Автентични шевици показват в НИМ
"НаРодно везбено изкуство" очертава уникалните знания и наследство на местните общности и живи носители на традицията
/ брой: 129
Националният исторически музей кани на официалното откриване на изложбата "НаРодно везбено изкуство" на 9 юли от 11 ч. Тя представя преоформен текстил от началото на XX в., при чието създаване са използвани везбени елементи от оригинално традиционно облекло от XIX в. Експонатите са част от колекциите "Шевици" и "Традиционни тъкани" на НИМ, научи ДУМА от отдел "Връзки с обществеността" на музея.
Временната експозиция е реализирана като част от проекта "Знаци от везмо. Българската шевица за и през поколенията", финансиран от НФ "Култура". Проектът представя българската везбена традиция, нейното запазване, жизненост и предаване между поколенията. Той се конкретизира в посока запознаване на публиката с няколко типа регионални шевици, чрез привличане на активно работещи в момента везачки, които да покажат запазените знания и умения. Експонираният текстил проследява преминаването и предаването на традицията в съвремието - техниката на изработка, все по-засиленото търсене на смисъла и символа на шевицата от тези, които я изработват. Чрез включване на живи носители на традицията от различни региони, в съчетание с най-добрите образци от богатата колекция на НИМ, се създават нови възможности за възприемане, осмисляне, опазване и популяризиране на културното (материално и нематериално) наследство.
Като част от проекта е издаден каталог "Претворена везба от колекциите на Националния исторически музей". Използвани са автентични шевици от дрехи с богата везбена орнаментика от Дупнишко, Самоковско, Плевенско, Ловешко, Македонска етнографска област.
В края на XIX в. и особено след Освобождението българският град започва да оформя своя европеизиран вид, което проличава в облеклото и в подредбата на дома. Под натиска на външни влияния и като израз на стремежа за запазване на националната идентичност, започва утвърждаването в обществото на идеята за значимостта на собствените народни традиции. Идеи, които през 20-те и 30-те години на XX в. са белязани от тенденциите за съхраняване и развитие на т.нар. родно българско изкуство. Започнало като движение в изобразителното изкуство, най-дълго то продължава развитието си в приложните изкуства. Интерпретацията на везбените традиции намира място и в модерните сред интелектуалния елит през 20-те и 30-те години т.нар. български салони. Текстилното обзавеждане на "българските салони" е поръчвано в ателиетата на възпитаничките на Държавното рисувателно училище (днес Национална художествена академия) или е дело на сръчната домакиня.
Изложбата разкрива тази интересна тенденция от началото на миналото столетие, която дава нов живот на излезли от употреба елементи от традиционното облекло и тъкани. Любопитни експонати са свързани с живота на значими фигури от това време - Екатерина Каравелова и нейната дъщеря Виола; хаджи Вълчо от Банско - виден възрожденски търговец, ктитор на Зографския и Хилендарския манастир и смятан от изследователи за брат на Паисий Хилендарски.
Експозицията "НаРодно везбено изкуство" е разположена на третия етаж в НИМ и ще може да се разглежда при спазване на всички противоепидемиологични мерки и предписания на МЗ.