Бъдещето на енергийния гигант

Доц. д-р Михаил Аначков

Енергетиката има фундаментално значение за настоящето и бъдещето както на цялото човечество, така и на всяка страна. Този постулат с особена сила важи за Китай - най-многочислената по население държава на планетата. При запазване на ръководната роля на комунистическата партия и на командните висоти на икономиката в ръцете на държавата, при умелото съчетаване на централизираното планиране с широкото и гъвкаво прилагане на пазарните механизми през последните три десетилетия тя демонстрира удивителен икономически растеж, увеличи своя брутен вътрешен продукт повече от 15 пъти и зае второ място в света по този показател, с перспективата в обозримото бъдеще да измести от първата позиция САЩ. Китай е най-големият потребител на енергия в света с ярко очертана тенденция на нарастване на енергийните му потребности.
Проблемите, свързани с бъдещето на китайската енергетика, имат общопланетарни измерения и все по-осезаемо рефлектират в области от първостепенна важност за човешкото съществуване, като съхраняване на околната среда, цената на енергоресурсите на световния пазар, международните отношения  и т.н. Поради това те са обект на нарастващо внимание на световната общественост и са предмет на многочислени публикации и на коментарии в електронните медии.
Китайското ръководство разполага с конкретни параметри за предстоящата дванадесета петилетка (2011-2015 г.), със средносрочни прогнози и с концепция за енергийното развитие на страната до 2050 година. Определянето и осъществяването на стратегията на развитие на националната енергетика са съобразени със сложен комплекс от предпоставки и цели. Сред тях основополагащо значение имат потенциалните собствени енергоресурси и възможностите за внос на енергоносители, императивната необходимост от намаляване на разходите на енергия за единица БВП и на замърсяването на околната среда (сега Китай е на първо място в света по изхвърлянето на вредни газови емисии), поддържането на високи темпове на икономически растеж и издигане на жизненото равнище на населението.

Работници доставят брикети от каменни въглища в китайската провинция Шандун. Китай заема трето място в света по обем на проучени залежи от каменни въглища и първо място по техния добив и потребление. За много домакинства, които нямат централно отопление, тези брикети са единствен източник на топлоенергия


