Аз, комшийката и Бойко Борисов

Красимира Лекова

Тия дни чета, гледам и слушам как всички, без изключение, у нас разбират от несвободни, непрозрачни и необективни медии. Бистренето на политиката е друга бира, тя е с традиционен леко кисел вкус и остър мирис още от Ганкиното кафене.
 Пак чета, пак гледам и пак цъкам очаровано как всички владеят до съвършенство журналистиката. И практикуването й дори в легнало положение. Достатъчно е да си прехвърлил малко нещо пресата, да си попрещракал каналите и поровил из някакви там сайтове и блогове. Точно така. Сега пробвайте с произволно избрана и средно прясна новина от медийната сфера и "гаранция-Франция" ще счупите рекорда си за най-коментиран пост с поредица от кой от кой по-омерзителни коментари. Лайк: "Ох, нашите корумпирани журналисти"; Е шеър: "То пък едни журналисти - журналЯ, ха-ха"; Е: "хейт - хейт, хайл - хайл"  и прочее "разпни го".
Викам си, я чакай да пробвам и аз, така на едро, да обобщя. Но тъй като все пак съм бивш журналист, я да се спра на нещо, от което разбирам. И ей на, с каква лекота и лъчезарна непринуденост ми дойде генералното заключение: "Архитектите и строителите ни са некадърни, подкупни и некомпетентни, иначе как да си обясним уродливите чудеса на инженерната мисъл, населили територията на "райското кътче" България. Преводачите ни са явно неграмотни и нискокултурни, за да създават върховните словесни предизвикателства, наречени преводни книги и филми. Лекарите! Вижте, за докторЯта просто думи нямам - те очевидно вече дори не са човешки същества, а някакви вампирясали жадни за кръв зомбита". Що се отнася до юристите, както и за т.нар. законотворци и политици, просто ще замълча, защото се разбрахме, че те са от тематичния кръг, запазен за Ганкиното кафене.
Бих могла и още, и още как, но няма да вляза в омагьосания кръг на всичкоразбиращите от - басибългарскиякръстопътенкъсмет - басидържавата - басивселената - басикривиякосмос.
Макар че сега ще се опровергая сама, преди някой да ме е разбрал "правилно". Не съм права - всички у нас разбират от журналистика и медии. Защото, така или иначе, всички сме тези същите наши несвободни медии. Ние сме медиите - аз, комшийката и Бойко Борисов. Каквито сме ние, такива са и медиите, такова ни е и Ганкиното кафене, такава ни е и държавата, и държавната глава също (б.а. преди някой да се е заял с правописа ми - женският род е целенасочено употребен). И никой не ни е крив, че тъй отвътре ни идва да избистрим надве-натри политиката, да хейтнем някой на виртуалната маса, че пак осрал общото дело народно, и да отидем да си лежим на топло под юрганчето. 
Да питам тогава, що се сърдите на себе си? Че нали иначе става сложно!?! Иначе трябва да се говори конкретно, постоянно - и в добро, и в зло, и с примери - и за лошите журналисти, архитекти, преводачи, лекари, и за добрите журналисти, архитекти, преводачи, лекари... Поименно. Пък може да се наложи и да излезеш от групичката по интереси и да си защитаваш мнението. Без значение от цената, която ще платиш.
Та, вие колко медии освободихте днес?