16 Май 2021неделя15:23 ч.

Азия лесно може да бъде подпалена

Регионът е "полесражение" на водещите световни държави и коалиции

/ брой: 53

автор:Тодор Андреев

visibility 2646

Новата национална военна стратегия на САЩ, публикувана на 8 февруари 2011 г., призовава към развитие на силите, които ще бъдат фокусирани в Азия, новия център на света, където икономическите показатели и военните възможности преди всичко на мегарегиона, разпрострял се от Пакистан до Япония, расте непрекъснато. Тук се концентрира военна мощ и се определя обликът на бъдещите мащабни военни конфликти, които ще повлияят върху развитието на човешката цивилизация. Тук са шест от всичките девет ядрени държави с най-мощни обикновени въоръжени сили в света: САЩ, Китай, Русия, Индия, Пакистан, двете Кореи, Япония, Тайван, Виетнам, Тайланд, Индонезия, Малайзия, Сингапур, Австралия.


Онова, което  разделя Азия особено в политически план, днес е много по-важно от онова, което я обединява. Азия, препълнена с исторически горчилки и тлеещи конфликти, лесно може да бъде подпалена. А това до голяма степен зависи от игрите на САЩ, които не принадлежат на този регион, но не се отказват да демонстрират ролята на стабилизираща глобална военна сила. В допълнение към 300-хилядния контингент в Афганистан и Ирак и "съветниците", наблюдаващи  бомбардировките в Пакистан, в Азия Пентагонът има няколко стотици военни бази, включително 124 в Япония и 87 в Южна Корея. Договорите за сигурност между САЩ, Япония, Тайван и Южна Корея продължават да ограничават политиката на Северна Корея и Китай. Америка има намерение да създаде "азиатско НАТО", чиито основни стълбове ще бъдат САЩ, Индия, Япония и Австралия, а второстепенни роли се отреждат на Малайзия, Сингапур, Тайланд, Индонезия и Виетнам.
В новата стратегия на Русия практически не се отрежда никакво място. Както смята редакторът на списание "Русия в глобалната политика" Фьодор Лукянов, отсъствието на Русия в приоритетите отразява обективното ниво на възможностите, включително във военната сфера, което все повече намалява. Фокусът се измества в Азия, а там Руската Федерация не представлява никаква сила, констатира експертът.



