Бъдещето на металите

Технологията за леене с газово противоналягане е едно от върховите български научни постижения, с които нашата страна прави световен пробив. Изминаха 50 години от регистрирането на патента за откритието - световно постижение, създадено от акад. Ангел Балевски и чл.-кор. Иван Димов. Днес Институтът по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика при БАН носи името на своя основател - акад. Балевски, който е и един от създателите на българското висше инженерно образование. Марката на метода за леене с противоналягане създаде световното име на института на БАН. Когато разни критикари приказват сега с презрение как в предишната политическа епоха у нас са се създавали научни институти за конкретни учени, винаги се сещам за този институт. Ако пет години след създаването на метода за леене с противоналягане, който е бил безспорно световно постижение, не е бил създаден Институтът по металознание, днес нямаше да имаме едно толкова мощно академично звено, което и в момента е водещо в областта на материалознанието, в създаването на нови метални сплави и съоръжения. 
В края на миналата седмица институтът отбеляза 45 години от създаването си и 50 години от патентоването на метода "Балевски-Димов". От екрана звучи гласът на Ангел Балевски: "Когато започнахме в началото на 60-те, аз бях единственият машинен инженер. Търсех си научен сътрудник. Имаше един много умен младеж - Иван Димов, той защити дисертация при мен, намерих го и започнахме... Разговаряхме много. И ни дойде идеята да покрием матрицата, да  я затворим с един звънец, така че горната и долната част да са с еднакво налягане. После, ако направим разлика в налягането, металът се задвижва и така, като регулираме тази разлика, можем да контролираме скоростта на леене". С две думи, това е методът за получаване на олекотени метални сплави - научна и технологична новост в световен мащаб, с голяма точност и високи технологични показатели. Методът на Балевски-Димов открива пътя за създаване на нови сплави и бързо намира приложение в индустриите в СССР, Австрия, Италия, ФРГ, Франция, САЩ, отскоро - и в Китай. При днешното състояние на изостанала България кой може да си представи, че в онези години по света започват да работят заводи за производство на отливки и леки сплави - с българска иновативна технология, с български машини, с български инженери? С нашата технология и машини, произведени в България, автомобилният гигант "Крайслер" в САЩ олекотява колите си с 280 кг благодарение на алуминиевите сплави, произведени по нашата технология. В новите модели на "Крайслер", "Форд" и "Дженерал мотърс" тежките стоманени и чугунени джанти и други части на колите се заменят с по-леки. След 3-месечни изпитания в Детройт на изделията, създадени в института на БАН, "Крайслер" закрива производството на чугунени детайли и купува 10 български машини за леене с противоналягане. Институтът на БАН е единствен доставчик на отливките за машините в американската фирма. В момента в 9 леярни в САЩ работят 136 български машини за леене с противоналягане, които произвеждат 2,5 млн. автомобилни джанти годишно. А общо в света работят 660 подобни машини (произведени в "Илинден"-Плевен), в 28 държави се използва технологията "Балевски-Димов", каза в доклада си на юбилея директорът на института чл.-кор. Стефан Воденичаров. Българските технологии са включени в прогнозите на автомобилния гигант "Форд" за бъдещето на колите през настоящия век.
Всъщност в онези далечни вече години у нас се осъществява онзи цикъл, за който сега само се разглаголства: наука-иновации-развой-технопаркове-производство. Всеки патент обаче има срок 15 години. Трябват пари, за да се поддържа. Голямата грешка е, че за да се спестят едни 20 млн. долара, навремето не е изваден международен патент, който да защити правото на България да печели от новата технология. Патентът... е купен от американците. От това България губи милиарди. Това като обица на ухото за Дянков днес - да знае какво губи страната ни, когато той спестява парите за наука. Последният пример отпреди няколко месеца е, че по подобен начин, заради липса на "дребни" пари за поддържане на патента, към Германия изтече друго научно постижение от друг институт на БАН - метод и апаратура за ранна диагностика на рака...
В годините учените от института усъвършенстват метода за леене с противоналягане, намират десетки нови негови приложения - за двигатели с вътрешно горене, хидродинамични трансмисии, в електропромишеността, за селскостопански машини, за легиране на металите с азот и пр. В института се извършват фундаментални и приложни изследвания в много направления - леене, кристализация, структура и свойства на метали и сплави, взаимодействие на газовете с метални и неметални материали, физика и механика на заваряването, изследване на екологично чисти технологии и машини за производство на нови материали и пр. Тук са създадени съоръжения, апаратури, технологии. С помощта на Института по металознание за нуждите на България са произведени 150 км газопроводни тръби, съоръжения за работа при температури до минус 70 градуса, резервоари за нефтопродукти с обем 50 000 кубометра, олекотени са с до 30% жп цистерни, вагони, контейнеровози, лабораторни инсталации и технологии за производството на стомана. Някои от инсталациите са закупени в Русия, Индия, Китай, Египет, Полша. Да не говорим за постоянните изследвания, свързани със сигурността на металите в ядрените реактори и съоръжения в АЕЦ "Козлодуй".
