Бъдни бедни вечери...

На Бъдни вечер обикновено се сервират седем, девет, единадесет предимно постни гозби, ястия. Само че постното не е евтино, ако погледнем откъм финансовата му страна. Няма царска туршия с мед и без мед под шест лева. Понякога вегетарианската храна излиза много по-скъпа от парче месо. Забележете - кило месо е около десет лева, ако не е агнешко, което вече минава дванайсет-тринайсет лева, кило колбаси е около пет-шест! От месо ли са колбасите у нас, не знам. Сега като минат в графата вредни храни и ги обложат с данък "Москов", може да се изравнят и с месните продукти.
То у нас повечето продукти не са родни. Зеленчуци, плодове растат ли вече по нашите географски ширини? У нас растат само цените им по пазарите и борсите. А ги внасяме от Македония, Гърция, Португалия, Турция, Полша, Малта...
А "готиният" министър си знае работата. Да влязат повечко парички в хазната, да има да харчи правителството, както си знае. И премиерът, естествено...
Та, думата ми беше за Бъдни вечер. Бъдни или бедни вечери е по-правилно според бюджетите на страната, на общината, на семейството. Като няма средства за социални програми и политики, по-справедливо и реално е да кажем Бедни вечер преди Коледа. А и нали всички у нас и по света, особено в Европа и на Балканите, се борят с бедността.
В Брюксел е тъпкано с борци против бедността. Повечето от тях, а защо не и всички, решиха проблема, ако погледнем доходите им. С бедността се борят и у нас властимащите. Набързо решиха да дадат на пенсионерите по някое левче, а за себе си гласуваха по двеста лева отгоре на месец. Е, те ще срещат Бъдни вечер, ние - Бедни вечери...
Също като в приказката за оня, който ял цял живот единствено зрял фасул. И узрял за битката с бедността, като казал, че дойде ли на власт, ще изкорени тази земеделска култура. Дошъл на власт, но бързо забравил обещанието. Избирателите го попитали кога ще се справи с боба. Ама как, учудил се той, още ли го ядете тоя боб!? Аз вече не... Такава е и у нас битката с бедността. Само на хартия. Само в предизборни речи. Сит на гладен не само не вярва, но и го забравя.
Така е и с нашия човек. Ял филиите си с мас, сега не дава и сланина да ядат поданиците му. Няма да ги лекува именно затова. Който пуши цигари - също.
Първият човек в държавата винаги е борец срещу нещо. Един се бори с апартейда, друг - срещу фашизма и капитализма, трети - с ислямизма и тероризма. Четвърти е против расовата дискриминация, пети - против циганите и негрите. Борци за мир и справедливост. Борци против бедността. Борци безчет - навред. И ние сме с борец начело. Огнеборец... Нашия борец "три папи са го галили". Дали му е повярвал Камерън? Или си е помислил: "А бе, много папи - хилав премиер!"
Драги сънародници, очаквайте и да са ви честити Бедните вечери като тези на Христо Смирненски. Но кой ли чете още пролетарския поет? Има ли го в учебниците? А и да го има, защо да го четем? Той е като вредна храна за управляващите и борците с бедността в България.