Искам да науча учениците си на родолюбие!

ИВАН ИВАНОВ е на 25 години, роден е в Самоков. Завършва средното си образование в родния си град, в Профилирана гимназия „Константин Фотинов“, хуманитарна паралелка с немски език. Продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След завършване на бакалавър със специалност „География“ започва работа в 93-то СУ „Александър Теодоров-Балан“ в София, където вече три години е част от екипа. 

- Г-н Иванов, защо и как избрахте професията на учител? И защо по география?
- Интересното при мен е, че географията до 9 клас не ми беше любима. След това моята учителка по География и икономика Ралица Костова ме запали по този така интересен предмет, който вече е мое всекидневие, както и самата професия. 

- Какво е днес да си учител? Уважавана професия ли е? 
- Учителската професия ми носи удоволствие и е моя сбъднати мечта. Поради тези причини смятам, че да си учител е привилегия, но не е за всеки. Навсякъде има трудности. Най-голямата в учителската професия е комплексността, защото един учител е преподавател, възпитател, пример, лекар, приятел, психолог и още много други... Но пък това прави тази професия интересна.

- Какви са най-важните качества, които трябва да притежава един учител?  
- Най-важното качество на един добър учител е гъвкавостта. Колкото и да плануваш как ще ти мине часът или денят, почти никога не става по план. За човек като мен, който не обича много плановете, е перфектно.

- Как намирате общ език с децата, с родителите? 
- Подходът е различен към всеки клас и скоро ми попадна интересен цитат, който е много точен: „Ако в два класа преподадеш нещо по един и същи начин, със сигурност на едното място си сгрешил“. Всеки ученик е различен, всеки клас има своите различия и затова всеки колега търси различен подход.

- Какво мислите за намесата на родителите в образованието? Не Ви ли се струва, че днес всеки „разбира“ от образование и дава съвети на преподавателите? 
- Като класен на десети клас, мога да кажа, че имам невероятен клас и невероятни родители. Родители, които са винаги насреща, родители, които ме подкрепят и оценяват моя труд и труда на колегите ми. Това се постига с доказване и с любов към професията и учениците. Другото важно нещо е учителят да постави точна граница какво е позволено и какво не е - както на ученици, така и на родители, и тогава няма да има проблем.

- Различни ли са днес децата, ако ги сравним с Вашето поколение?
- Много мразя, когато започнат хората да казват: „Едно време какви деца имаше“ или „Децата така се промениха“. Моят риторичен въпрос е: Не е ли нормално да има промяна в поколенията? Всяко поколение има както позитивни, така и негативни черти.

- Как успявате да спечелите вниманието на учениците? 
- Вниманието трудно се печели, но когато подготвям презентация или разработвам урок, винаги се питам: „Ако аз гледам тази презентация, дали би ми била интересна?“ Опитвам се в часовете да вкарвам игри, филми и т.н., за да задържа вниманието на учениците.

- Какво мислите за непрекъснатите промени в учебните планове? Какво трябва да бъде образованието според Вас? 
- Учебните планове трябва да бъдат съкратени. Трябва да се учи по-малко материал, а да има повече часове за упражнения и затвърждаване на знанията. 

- Ако бяхте министър на образованието, какво бихте променили в системата? 
- Това е много труден въпрос и винаги казвам: „Нека всеки да работи това, което разбира." За едно нещо съм сигурен - в системата трябва да има действащи учители, а не хора, които в близките 10, 20 или 30 години не са влизали в класната стая!

- Вашето мнение за телефоните в училище. Трябва ли те да бъдат забранени? 
- Телефоните много разсейват учениците, но като учител по География и икономика мога да кажа, че в някои от часовете ни помагат. Има ученици, които си позволяват да гледат в тях далеч не с образователни цели, но всеки носи последствията от своя избор. Като цяло нямам проблем с телефоните в класовете, в които преподавам.

