30 Юни 2024неделя07:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Би би си:

Бъдещето на Кипър – със или без евро

Кой би желал парите в неговите сметки насилствено да бъдат трансформирани в нова кипърска валута, а след това обезценени?

/ брой: 79

visibility 74

За мнозина, които са засегнати от кризата в Кипър, е трудно да мислят за бъдещето, но е важно да се помисли как може да се стигне до икономическо възстановяване и дали е най-добре това да стане, ако страната остане в еврозоната или се откаже от еврото. Това коментира Би Би Си.
Ако някои сектори на кипърската икономика - финанси, строителство, недвижими имоти, търговия на дребно, трябва неизбежно да се свият, кои са останалите сектори, които трябва да се опитат да компенсират?
Туризмът е един от очевидните кандидати, който носи сериозни доходи на страната, която през 2012 година е похарчила с 6% повече, отколкото е спечелила. Туристическият сектор вече допринася за около една шеста от кипърската икономика.
Производството също може да има потенциал, въпреки че започва от много по-ниска база – едва 6% от БВП, и до момента бележеше спад. Освен това производителите зависят от вноса на части – нещо, което може да се окаже невъзможно за местните компании докато са в сила мерките за контрол на капитала и банковата система на страната остава лошо функционираща.
За съжаление и двата сектора имат още един общ враг – еврото.
Разходите за труд в Кипър са се увеличили с 40% между 1995 и 2008 година, което превърна острова в сравнително по-скъпо място за почивка или за отварянето на фабрики. Именно това е основната причина защо Кипър харчи повече, отколкото печели.
Но докато остава член на еврозоната, Кипър, подобно на останалата част от Южна Европа, не може да се възползва от преимуществото на ниската международна цена като девалвира своята валута. Това постоянно поставя страната в неизгодно положение като туристическа дестинация в сравнение със съседна Турция например.
Друг недостатък на това да си в еврозоната е, че не можеш да контролираш собствената си централна банка. Страните от зоната на единната европейска валута са изправени пред много по-тежки бюджетни ограничения.
Кипър, подобно на всички останали правителства, потърсили спасителна помощ, получи нареждане да наложи съкращения на разходите и да увеличи данъците.
Както наскоро посочиха от МВФ, налагането на мерки за икономии в разгара на икономическа депресия – все по-често срещана практика в индустриализирания свят след 2008 година, се оказва, че нанася много повече вреди за икономиките на тези страни, отколкото са очаквали политиците.
От Кипър се очаква да извърши „фискално консолидиране” равнозначно на 4,5% от БВП, което сериозно ще свие икономиката на страната.
Въпреки това, очаква се дълговете на кипърското правителство да продължат да се увеличават и да достигнат 140% от БВП – ниво, което мнозина считат както за оптимистично, така и за неустойчиво. Всичко това е отвратително за правителство, което подобно на Испания и Ирландия, всъщност е имало скромни и намаляващи дългове преди 2008 година.
Разбира се, кредиторите на страната може да смекчат своите искания. Кипър е само най-малката от много страни, които се оказаха притиснати между скалата на намаляването на нивото на дълга в банките и мерките за съкращаване на правителствените разходи. Испания, Италия, Ирландия, Гърция и все повече Франция изпитват грозните последствия за своите икономики. Скоро може Германия да се окаже малцинство в искането си за повече съкращения на разходите.
Кипър все пак може сам да реши съдбата си – страната все още може да избере крайния вариант и да напусне еврозоната.
Всякакво очакване за това, че Кипър може да се откаже от еврото ще доведе до бягство на средства от банките, контрол на капитала и огромна загуба на депозити. Кой би желал парите в неговите сметки насилствено да бъдат трансформирани в нова кипърска валута, а след това обезценени?
Но имайки предвид, че Кипър вече е заплашен от всичко това, някои икономисти питат защо не се реши и не излезе от еврозоната? Поне може да се възползва от предимствата на девалвирането и връщането на контрола над централната банка, която е в състояние директно да финансира правителството.
Изглежда, че кипърските граждани са се настроили срещу еврото и популярността на единната европейска валута като цяло намалява в Европа.
Всъщност, ако накрая се стигне до там, че Кипър напусне еврозоната, то това ще е заради очакванията на клиентите на банките за решението, преди още правителството да го е взело.
Нека го кажем по друг начин – ако кипърските граждани искат страната да се откаже от еврото, кой би оставил парите си в кипърска банкова сметка, дори и тя да е подкрепена от Европейската централна банка?

 

БСП срещу продажбата на оборудването за "Белене"

автор:Дума

visibility 1127

/ брой: 121

Законът за надценките на хляба е неприложим

автор:Дума

visibility 952

/ брой: 121

Официално ни отрязаха за еврозоната през 2025 г.

автор:Дума

visibility 1496

/ брой: 120

НАТО с нова мисия за подкрепа на Украйна

автор:Дума

visibility 1175

/ брой: 121

Германско гражданство след пет години

автор:Дума

visibility 1096

/ брой: 121

Провали се опитът за военен преврат в Боливия

автор:Дума

visibility 1058

/ брой: 121

Накратко

автор:Дума

visibility 843

/ брой: 121

Пак гоним дивото

автор:Нора Стоичкова

visibility 1017

/ брой: 121

Зор да се покажем

автор:Аида Паникян

visibility 1133

/ брой: 121

Самоунижението в Благоевград

автор:Александър Симов

visibility 1055

/ брой: 121

Съкровище на българската медицина

автор:Аида Паникян

visibility 999

/ брой: 121

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