Баба Тонка

Като олово Дунав

се влачи все надолу -

на изток, все на изток

към Черното море,

към Днепър и Русия,

брега румънски мие

и вижда - Баба Тонка

до него где ще спре.

Реката и Жената

съседно си живеят,

еднакви тайни имат

и пред Митхад паша.

Над тях като вихрушки

барутни ветри веят.

Отгде у Баба Тонка

и сила, и душа.

Голямата й челяд - 

войводи и комити.

Сега къде ли стрелят

по техните глави.

Тя среща и изпраща

апостоли в тъмите,

безшумна, тиха, страшна

край Дунава върви.

Тя в черно е облечена.

И черна кърпа носи.

Тя - сякаш майка вечна

на милион сърца.

Тя - символ на България -

посреща мили гости,

очите й прогарят

бленувани слънца.

Във Русе Караджата

обесиха палачите...

Изрови тя главата му

от гроба неоплакан.

Изпълнена от мъка

зави я тя в сандъка,

като реликва скъпа

за целия народ.

И пушки ще закара

в среднощ тя с лодка - старата -

до Гюргево, все тръпна,

пред смърт и пред живот.

Ще чуе оня изстрел

на Ангел Кънчев, който

на кея, горд и искрен,

захапва пистолет.

И на Митхад ще прави

кафе... И живи-здрави

борци в земя усойна

ще търсят чест и ред.

Във Русе Караджата

обесиха палачите.

Изрови тя главата му

от гроба неоплакан...

Когато Ботев пита,

или Хаджи Димитър,

къде е Караджата,

в потаен нощен час,

сред мрака див и черен

тя неговия череп -

бял като свободата -

ще вдигне с майчин глас.

Когато към зандана

потегли група странна

от все отбор юнаци -

искрите на века,

пак тя на Караджата,

продупчена, главата

сред хората вторачени

ще милва със ръка.

Когато се завърнат

заточеници първи

от див Диарбекир,

пак тя на Караджата

ще понесе главата,

спокойна най-подир.

Тъй верните дружини

под небосклони сини

съзрели с плам главата му

след боя величав,

ще знаят лудо-свято

къде е Караджата,

че жив е Караджата

с коравия си нрав.

Една жена минава

със скритата си слава

през черната история

на светлия народ.

Тя - майка на потомъка,

светата Баба Тонка,

и кърища, и хора

покръстила за плод.

Текст към 2101-1: 

Христо Черняев

Текст към 2101-2: 

Баба Тонка

Текст към 2101-3: 

"Оборище", художник Димитър Гюдженов, 1952