Бъдеще невъзможно

"Сега ние ще работим, пък другите държави нека си палят градовете, да си създават проблеми. Ние нашия ред сме си го минали, сега трябва да правим пречиствателни станции, магистрали, зали, земеделие и културен туризъм." Тези лъчезарни думи, които описват светлото бъдеще, принадлежат на премиера Бойко Борисов. В средата на август министър-председателят с леко сърце коментираше бунтовете в Англия и беше убеден, че в България такова нещо не може да се случи. Очевидно Бойко вече никога няма да може да спечели конкурс за политически анализатор на годината. Месец и нещо по-късно България пламна по неподозиран начин. А заради очевидното безсилие на МВР справедливият гняв на хората срещу един самозабравил се барон бе подменен от мътилката на ксенофобските изцепки, етническото противопоставяне и откровения фашизъм.
Днес изявлението на Борисов отпреди месец и половина звучи като черен виц. Защото се видя, че бунтовете не са останали назад. България пламна и вероятно причина за това е част от отровното минало, в което можем да открием твърде много затворени очи на държавници, твърде много корупция и прогнила отвътре държава, която съществува единствено като декор.
Бутафорията бе забелязана и от чуждестранната преса. Вестниците по света обърнаха поглед към България и в техните заглавия "звучат" доста силни шамари. "Властта е парализирана", пише "Российская газета". "Ню Йорк таймс" публикува дълъг репортаж как полицията ни трябва да пази ромските махали нощем, за да спаси хората от тормоза на фашизирани групи, които искат да палят и бият.
Тези журналистически статии и заглавия поставят големия въпрос за отношенията на България със света. Винаги ни забелязват с лошото. А властта у нас положи немалко усилия да се изстреля в епицентъра на западното внимание. Финансовият министър Симеон Дянков (забелязвате ли, че откакто стана драмата в Катуница той се е покрил като Бин Ладен в пакистанско предградие) няколко пъти гръмко обяви, че сме по-добре от САЩ и че дори трябва да ги учим как да се справят с кризата. Уви, българското икономическо чудо не бе забелязано и нито един световен икономист не написа възторжена статия за мозъчния блясък на Дянков. Премиерът обяви наскоро, че България е рай за инвеститори, а световната преса пак позорно замълча и не отрази сензационния факт.
Какво да се прави - вестниците по света очевидно са научени да не се връзват на политически балони, а да гледат безпощадните факти. В красивия свят на думите България е чудо, модел и направо университет за живот. В потискащия свят на фактите се виждат етническа омраза, смазани от коли младежи, самозабравили се богаташи, феодално съществуване на цели общности, подпалени къщи, расистки лозунги и държава, която стои паралитично втренчена в хаоса, без да знае какво да направи.
Ех, почнахме хубаво със слънчевите думи на премиера. Какво хубаво бъдеще описваха те!
Бъдеще невъзможно.