Патентовани от института азотни леярски стомани с антикорозионни качества са внедрени във фирми в Троян, Пазарджик, Разград и София, в целулозната и дървообработващата промишленост. Специализирани уредби са внедрени в почти всички наши заводи за електродвигатели, както и в САЩ, Канада, Франция, Италия, Швеция, Дания, Русия, Полша, Унгария, Индия, Япония и др. Разработени са нови технологии за нуждите на НАТО. В Центъра по хидро-аеродинамика във Варна, който е към института, в последните 6 години са изпълнени над 120 научно-приложни изследвания на специфични обекти и процеси за клиенти от 12 държави. По европейски проект се правят изследвания за добив на енергия от морските вълни. Освен всичко друго учените са създали и специализиран център за обучение на кадри за българската индустрия.
В последните години в Института по металознание се развива бързо и друго едно направление - изследвания и създаване на нови технологии и съоръжения в областта на сигурността, отбраната и борбата с тероризма. Това е единственото научно звено у нас, което участва в разработки на НАТО в областта на отбранителната индустрия. Някои от "рожбите" на учените може да бъдат видени в специална демонстрационна зала в института. Всичките са от ново поколение, всичките са пълни с наука, с висши технологии и най-вече са "умни" - умеят сами да открият "лошия" обект и сами да решат как да действат спрямо него. Тук има например интелигентни мини, които не могат да бъдат открити, те нацелват само вражеския танк и не закачат "своя", избират сами дали само да сплашат врага, или да го взривят. Има други, които "спят", докато не се появи нарушител от въздуха. Има съоръжения с технологии за борба срещу дистанционно активиране на взривни устройства или за проследяване на движението на нарушители. Има нови сензорни устройства не само за отбраната, но и за индустрията, транспорта, енергетиката, екологията. Известни вече и по света са непробиваемите хеликоптерни брони на Института по металознание, а последните разработки според проф. Воденичаров са свързани с технологии и устройства за комплексна защита на пристанища от терористи. Знае се, че в института на БАН се правят и най-добрите дънни мини в света, особено след като учените ни измислиха и специално покритие, което прави мините "невидими" за сонари.
А най-новото направление са нанотехнологиите и наноструктурните материали за индустрията, медицината. Както и новите стомани, леки метали, керамични смеси за праховата металургия, отливки за преработка на промишлени отпадъци, материали за атомната енергетика и пр.
Институтът по металознание е един от най-престижните и с най-висока научна и приложна продукция институт на академията, лидер не само у нас, но и в чужбина, отбеляза на тържеството за юбилея ген. Димитър Ангелов, началник на Военната академия. За изключителен принос в областта на научното познание и в развитието на металознанието, на отбраната и сигурността, на енергетиката Институтът по металознание бе награден за юбилея си с най-голямото отличие на БАН - почетен плакет "Марин Дринов". На честването на юбилея обаче не дойдоха нито министърът на науката, нито този на икономиката, нито на отбраната, нито изобщо някой от правителството. А иначе Симеон Дянков обича да словоблуди как институтите не работели по проекти, как трябвало да си изкарват парите и държавата да им дава все по-малко. Най-добре - нищо. Ако го интересуваше истината, щеше да дойде в БАН да я чуе и да я види.
           
Чл.-кор. Стефан Воденичаров:
Работим само с пари от проекти

Дейността ни е многопосочна, институтът изкарва от собствени приходи чрез проекти две трети от общия си бюджет, а една трета е субсидията от държавата. Всички приходи от продажбата на изделията си институтът реинвестира за научни изследвания. Всъщност това са средствата, с които учените могат да работят наука, тъй като България е единствената страна в Европа, в която държавният бюджет плаща само ниските заплати, но за изследвания не дава ни стотинка. В цял свят оригинални приложни научни продукти, които не са за масово потребление, се довеждат до последен етап на реализация от изследователите, които са ги създали. В области като материалознанието фундаменталната и приложната наука винаги вървят ръка за ръка.
Млади учени идват в института, но много бързо се разочароват и си тръгват поради ниските заплати, които държавно са определени. При нас младите учени не може много бързо да бъдат включени в изпълнението на проекти, защото става дума за върхови технологии, нужна е много висока квалификация и те трябва първо да бъдат подготвени за такава дейност.