Според експертите Китай разполага с най-мащабната програма за енергоспестяване. При нейното реализиране старите производствени мощности с висока консумация на електроенергия се заменят с нови, по-икономични. Предвижда се до 2015 г. ефективността на използваната енергия да нарасне с 20 на сто. От 2005 г. в Китай действа закон за стимулиране на енергетиката на основата на чисти и възобновяеми източници (ядрено гориво, природен газ, хидроресурси, вятърна  и слънчева енергия, биотопливо), който предоставя редица преференции на съответните компании и предприятия. Сега с възобновяеми енергоизточници работят електроцентрали със съвкупна мощност 226 милиона киловата, а към 2030 г. се предвижда делът на екологически чистата енергетика в структурата на потребление на енергия да достигне 50 на сто.
Страната е световен лидер по обем на инвестиции в екологически чистата енергетика. От общо вложените в света в тази сфера през 2009 г. 162 милиарда долара Китай е изразходвал 34,6 милиарда. Китайското ръководство си е поствило за цел в сравнение с 2005 г. обемът на изхвърляния въглероден двуокис да се съкрати с 40-45% към 2020 година. На тези направления е съсредоточена значителна част от научно-техническия потенциал на страната.
Китай заема трето място в света (след САЩ и Русия) по обем на проучени залежи от каменни въглища и първо място по техния добив и потребление. Въпреки че от 1952 г. до 2008 г. относителният им дял в енергопотреблението се е съкратил от 95% на 68,7%, а през 2015 г. се предвижда да спадне на 63%, и в бъдещете те ще изпълняват ролята на главен енергиен източник. Доказателство за това е и изграждането на нови свръхмощни ТЕЦ. Докато през 2006 г. са добити 2,6 милиарда тона, планирано е през 2015 г. да бъдат добити над 3,3 милиарда тона, при очаквано потребление 3,7 милиарда тона.
Същевременно трябва да се решат редица проблеми, свързани с модернизирането на минните предприятия. Оборудването на много от тях е физически и морално остаряло. Стават чести аварии, съпроводени със значителни  човешки жертви. Голяма част от добиваните въглища са с ниско качество, с високо съдържание на сяра и при използването им причиняват значително замърсяване на околната среда. През предстоящата петилетка е планирана реструктуризация на минната промишленост (предвижда се закриването на около 7000 малки мини), мащабно автоматизиране на производствените дейности, рязко повишаване безопасността на работните места и нарастване обема на обогатяваните въглища. Същевременно ще нараства и импортът, особено на висококачествени, включително коксуващи се, въглища. И занапред основни експортьори на въглища в Китай ще бъдат Австралия, Индонезия, Виетнам и Русия.
По данни на ГСУ на Китай за 2008 г. в структурата на първичното потребление на енергия на нефта се падат 19%, а на природния газ - 4 процента. През 2009 г. Китай е добил 189 милиона тона суров нефт (по този показател е на пето място в света), а е внесъл 199 млн. тона (сега по потребление и по внос на нефт страната е на второ място в света след САЩ). През същата година са добити над 85 милиарда куб. метра природен газ. Прогнозира се потребността от нефт към 2020 г. да достигне 560-580 милиона тона, а към 2030 г. - 620-650 мил. т. И тъй като не се очаква  значително увеличаване на собственото производство (прогнозата за 215 г. е 200 мил.т), след едно десетилетие около 70% от използвания нефт ще бъде импортен. Основни експортьори на нефт в Китай са Саудитска Арабия, Иран, Ангола и Русия.
Ръководството на КНР полага усилия за диверсифициране на вноса на нефт и неговото транспортиране, както и за създаването на стратегически резерв от тази суровина. В Китай се осъществява разгърнато проучване и въвеждане в експлоатация на нови газови находища. Планира се през 2015 г. да бъдат добити около 160 милиарда кубически метра природен газ. Прогнозира се през 2030 г. производството на собствен проден газ да достигне 300 милиарда куб. метра, а да бъдат импортирани 400-500 милиарда куб. метра. Наличието на големи валутни резерви позволява на китайските компании да усилват своите позиции в конкурентната борба за достъп до чуждестранните източници на нефт и газ. За тази цел в енергетическите проекти на различни страни Китай е инвестирал над 29 милиарда долара и в бъдеще тази практика ще продължава. Така например според подписаното през 2009 г. споразумение Русия ще получи кредит на стйност 25 милиарда долара със задължението през 2011-2030 г. да достави 300 мил. тона нефт (ежегодно - 15 млн. т). Като главни експортьори на природен газ в Китай са Русия, Казахстан и Туркменистан.
С оглед запазване на околната среда  значително внимание се отделя на атомната енергетика. Сега на АЕЦ се падат 2% от произвежданата електроенергия. Предвижда се към 2020 г. мощността на АЕЦ да достигне 86 млн. киловата, а мащабното изграждане на АЕЦ да продължи и през следващите десетилетия, като към средата на столетието се прогнозира тяхната съвкупна мощност да достигне около 400 млн. киловата и произведената в тях електроенергия да обезпечава 15% от енергийните потребности на страната. Това ще осигури на Китай позицията на световен лидер в тази област. Сега Китай строи повече ядрени електромощности, отколкото всички останали страни в света, взети заедно. Проблем за развитието на атомната енергетика в Китай са малките проучени засега собствени запаси на уран, поради което, наред с импорта, усилено се търсят и включват в действие нови находища.
Китай разполага с най-големите на планетата хидроенергийни ресурси. Мощността на ВЕЦ през 2009 г. достигна 197 млн. киловата. По този показател Китай е на първо място в света. Очаква се към 2020 г. общата мощност на ВЕЦ да достигне около 300, а към 2050 г. 450-500 мил. киловата.
Китай разполага и с огромен потенциал ветрова енергия. През 2009 г. в страната действат генератори с нейно използване с обща мощност около 26 мил. киловата (трето място в света). Очаква се през 2020 г. тя да достигне 150 млн. киловата.
Китай е лидер в използването на слънчевата енергия (със слънчеви водонагреватели разполагат 30 мил. домакинства) и в производството на слънчеви фотоелектрически батерии. Сумарната мощност на фотоелектрическите батерии през 2009 г. е 400 хил. киловата. Предвижда се към 2020 г. мощността на работещите със слънчева енергия генератори да достигне 20-25  мил. киловата. 
През 2009 г. в Китай мощността на електроцентралите, използващи биотопливо, е 3,2 милиона киловата. Към 2020 г. по такъв начин ще бъдат добити 30 милиона киловата.
Произвежданата от възобновяеми източници електроенергия все още има висока себестойност. Затова наред със собствените усилия за създаването на висококласно оборудване и напредничави технологии с голям размах се внедряват и постиженията на напредналите страни в тази област.
Прогнозира се сумарната мощност на електростанциите, работещи с възобновяеми източници, през 2020 г. да достигне около 500 милиона киловата, а мощта на всички електростанции от 874 през 2009 г. да достигне 1600 милиарда киловата. Това още по-релефно ще очертае облика на Китай като енергиен гигант на планетата.