Баку - с нефт всички мечти са възможни

Когато бях малка, една песен в ранната ми възраст се запечата в съзнанието, свързано със спорадичните ми посещения в тогавашния Съветски съюз. От телевизията пееше един ориенталски глас, който нареждаше: Богата нефтью, страна родная, страна родная, Азербайджан". Десетилетия след този мой блед детски спомен, вече пътувах за Баку и рефренът, който спорадично родителите ми припяваха през годините и припомняха с весел глас, се появи в съзнанието ми. Защото няма Баку без мисълта за петрола там. Избледнелият спомен за песента на нефтопреработвателя, изпята през далечната 1948 година от родения в Тбилиси Рашид Бейбутов, се готвеше да стане реалност.
Няма и Азербайджан без нефт, газ, мистика по пътя на коприната. Там откъдето върви пътят към Далечния изток. До Баку е роден разузнавачът Рихард Зорге. Баку е и родина на първите натрупани капитали на фамилиите Ротшилд и Нобел. Така е било. После идва съветският период, когато руснаците са сериозен процент от населението, а руският е основен език. Днес хората с руски произход са под 2%, а в Баку по-старите разбират руски и го говорят, но младите предпочитат акцентът да пада върху английския език.
Но какво е Баку и без Каспийско море и забитите навътре сонди за петрол. Има дъх на петрол във въздуха и се усеща с кацането на самолета.
Преди години четох за Каспийско море, че водата му е почти питейна, но и тогава, през 70-те, беше факт това, че нефтът е унищожил този естествен питеен източник, за да пребъде една нова държава. Казват още, че именно Азербайджан е родината на зороастризма, заради големите количества природен газ, извиращи от дълбините на планината Янар Даг, която, казват, е люлката на култа към Зороастър, познат ни още като Заратустра. Горящата планина на Господаря на огъня. В тази връзка и Азербайджан е наричана Страна на огнената стихия. Там има мистика в изобилие.
Едва пристигнала в Баку, и вече можех да констатирам, че това е една модерна строителна площадка. Хората там започват работния си ден в 8 сутринта и продължават до вечерта, като упорито отвоюват от пясъка и жълтия камък всеки метър. Затова и Баку цъфти в зеленина, а от пясъка почти няма следа. В Баку се строи ежеминутно всичко - от домове, през обществени сгради, колите вървят по прекрасно асфалтирани пътища и така въпросът какво печели държавата от петрола става излишен.
Баку е град на джиповете, почти няма други коли, пешеходните пътеки са на големи разстояния една от друга, а подлезите са мраморни в цветовете на римска баня. Светофарите също почти отсъстват и не е рядкост искащите да преминат напряко на някой булевард да пресичат, размахвайки високо ръце като сигнализация. Въпреки че градът е населен основно с мюсюлмани, а ходжата пее всяка сутрин и вечер, гледки като тези в ислямски държави, на стичащи се хиляди поклонници там не може да се видят. Не се виждат и много места за хранене, ресторантите са или престижни, или почти отсъстват. Вероятно бакинци се хранят основно вкъщи.
Луксозни бутици има по централните улици, но не се виждат магазини за т.нар. средна класа. Според моя импровизиран гид там, Светлин, Баку има молове, но там основно ходят имотните хора. Той разказа каква звезда за тях е позалязващият нашенски попфолк певец Азис и каква мания е бил за дълго време за младите там, които искали на всяка цена да го чуят на живо как пее. Светлин ме предупреди да не се изненадвам, ако го чуя да вие трели из най-скъпите молове в града. Вярно, не можах да видя този културен феномен, но приех факта и заради това, че неговата музика е доста близка до тяхната. Тук е моментът да се спомене, че хората от Азербайджан говорят на наречие съвсем разбираемо за говорещите турски, дори понякога се спори дали не става дума за един език, но това е спор за езиковедите.
Извън детайлите, посетителите не бива да пропускат Стария град в центъра с извисената там Моминска крепост. Преданието е, че момиче се хвърлило в морето заради неразрешена любов. Няма доказателства за какво е ползвана всъщност кулата, за наблюдателница, защото там започвало морето, или като водна кула. Днес под балкона на това съоръжение няма море, защото територията е отвоювана от руската техническа мисъл, а Каспийско море е отпратено надалеч от крепостта.
В старинния град се е намирал и ханският дворец на Ширваншах, построен през ХV век, аскетичен, без орнаменти, с гладки стени и приемна за "Държавния съвет". Наричат го постижение на азербайджанската архитектурна мисъл за онова време.
Днешно Баку е ремонтирано основно заради домакинството на страната на Евровизия през 2012 година.
През 2007 година на една от най-известните архитектки в света от иракско-британски произход Заха Хадид е възложен уникален проект за изграждане на "Гейдар Алиев център". Наистина сградата е впечатляваща и сякаш има формата на знака на вечността от алгебрата. Студиото на Хадид проектира центъра, като съчетава много плавни линии, коренно различни от кубичната съветска архитектура, която в голяма степен доминира в Баку. Няма и реална връзка с чисто мюсюлманските старини, богато украсени с фризове, керамика и цветове. Сградата е бяла, но не остава незабелязана за туриста.
Но нищо не може да се сравни с гледката, която представлява нощем Баку. В центъра на града са издигнати сгради с формата на лале, кули, които блестят в цветовете на националното знаме на Азербайджан. Нощта на Баку е пламтяща в светлини, блестят и светлинки от Каспийско море. Вероятно от сондите там, на кея се полюшват две големи яхти, един бог знае на кого. Но водопадът от светлина е навсякъде, като в увеселителен парк. На въпроса ми как си позволяват такова разхищение на електричество, моят гид е категоричен: С нефт всички мечти са възможни!

В Стария град всеки може да си купи занаятчийски предмет, символ на азербайджанската култура


Моминската кула още крие тайната на своето предназначение, а легендата й придава романтично обяснение


Бакинци обичат разходките по крайбрежния булевард, откъдето се виждат трите кули във форма на лале или пламък.


Баку е град на ускорено строителство, замисълът е, че един ден ще прилича на съвременен Дубай
Снимки авторката