето настъпва с цялата си мощ сръбската Тимошка дивизия. Видинската крепост още не е укрепена. И ако не бъде възпряна, тази дивизия лесно би я овладяла. Точно заради това капитан Тодоров с отряда си решава да атакува. Трябва да задържи противника по-дълго и по-далеч от важната крепост.
По-късно ще стане известно предложението на сръбския генерал Лешанин крепостта да се предаде, както и отговорът на капитан Узунов: "Аз съм се учил да защитавам и да превземам крепости, не да ги предавам!" Преди това обаче е стореното от капитан Георги Тодоров, за да спечели време.

Слабо при Солун, божествено при Булаир

Междувременно в годините на затишие след Сръбско-българската война като командир на Първи пехотен полк в София Георги Тодоров се забърква в детронирането на Александър Батенберг, заради което е уволнен от армията. Това трае обаче само два месеца. После е възстановен на служба и през 1887 г. става майор. В звание полковник е произведен в края на века като командир на полк. А новата 1910 г. му носи генералско звание и поемане командването на Седма пехотна Рилска дивизия в Дупница.
Това са вече върховете. А до започването на Балканската война остават по-малко от две години. Върховете на длъжностите се преплитат с върховете на духа, на ентусиазма и патриотизма, предизвикани от приближаването и взривени от началото на най-жадуваната война. Със сигурност не е случайно това назначение на генерал Тодоров. На високата длъжност той замества не кого да е, а генерал Ст. Тошев. Специална е и задачата на Седма дивизия. Тя трябва да действа сама по направлението на Македония. Докато основният удар, за съжаление, е насочен към Източна Тракия. А овладяването на Солун, което се иска от дивизията, е почти предрешено, защото дивизията е придадена към Втора сръбска армия на генерал Степанович. Която също иска да овладее Солун. В края на краищата турците почти без съпротива и срещу заплащане предоставят Солун на гърците. История, уроци, грешки, грешки...
Сетне Фердинанд си изсипва всичката жлъч връз генерал Тодоров. Това той го може. Прави разни номера и на гръцкия престолонаследник крал Константин. За 24 май, Деня на светите Солунски братя Кирил и Методий, отива в Солун и оттам изпраща поздравителни телеграми до руския император. Все с цел да го подсети, да получи подкрепа.
Русия е арбитър в споровете между балканските страни. Уви, всичко е твърде плитко като политика. Докато царството затъва съвсем. Дори и след като е оповестен Парижкият мирен договор с Турция, според който България получава новоосвободените земи на запад от линията Мидия-Енос.

Почти главнокомандващ на действащата армия

За да участва в цели пет войни един военачалник, държавата му трябва да ги води. И България, воглаве със своя цар и под неговото толкова мъдро управление, го прави. На 16 юни 1913 г. започва известната като Междусъюзническа война. В нея от 4-ти до 16-и юли Седма дивизия с командира си е на най-горещото място и успешно отблъсква бесните сръбски атаки при Калиманци. След войната генерал Тодоров е началник на Втора (Пловдивска) военноинспекционна област. През август 1915 г. става генерал-лейтенант. Очаква го и избухналата през 1914 г. Европейска война. През лятото на 1915 г. българското правителство и царят избират да се включат в нея на страната на Германия. Тя обещава повече. Обявена е обща мобилизация, а генерал Георги Тодоров поема Втора армия. Направлението пак е Македония.
Задачата на армията му е да прекъсне връзките между Солун и Ниш. И се понасят войските ни към лелеяните земи на Куманово, Скопие, Велес, Прилеп. Като на криле летят нашите и освобождават скъпите и близки до сърцата на всички земи и градове. Сънуват ли войниците или е истина?
Никому и през ум не минава, че може да има нещо като Ньой 1919 година! След още две години, през 1917-а, генерал Тодоров поема командването на Трета армия в Добруджа. Да напомняме ли, че тук българи и турци се бият срещу руснаци. Така България отстоява независимостта си. Според в какъвто съюз се включи и под чиято опека попадне.
Във водовъртежа от бойни действия, победи, поражения, Георги Тодоров стига и до своите бойни върхове. Удостоен е със званието "генерал от пехотата" и е назначен за помощник-главнокомандващ на действащата армия. Но титулярът генерал Никола Жеков все боледува и все е по лечение. От 8 септември 1918 г. до края на Солунското примирие главнокомандващ фактически е генерал Тодоров. Точно в този период стават и най-драматичните и най-трагичните за нашата армия събития.
На 14 септември съглашенската артилерия започва артилерийска подготовка на фронта от Дойранското до Охридското езеро. Идва и пробивът при Добро поле. И на 29 септември България капитулира. Подписването става в същия злополучен Солун, където през 1912 г. влиза със своята Седма дивизия!