- В последно време се сблъскваме с още един проблем - навлизането на изкуствения интелект в живота на хората и конкретно в училище. Как се отнасяте към него? Може ли да бъде използван в училище, какви опасности крие? 
- Изкуственият интелект навлиза с огромна сила. Проблемът е, че учениците вече не търсят дадена информация, а я получават готова и обработена. Това ги прави по-мързеливи и неможещи да извличат информация от текст. Аз също използвам изкуствен интелект, дори днес го накарах да ми направи карта на паневропейските коридори. Правил ми е кръстословици и др. 

- Някои казват, че изкуственият интелект щял да измести човека в учителската професия. Споделяте ли такова мнение? 
- Много професии са застрашени, но в класната стая няма да стане толкова лесно точно заради тази гъвкавост, за която споменах.

- Ценност ли е днес образованието? 
- Образованието винаги е било ценно и винаги ще бъде. Въпрос на възпитание и план за бъдещето на всяко дете. 

- На какво искате да научите своите ученици? 
- Целя да науча учениците предимно на родолюбие. В днешно време повече оплюваме България, отколкото да се грижим за нея. Човек, ако обича родината си, ще се опита да направи всичко по силите си да я развие. В българската политика проблемът е същият - липсват политици, които да са истински родолюбци и патриоти. Разбира се, искам да науча учениците си на фундаментални понятия и закономерности в географията и по този начин те да се учат да разсъждават.

- Учителят дава не само знания, но и възпитава. Вие лично в какво възпитавате учениците си? 
- Искам моите ученици да бъдат на първо място добри хора, да помагат и да са сплотени. Няма нищо по-хубаво нещо за един клас, въпреки различията, да бъде единен и сплотен. 

- А Вие самият на какво се учите от тях?
- На търпение. Това е основното, на което ме учат. Всеки ден е изпълнен с някакъв урок както от моя страна, така и от страна на моите ученици.

- Имате ли интересен случай от учителската си практика, който бихте споделили с усмивка?
- Преди две години преподавах на третокласници по Човекът и обществото, когато в стаята влетя пчела и децата започнаха да пищят, да скачат, да се крият... А аз не мога нито да изгоня пчелата, нито пък малките сладури да укротя.

- Казахте, че учителят трябва да е гъвкав. Строг или добър?
- Аз лично смятам, че съм строг. Като ученик съм харесвал по-строгите учители, защото те винаги оставят следа в ученическия живот. Тогава децата знаят къде са границите и работата е много, много по-лесна. Мисля, че един учител не трябва да избира между това да е „строг“ или „добър“, а да е и двете, за да има справедливост.

- Дистанциран или приятел?
- В часовете, когато става въпрос за учене, трябва да има дистанция и дисциплина. В междучасията разпитвам децата, споделяме си и тогава мога да кажа, че отношенията ни се доближават до приятелство. Например след ваканция в началото на часа им давам думата да ми разкажат какво са правили, как са си изкарали. Както във всяко нещо, така и в училище, не трябва да има крайности - нито дистанцирането, нито прекаленото приятелство и доброта в отношенията ученик - учител са добре.

- Вас учениците Ви обичат. Как го постигате? 
- Колкото и нескромно да прозвучи - с лекота. Учениците усещат, когато си вършиш работата с желание и страст. Другата причина е, че всеки ученик се нуждае от учител, на когото да сподели своите проблеми и щастливи мигове.

- Какви качества цените в хората? 
- Ценя човек да бъде отговорен, деен и да има възпитание. Обичам хора, които знаят как да се забавляват и да грабят максимално от живота. Хора, които се забавляват, няма как да бъдат злобни и да таят омраза.

- Вашето послание към читателите на в. ДУМА?
- Изключително съм трогнат от поканата да гостувам на в. ДУМА, за мен беше удоволствие. Посланието ми към всички читатели и към всички българи е да обичат родината си, да я пазят и развиват. Всичко друго ще се нареди!