В документа се споменават само три глобални държави - една е "водеща" (самите САЩ) и две "растящи" - Индия и Китай. Употребен е също така терминът "регионални държави". Русия, съдейки по този документ, се отнася именно към тази категория.
Новата американска национална военна стратегия отделя особено внимание на Китай. Там се говори, че въоръжените сили на САЩ трябва да са готови да отговорят на така наречения "потенциал за прикриване на достъпа", който с бързи темпове увеличава Пекин. Този потенциал заплашва глобалните търговски маршрути.
Китай развива надводните и подводните сили в Индийския и Тихия океан, като основните му близки цели е връщането на Тайван и осигуряване на 40% от необходимите му енергоресурси от страните на Персийския залив. Интензивното развитие и на другите въоръжени сили, предимно ядреното оръжие, балистичните ракети със среден радиус на действие и крилатите ракети, торпедните подводници, системите за ПВО, компютри за атака срещу информационните системи на противника, изтребителите ново поколение и противокосмическите оръжия безпокои САЩ. Китай има 1500 балистични ракети с близък радиус на действие за атакуване предимно на самолетоносачи и междуконтинентални балистични ракети, на които точният брой не е известен. Никой не знае колко е военният бюджет на Пекин. Експерти на Пентагона смятат, че ограничената прозрачност на въоръжените сили на поднебесната държава и заявленията на Пекин, че САЩ се стремят да "обкръжат" Китай и заплашват жизнените интереси на държавата, могат да доведет до грешни и съдбоносни стратегически решения. Властите на Китай не одобряват вмешателстовото на САЩ в региона на Южнокитайско море, който те не само сочат като зона на собствените им интереси, но и подсказват, че се готвят за военни операции в регионите на Гуам, Япония, Филипините.
Все повече се налага разбирането, че в света се е появила страна, която претендира за световно господство, защото това е начинът за нейното оцеляване. По своя път тя не жертва никакви идеологически догми, а бавно, но извънредно последователно, с хладна и жестока решимост върви към своята цел.
Китай не е противник за САЩ, а съперник. Той е съперник и на Русия. Ето защо съвсем неслучайно Вашингтон има намерение да сътрудничи с Москва за запазване на сигурността и стабилността в Азия.
Според вестник "Женмин жибао" през 2010 г. китайско-руските отношения преживяват няколко изпитания: една от страните се безпокоеше за "съвместното управление на Китай и САЩ", за това, че тази "двойка" ще доведе Русия до края на пропастта. А другата държава се безпокоеше за това, че акцентът на руската дипломация ще се прехвърли към Европа и САЩ, а Китай ще престане да бъде значим за Русия. Но в продължение на цялата година Китай и Русия постигат голям прогрес в политиката, икономиката, хуманитарното сътрудничество и безпокойството е снето. Председателят Ху Цзинтао тържествено присъства на юбилейните мероприятия в Москва на 9 май, а в края на септември по време на визитата на Медведев в Китай е подписано Съвместто заявление за задълбочаване на стратегическото прартньорство и взаимодействие. Китай го очакват нови възможности за мирно развитие, но на изток, на юг и югозапад съществуват определени проблеми. Затова пък китайското ръководство се утешава, че северната и северозападната страна не предизвиква безпокойство, тъй като там се намират Русия и страните от ШОС.
Япония, недоволна от резултатите на Втората световна война, иска да завладее остров Дяоюйдао с площ 1 кв.км, който принадлежи на Китай, и островите  на Южен Сахалин с площ 9000 кв.км, които принадлежгат на Русия. В съвместно заявление Китай и Русия сериозно отбелязаха, че не може да се променят резултатите от Втората световна война. Неслучайно, когато на 1 ноември 2010 г. президентът Медведев пристигна в Южен Сахалин, в експериментална експлоатация беше пуснат китайско-руският нефтопровод. През 2010 г. върховните ръководители на Китай и Русия по време на срещите си високо оцениха реализацията на договорите в сферата на енергетиката, приеха редица нови решения по сътрудничеството на двете страни. Предстои подписването на договор за доставка на 30 млрд. кубически метра природен газ за период от 30 години и прочее други съглашения. Китай счита Русия за една от най-близките страни, най-важния и най-надеждния партньор.
Един от основните вектори на американската военнополитическа дейност, фиксиран в новата национална военна стратегия, е активността на САЩ в Централна Азия. И това по убедителен начин проличава във веригата от събития в последно време. Вашингтон и Кабул преговарят за създаване на дълговременни американски военни бази на територията на Афганистан. Президентът на Киргизия Роза Отунбаева уверява държавния секретар Хилари Клинтън, че новото киргизко ръководство ще направи всичко възможно за безпрятствено функциониране на американския център "Манас". Неотдавна в Брюксел узбекският лидер Ислам Каримов демонстрира подкрепа на НАТО в снабдяването на войските му чрез летището в Навой и жп гарата в Термез. Аналогични са функциите на летище "Ашхабад" в Туркмения, и транспортната инфраструктура на Таджикистан. След разрешението на Русия за прелитане на американски самолети през Северния полюс за осигуряване на коалицията очевидно ще се включи и Казахстан, който пръв от централноазиатските страни изпрати контингент в Афганистан. Група американски сенатори републиканци чака от Пентагона отговор на предложението да се инсталира радар на ПРО не в Турция, а в Грузия.