На мирни, градивни вълни

Пристигналият като опълченец с Руската армия в България 19-годишен Георги Тодоров като действащ офицер помага на цялото семейство да се върне в Родината. Веднага прави впечатление несъответствието между фамилните имена на петимата братя. Обяснението е в патриотизма на генерала. За да подчертае българския си корен, той изоставя името Балан, а Теодоров променя на Тодоров. Последван, вероятно от същите подбуди, и от юриста и кмет на София Мартин Тодоров, третият от братята Балан. А петият става Михаил Балански.
Възможен е и известен паралел в приноса на всеки от рода към Родината. Името и стореното от втория брат - Александър Теодоров-Балан, обаче са изключително популярни. Още учениците го знаят като поборник за чиста и правилна българска реч. Само дето сетне, като отрастват и стават, да речем, държавници и депутати, съвсем го забравят. А животът, старанието, упоритостта на пуриста Балан си струват яко!
Петимата братя са трето поколение от рода, появило се на бял свят в Бесарабия. Следва да се знае още, че майка им е сестра на Димитър Греков, известен строител на България, дипломат, министър. След завършване на Болградската българска гимназия Александър Балан получава солидно образование по славянска филология в Лайпциг и Прага. През 1884 г. става доктор на Пражкия университет. Завръща се в България и се отдава на научна работа. Той е първият ректор на Софийския университет, който през 1888 г. все още е само Висше училище. По-късно видният славист е избиран още два пъти за ректор. А приносът му в областта на езикознанието е безспорен.
Над 700 нови думи налага в нашия език академик Балан. И никой днес дори не се замисля за произхода им. Ето само някои: заплаха, усет, летовище, проява, възглед, излет, гледище... Цели 80 години от почти стогодишния си жизнен път братът на генерал Георги Тодоров посвещава на устройството на българския език, на неговия правопис, култура, граматика...

...С душесмут окосъзрях...

Достолепният строител на българския език има около 900 заглавия: книги, речници, монографии, езикови бележки... Първата му печатна научна проява е в сп. "Наука" през 1881 г. Само след две години става член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Последната му публикация пък е от декември 1958 г., само месец преди да си отиде от белия свят почти на сто години (роден е на 27.Х.1859 г., а умира през февруари 1959 г.). Емблематични за страстите Баланови са заглавията "Чуждици и своици", "Ние спрямо езика си", "Нова българска граматика за всякого", "Възвратни глаголи и усебни".
Балан се изявява и на общественото поприще. През 1907 г., когато Фердинанд временно затваря университета, професорът заминава за Цариград. И е нарочен за главен секретар на Българската екзархия. Година по-късно той се възползва от реформите на младотурците и на пъпа на Османската империя основава Български конституционен клуб. Ето го следовникът на Петко Р. Славейков, на Симеон Радев... Важното е да знаеш кога и какво, да можеш и да се възползваш. Все в интерес на България.
Почти неизвестен е и фактът, че академик Балан дълго време е сред лидерите на българското масонство. В "свободното зидарство" той е посветен през 1906 г. Кръстник и препоръчител в Международния орден на добрите храмовници му е световноизвестният психиатър проф. Август Форел. А от 1924-а до 1927 г. е на върха на масонската йерархия в България. Затова пък, дори само които са чували името на Александър Балан, знаят за всеизвестното му писмо до министъра на просвещението. Когато през 1916 г., поради навършване на 65-годишна възраст, решават да го уволнят от Софийския университет, големият ни учен, обиден, написва писмо до министър Иван Вазов:
"Г-н министре,
С душесмут окосъзрях известилище във вестодавците всекидневни, че е сторена изпъдица на себеличността ми от Висшенаучното просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злочинно горчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото ако ме окосъзрете, ще умозаключите, че съм душесвеж и сърцемлад, и в прекрасно якотелесие..."
И още все в този тон!

