Бъдете преблагословени...

"Словото е Бог и Бог е словото"! Повече от две хиляди години тази библейска истина свети като чисто злато! Древните хора са прозрели силата и важността на словото. Но днес нашите управници смятат, че словото, езикът не са толкова важни и не приемат закона за езика, бавят се. А родният ни език "скимти" като изхвърлено коте зад вратата - изоставено, неугледно, мръсно, непочистено, неизкъпано, необгрижвано...
Думите! С тях ние си общуваме, разбираме се, караме се, обичаме се. Те са нашето важно средство, нашето словесно оръжие. Колкото по-богат ни е наборът от думи, толкова по-лесно и по-добре стигаме до душите си човешки. Езикът ни е нашето народно, нашето най-важно, най-голямо, нашето велико богатство! С хилядолетия събирано, кътано, кипрено, лъскано. Бива ли сега да го подритваме, да го мъчим, да го изтезаваме? Защото точно това се прави днес. Мъчат се деца и възрастни, които са чели, но не са дочели, учили са, но не са доучили и сега имат в душите си нищожно количество от думи. С тях те не могат да се изразяват правилно, красиво и убедително. Затова се и заплитат в едни и същи думи, затова остават неразбрани. Така измъчват себе си, измъчват слушателите си, но най-вече измъчват милия ни роден език. Езикът ни свещен, езикът на нашите деди, чийто празник е в най-цъфналия майски ден - 24 май!
 Преди да обкичим с цветя, с венци ликовете на светите братя Кирил и Методий, които ни дадоха писменост, нека да си дадем сметка колко сме виновни пред тях. Виновни сме, че не се грижим достатъчно за езика ни, че не продължаваме с чест и достойнство делото им свещено. Преди нашия поклон към първоучителите, нека да си обещаем, че ще браним, ще съхраняваме езика си български, ще го изучаваме, ще го обичаме, ще го пазим от досегателства. Той заслужава това! Той ни е запазил като народ, като нация! Ние сме му длъжници!
 И днес свято и съвременно звучат  думите на Стоян Михайловски, отправени към цял народ български:
    С книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!