28 Април 2024неделя07:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мнение

Азбуката от "Я" до "А"

Как неолибералният ред тълкува неравнопоставеното заплащане между жените и мъжете?

/ брой: 61

автор:Славчо Кънчев

visibility 1106

"Равенството е едновременно и най-естествено нещо, и най-химерно."
Волтер (1694-1778) - френски писател, публицист и мислител-енциклопедист, един от водачите на Френското просвещение


Несъмнено проблемът с неравнопоставеното заплащане на жените в България съществува. Тези петнадесет процента по-малко в трудовите им възнаграждения спрямо българските мъже, установени от статистически изследвания в национален мащаб, изискват адекватна реакция. Но дали една нормативна уредба, с претенцията за универсална приложимост както към работодателската общност в държавната и общинската сфера на трудова заетост, така също и спрямо частните предприемачи, би представлявала сама по себе си необходимото и достатъчно условие за решение на този проблем?
Неравнопоставеното заплащане на женския труд - и то не само в България - е не повече от една от многообразните съвременни прояви на дискриминация по полов признак, чиято историческа поява е много назад във времето.
Първоначално, по време на късния палеолит**, повишаването на добитото от лова, благодарение на усъвършенстването на ловното въоръжение, способства за

още по-ясно разделение на труда

между мъжете и жените. Едните били постоянно заети с лов, а другите, в условията на все по-развиваща се отседналост - поради същата тази по-голяма производителност от лова - повече време прекарвали в биваците, като водели все по-усложняващото се стопанство на групата. Жените в условията на повече или по-малко отседнал начин на живот изготвяли облеклото, различната посуда, събирали ядливи и технически растения, например употребяваните при плетене, приготвяли храната. Изключително важно е също, че именно жените били стопанки в обществените жилища, докато техните мъже били там пришълци.
При господството на характерния за този етап на родовия строй групов брак, когато точният баща не бил известен, децата, разбира се, принадлежали на жените, което усилвало социалната роля и влиянието върху обществените дела на жената майка. Всичко това послужва за основа на нова форма на първобитнообщинските отношения - матриархалната родова община. Както пише Фридрих Енгелс в "Произход на фамилията, частната собственост и господарството", позовавайки се на Артур Вриг - дългогодишен изследовател на индианците от племето енека-ирокези: "Обикновено вкъщи господарстваха жените; запасите бяха общи. Но тежко и горко на нещастния съпруг или любовник, който е бил ленив или не дотолкова пъргав, че да внесе своята част от общия склад. Все едно... много или малко своя частна собственост е донесъл отначало; всяка минута той трябва да очаква заповедта да се махне... Жените бяха голяма сила както в клана, така и навсякъде другаде. За тях не беше трудно да свалят главатаря (военния) и да го превърнат в обикновен войник."
През V-ІV хилядолетие преди новата ера наред със земеделието

все по-голямо значение придобива

отглеждането на домашни животни. В този период животновъдството дава по-значителни резултати, отколкото мотиченото земеделие и още повече, сравнено с лова. Редица племена, по-рано занимавали се изключително с лов, с течение на времето също преминават към животновъдство като главен вид производство. Понеже отглеждането на животни било работа предимно на мъжете, отношенията, характерни за матриархата, при скотовъдните племена отстъпват място на патриархалните отношения. При племената, препитаващи се предимно със земеделие, остатъците от матриархата са значително по-устойчиви; общественото положение на жените при тези племена също - като правило - е по-високо. И едва когато при тях започва усилено да се развива занаятчийското производство и то се отделя от земеделието, започва да се установява патриархатът.
Започва многовековният ад на принизеното положение на жените, в което ги държи едно общество с всепроникващ патриархален дух. Едва през втората половина на ХІХ век се появява феминизмът - една идеология или нагласа, която цели да разчупи оковите на това неравноправие.
През 1949 г. френската писателка Симон дьо Бувоар във "Вторият пол" - творба, по метода на естествения подбор, станал абсолютна класика на феминизма - анализира мястото, определено на жената в обществото и културата. Тя пише: "... жената винаги е била ако не роб на мъжа, поне негов васал; двата пола никога не са си поделяли света поравно; дори и днес, въпреки че положението й се променя, жената е силно принизена. Почти в никоя страна нейното правно положение не е идентично с това на мъжа, а често той значително я онеправдава. Дори когато правата й са абстрактно признати, един отдавнашен навик им пречи да намерят конкретно изражение в нравите." И по-нататък: "В икономическо отношение мъжете и жените съставляват почти две касти: при равни позиции първите имат по-изгодно положение, по-високи заплати, по-големи шансове от новопоявилите се конкурентки; те заемат много повече места в производството, политиката и т.н. и именно те държат най-важните постове."
Наистина още в древния Рим е валидна правната формула "Quod non licet feminis, aeque non licet viris", тоест "Това, което не е позволено на жените, не е позволено и на мъжете" - положение, което изравнявало мъжете и жените в бракоразводния процес. Но това равенство съществувало единствено спрямо третирането посредством моралните регулаторни норми. Например в Сената римлянките

