Бъдещето на Земята виси на косъм

На 22 април човечеството отбеляза Деня на Земята. Всъщност това е втори такъв празник, обявен от ООН. Първият се чества на 20 март - денят на пролетното равноденствие, датата беше избрана и утвърдена през 1971 г. А през 1990 година бе утвърден и вторият Ден на Земята. Първата дата е с миротворческа и хуманитарна насоченост, а втората - с екологична. На 22 април над половин милиард души на планетата честват празника и се обединяват в искането си политици, държавници, бизнес среди да включат в своите приоритети опазването на околната среда.
Десетилетия наред активисти от цял свят призовават всички ние да бъдем по-внимателни към околната среда, да не мърсим планетата си и да помним, че тя ни е една.
Към днешния ден човек е приспособил за свои потребности близо половината от земната суша: 26% за пасища, по 11% - за земеделски поля и лесовъдство, останалите 2-3% - за изграждане на жилища, промишлени обекти, транспорт и услуги. В резултат на изсичането на горите селскостопанските земи са се увеличили от 1700 г. досега шест пъти. От достъпните източници на прясна вода човечеството използва повече от половината. В същото време почти половината от реките на планетата ни съществено са намалели или са замърсени, а близо 60% от 277 големи водни артерии са преградени от язовири и други инженерни съоръжения, което е довело до създаването на изкуствени езера, промяна на екологията на водоемите и реките.
Хората са унищожили местата на обитаване на безброй представители на флората и фауната. Само от 1600 г. на Земята са изчезнали 484 видове животни и 654 видове растения.
Световният океан също пострада от човешката дейност, въпреки че хората използват едва 8% от неговата изходна продуктивност. Изловени до предел са две трети от морските животни и е нарушена екологията на много от обитателите на морето. Само през ХХ век е била унищожена почти половината от всички крайбрежни мангрови гори и безвъзвратно е разрушена една десета част от кораловите рифове.
Човекът не пощади и въздуха. За последните две столетия човечеството допринесе сериозно за нарушаването на равновесието в атмосферата. Още през 1750 г. то е изхвърляло в атмосферата само 11 милиона тона въглероден двуокис. Един век по-късно този обем нараства 18 пъти, достигайки 197 милиона тона. А след още 100 г. се увеличава още 30 пъти, достигайки 6 милиарда тона. Към 1995 г. тази цифра нараства четворно - до 24 милиарда тона. Съдържанието на метан в атмосферата за последните две столетия се е увеличило приблизително двойно. А той по своята способност да засилва парниковия ефект превъзхожда въглеродния двуокис двадесетократно.
Последиците са известни - през ХХ век средната глобална температура се увеличи с 0,6 градуса. И това се оказа достатъчно, за да почне да се променя климатът на Земята. Ние всички усещаме тези промени - природните бедствия стават все по-чести и все по-трагични. Началото на това столетие ни изненада с безпрецедентни наводнения, урагани, суши и горски пожари.
Бъдещето на планетата ни виси на косъм, предупреждават експертите. Стабилно развитие можем да постигнем но само ако навреме спрем необратимата деградация на планетата. Следващите 30 години ще бъдат решаващи.
Земята е домът на 7 милиарда души. Грижата за този дом ще ни покаже като отговорни и мислещи хора. И нека не забравяме, че всъщност човечеството няма друга възможност за избор. А планетата ни е наистина прекрасна... В Деня на Земята Националната космическа агенция на САЩ НАСА публикува десетки снимки, изобразяващи красотата на планетата ни.


Хаваите загубиха част от горите си още по време на доиндустриалната епоха

Аляска, планинският масив Брукс

Планктонът на повърхността на Тихия океан отлично се вижда от космоса