С една дума, най-сериозно и задълго САЩ са дошли в Централна Азия и тази позиция от гледището на Вашигтон не подлежи на обсъждане! САЩ обявиха Централна Азия за свой нов приоритет в борбата с тероризма след Ирак.
Америка показа, че се устремява в Централна Азия още при встъпването в длъжност на новия президент. Още първия работен ден Барак Обама свика на съвещание Съвета за национална сигурност, на което бе изслушан доклад на шефа на Централното командуване генерал Дейвид Петреъс, който току-що се бе върнал от Централна Азия, където посети Казахстан, Туркмения, Таджикистан и Киргизия. Стана ясно, че Русия и Китай се противопоставят на американското влияние в Централна Азия. За Русия този регион е важен като площадка за реализация на своите геополитически и икономически отношения. А Петреъс замина от страните на ОНД с достатъчно солиден багаж. Към двете бази на НАТО в Централна Азия (американската в Манас и германската в Термез) могат да се добавят допълнителни военни пунктове за прехвърляне на войски в Афганистан създадени в Таджикистан - стратегически партньор на Русия. Генерал Петреъс не посети само Узбекистан, в който през 2005 г. беше развърната една от най-големите американски бази на ВВС. Руският президент посети Узбекистан и подписа важни документи, свързани с укрепване не регионалната сигурност, където главната роля принадлежи на Москва. Руското ръководство показа, че може да води геостратегически игри и да реализира своите интереси в постсъветското пространство. Но в  условията на активното внимание към региона на САЩ и НАТО това се удава все по-трудно. Докато в Афганистан цари нестабилност, Руската Федерация трябва да бъде заинтересована от чуждото военно присъствие в страните от Централна Азия. Но от друга страна това присъствие отслабва позициите на Русия и укрепва влиянието на САЩ и НАТО.
Твърде популярната американска концепция за изграждане на "Голяма Централна Азия" под патронажа на САЩ, но без участието на Русия и Китай, не потръгна. Но остана подкрепата на Вашингтон към проекта за транспортиране на нефт и газ от Централна Азия на запад в Европа през Южен Кавказ, заобикаляйки Русия и проекта за строителството на газдопровода ТАПИ (Туркмения-Афганистан-Пакистан-Индия), който ще заобиколи руската тръбопроводна мрежа.
Все по-остро се усеща съперничеството на Запада и страните от БРИК - Русия, Индия и Китай, в Централна Азия. С времето то ще нараства. Съществуват поне три сценария за развитие на събитията в близките две-три десетилетия. Първият, най-вероятен, е нарастването на китайското влияние, което ще превърне Централна Азия в част от Централно-Източна Азия. Вторият - Русия ще реинтегрира постсъветското пространство. Третият - побеждава процесът на европеизация. Не бива да се пренебрегва и възможността Централна Азия сама да роди велика империя. Примери от историята много, например Чингиз хан и Тамерлан.
И това става в условията, когато се предполага, че ядрен Пакистан ще бъде първата зона, където американците ще са принудени да водят  бойни действия, много по-мащабни, отколкото в Афганистан.
Като наблюдават формирането на Централноазиатския международен регион и политиката на световните държави, анализатори стигат до три съществени извода. Първият е, че геополитическата многовекторност на Централна Азия не е случайна, а исторически "феномен" от хилядолетия. Вторият извод е, че страните от региона имат избор между алтернативните идеологии и модели на развитие, но днешните елити отлагат избора, утвърждавайки независимостта на държавите си и запазвайки максимална неопределеност по отношение на всички възможни външни партньори. В същото време, и това е третият извод, поради преобладаването на центробежните тенденции регионът фактически се конструира от външни сили.
Ролята на Централна Азия не е на самостоятелен играч, а е "полесражение" на водещите световни държави и коалиции.
Съвремените процеси в региона са аналогични на съперничеството между Британия и Русия по пътищата към Индия през ХIХ и началото на ХХ век.
В хода на непрекъснатите войни през последното десетилетие САЩ са изразходили голяма енергия. А съюзниците от НАТО, чиято бойната мощ е станала символична, нямат желание да водят дори ограничени войни.
Но всеки вероятен противник, се казва в новата стратегия, ще сгреши, ако сметне, че потенциалът на САЩ е сринат, а неизменната твърдост на Вашингтон по отношение на американските позиции на планетата е намаляла.   Америка е още твърде силна, за да се откаже от глобалната роля. Но вече не е и толкова могъща, затова търси съюзници, за да действа в Азия, която днес се превръща в главната политическа арена на ХХI век.
И както постулира новата национална военна стратегия на Вашингтон, призоваваща към развитие на силите, които ще бъдат фокусирани в азиатския регион, "като се стремят да спазват международните норми във всички случаи, САЩ ще използват военна сила в тясно взаимодействие със съюзниците и партньорите, оставяйки си правото да действат самостоятелно, ако това е необходимо".

НАП започва проверки на големите данъкоплатци

автор:Дума

visibility 988

Кабинетът освободи шефката на НАП

автор:Дума

visibility 681

България е първа по спад на емигрантските пари

автор:Дума

visibility 523

/ брой: 91

Всеки четвърти e задлъжнял към банки

автор:Дума

visibility 425

/ брой: 91

Уроците на Щастливеца

visibility 634

/ брой: 91

Ново Време

автор:Дума

visibility 531

/ брой: 91

В чудния свят на маите

visibility 689

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