Авиньон - царството на театъра

През юли тесните живописни улички на старинния Авиньон се изпълват с невъобразимото многообразие на съвременния театър и неговата публика. Театралният фестивал е основан през 1947 г. от големия френски режисьор Жан Вилар. Отначало проявите са свързани предимно с изложби на съвременни художници и скулптори, но след като Вилар представя постановката си "Убийство в катедралата" от Т.С. Елиът, уникалното сценично пространство на Почетния двор на папския дворец се превръща в лятното сърце на театъра. Вилар казвал, че със своите 1996 зрителски места и огромната си сцена, дълга 38 метра и дълбока 15 метра, този двор е не само една от най-големите сценични площадки в Европа, но е и "технически невъзможно място за правене на театър, защото присъствието на историята е прекалено силно". Едва след 1968 г. фестивалната програма, която постоянно нараства заедно с авторитета и престижа на самия фестивал, като средище на качествени и модерни търсения в сценичното изкуство, се разпростира на още шест сценични площадки за спектаклите в официалната програма и на неизброимо много други места, които приютяват изявите на стотиците трупи, дошли да покажат изкуството си в Авиньон.

Кати Мичел представя своята интерпретация на "Госпожица Юлия"

В официалната програма на тазгодишното, почти юбилейно, 65-о издание на фестивала са включени 36 спектакъла, а съпътстващата е побрала впечатляващата бройка от близо 500 спектакъла на трупи от целия свят. Многобройни са и другите артистични прояви като "Училище за изкуство" - съвместен проект за видеоинсталации и фотография между Музея на танца от северния град Рен и Висшето училище по реставрация в Авиньон, "25-ият час" - място за срещи на новаторските и необичайните театрални форми или "Територия за кино" - специална територия за диалог между киното и театъра, където участващите във фестивала творци чрез филмите си разказват за своите авиньонски предизвикателства.

Сцена от спектакъла на Патрис Шеро "Аз съм вятърът"

Двата основополагащи и формулирани от създаването му принципа на фестивала, а именно креативност и отвореност към най-широка публика, и тази година са валидни с пълна сила. И този път ще отекнат големите екзистенциални въпроси, тревожещи съзнанието и въображението на драматурзите, режисьорите и актьорите, същите онези въпроси, които се изразяват чрез думите на авторите или чрез езика на танцуващите тела, подчертават двамата директори на фестивала Ортанс Аршамбо и Венсан Бодрие. Всяка година в процеса на подготовка на програмата се кани един асоцииран артист, чието творчество и усет за новото в сценичното изкуство добавят окончателните щрихи в облика на фестивала.
На тазгодишното издание асоцииран артист е френският хореограф Борис Шармац. Именно с неговата постановка "Детето", представена в Почетния двор на Двореца на папите, бе официално открит "Авиньон 2011". Визията на спектакъла, вдъхновена от неподвижността на един строителен кран и възможната безкрайна подвижност на човешкото тяло, изважда на сцената рояк от 26 деца, които, заедно с деветимата танцьори, внасят дух, полет, движение и неочаквани взаимоотношения с неподвижността и силата.
Любопитно, а може би и показателно, е съжителството в програмата на два спектакъла по пиесата на Аугуст Стриндберг "Госпожица Юлия". В "Кристин по Госпожица Юлия" режисьорите Кати Мичел и Лео Варнер са решили да проникнат в дома на госпожица Юлия през слугинския вход и с помощта на пет камери, предаващи на живо всяко движение на готвачката Кристин, преобръщат перспективата на пиесата и създават един от най-гледаните спектакли на берлинсия театър "Шаубюне". Многозначността на пиесата на Стриндберг подтиква френският режисьор Фредерик Фишбах да представи една съвсем съвременна визия за взаимоотношенията между мъжа и жената, основани не толкова на социалните разлики, колкото на изпепеляващото желание и на любовта като възможност за радикална трансформация на човека и на неговия живот. В тази авантюра на модерния театър, продукция на парижкия театър "Одеон", са въвлечени актьорите Жюлиет Бинош като г-ца Юлия, Никола Бушо и Беренис Серути като Кристин и също като в античния театър има хор от 15 души.
Една голяма звезда ще изгрее на фестивалната сцена и това е Жана Моро, която ще представи заедно с автора, композитора и певеца Етиен Дао и петима музиканти поемата на Жан Жоне "Осъден на смърт" в един спектакъл, изграден от "студени думи и горещи сърца", както отбелязва актрисата. Би могло да се каже, че една от водещите линии в представените спектакли е изследването на страданията на човека, но и на неговата удивителна устойчивост. И в този смисъл нов щрих добавя спектакълът на Артюр Нозисиел "Името ми е измислица", представящ историята на полския антифашист Ян Карски, станал свидетел на потушаването на въстанието в еврейското гето във Варшава. Именно идеята за страданието и устойчивостта обединява творци от пет различни страни в създаването на това представление, което по своеобразен начин става пример за общочовешкото сътрудничество и общото европейско творчество.
Другите интересни имена на съвременния театър, представящи се в Авиньон тази година, са Уажди Мауад със спектакъла "Жени", изграден по откъси от три пиеси на Софокъл, Патрис Пино и постановката му по пиесата на Николай Ердман "Самоубиец", Ромео Кастелучи и неговата "Концепция за лика на Сина Божий", Патрис Шеро и постановката му "Аз съм вятърът" по най-новата пиеса на норвежеца Йон Фосе и още близо 20 режисьори и хореографи, удостоени с честта да бъдат включени в официалната програма на това значително театрално събитие.