Балади ала Балан или...

Писмото е твърде пространно. И в различни варианти. Проф. д-р Стефан Брезински, върл последовател, страстен почитател и продължител на мъките Баланови за чист български език, с основание споделя, че то повече се приписва на неговия учител. Прилича като да е показателно за настоятелност, за педантичност. И за известна ироничност. Съществува и твърдение обаче, че писмото е пародия в стил "Балан", съчинена от студенти...
"Сладкодумството на този пословично трудолюбив учен не го напусна до последния му дъх. През 1954 г. в БАН бе чествана 95-годишнината му. Неговото дребно телце се оказа в средата на огромна маса между маститите фигури на Тодор Павлов - по това време председател на БАН, и Вълко Червенков - министър-председател и бивш студент на Балан. Юбилярят, сред море от цветя, заяви тогава в словото си:
"Обсаден съм от бляскави знаци на справедлива преценка... Озарен съм от лъчите на един красен залез, какъвто художници дирят за свои отборни творения... Добивът от моята лична досегашна борба на наш национален език са вече няколко десетици думи и изрази, от моя ръка съживени или изваяни и общо възприети. Нека спомена тук на сгода само две: усет и творба... Думата творба, когато излязох с нея на стъгда, почтен в години и известност я осмя в случайна среща с мене. Приличала му на "торба"! Само с това съждение той издаде ниското равнище на домашната ни езикова критика. Съобразно с това и аз отбраних своето изделие. И думата "сръдня", рекох, може да прилича на друга някоя наша, а все пак си е добра българска."

Първоградители на българския дух и език

Колко е нужен на България родът Балан днес! Е, генералът сигурно щеше да е уволнен набързо от армията. Заради реформите. И щеше да си живее в хижа "Мариета" край шосето за Семинарията, близо до "Под липите". Затова пък за академика, пазител на чистата българска реч, работа щеше да има, с лопата да я ринеш. Само депутатите и журналистите да научи, че трябва да се казва не "дебат", а "дебати", пак щеше голям зор да види. А можеше и да импровизира: "И думата "дебати" току-виж оприличили на друга една нашенска. И все пак "дебати" е правилната и правоговорната..."
Историята, примерът на предците ни се превръща във все по-слаб аргумент за поколенията. Особено за българите. Докога и докъде! Може да се прозре. Затуй приказката за рода Балан е повече от приказна. Горда, красива, трудна, поучителна, томителна... Изумително е да се види как една родова история се припокрива с националната. И как националната и дори световната история се преповтаря.
Отбелязваме годишнини от войни и победи и подминаваме пораженията. Е, времето е друго, някой ще рече. И пак ще отбелязваме Ньой, и ще търпим нови диктати. Днес територии не се отнемат. Но на духа се посяга на поразия. Все от същите т.нар. "велики сили". "А ние мълчим, позорно мълчим", простенва поетът.


Работният кабинет на езиковеда (Балан-4)

Генерал Георги Тодоров

Сред дупнишки първенци на 10 км от Солун, октомври 1912 г.