нямали право да бъдат избирани

тъй като изобщо не притежавали право на глас. Те дори не разполагали с живота си. Понеже в рамките на гражданската община основна единица било римското семейство - familia (фамилия). Тя представлявала, според схващанията на тогавашните римляни, държава в миниатюрен вид. Властта на бащата над нейните членове била безгранична. Освен това тази власт притежавала самостоятелност и независимост спрямо общодържавната власт, която, по тази причина, нямала право да се намесва в разпорежданията на бащата в границите на семейството. Главата на семейството бил върховният хазяин на семейната собственост, върховният жрец на семейния култ и съдия, имащ право върху живота и смъртта на членовете на семейството. Властта на бащата, глава на семейството, се разпростирала не само върху членовете на неговото семейство, в тесния смисъл на думата, но и върху робите, които в древния Рим били включени в състава на фамилията. Това напълно важало и спрямо робините.
Дълъг е летописът на борбите за равноправие на жените, водени от феминистките организации. Много по-рано от суфражетките (боркини за право на глас на жените в Англия - б.а.) да постигнат успех през 1938 г., макар и частичен - получили избирателно право само англичанките, навършили 30 години. Първи през 1863 г. шведските жени получават право на глас, но единствено за общински съвети. Американките получават достъп до избирателните урни през 1869 г., но първоначално само в щата Уайоминг. През 1893 г. - в Нова Зеландия. 1906-1907 г. носят избирателни права на жените във Финландия и Норвегия, а 1915 г. - в Дания. През 1918 г. - в Полша, Канада и Русия. Право да гласуват германките и холандките получават през 1919 г., през 1920 г. - жените в Австрия и върху цялата територия на Съединените щати. 1921 г. - в Чехословакия, 1925 г. - Унгария, 1931 г. - Испания и Португалия, 1935 г. - Румъния, 1944 г. - Франция, 1945 г. - Италия, 1947 г. - Югославия, а през 1971 г. - в Швейцария, но не за всички кантони в конфедерацията. Чак през 1992 г. и в последния измежду тях - Апенцелер, жените получават достъп до избирателните урни.
Българските жени получават ограничено право на гласуване, когато чрез закон от 6 март 1938 г. е даден достъп до избирателните урни само на българките, които са омъжени, разведени или вдовици, и са навършили 21 години.

Всеобщо право за гласуване

българките получават чрез Конституцията на Народна република България от 1947 г., когато го получават всички лица с българско гражданство, навършили 18 години.
И ако понастоящем тече дискусия относно неравнопоставеното заплащане на българките и този проблем е експониран изцяло чрез дискурса на тема "равни права на отделния индивид" и изобщо за "правата на човека", които либералната доктрина възприема като един от основните й концепти, то този подход не е нещо друго освен едно целенасочено превратно елементаризиране, или с други думи мистифициране. Понеже именно тук е уместен въпросът: Как един проект за политическа еманципация се съгласува с - необходимия, но отсъстващ, - проект за преобразуване на условията, от които бива търсена защита в правата?
Или с други думи, къде е проектът за извеждане на сивата икономика върху територията на закона? Когато се извършват фразеологични упражнения по темата "права на индивида" - наемна работна ръка в сферата на частното предприемачество, там, където са преобладаващите, и то масови прояви на неравнопоставеното заплащане на положения женски труд, то това представлява

маскиране на социалната форма на власт    

притежавана от капитала. Както е писал Карл Маркс: "Общественият живот е живот, практически по същество. Всичко тайнствено, всичко онова, което води теорията към мистицизъм, намира рационално решение в човешката практика и в разбирането на тази практика." Всъщност дискурсът за правата е загубата на едно друго говорене, което да описва характера на господството, насилието и експлоатацията, които предпоставят неравнопоставеното заплащане.
Е, възможен е прочит на социалната азбука и в друг, нелиберален ред.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 667

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 661

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 578

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 659

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 751

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 629

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 543

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 722

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 724

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 642

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 665

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