Аве, Цезаре

Реформаторите решиха да се правят на баш демократи и великодушно махнаха с ръка, одобрявайки категорично спорната кандидатура на Слави Бинев за шеф на парламентарната комисия по култура и медии. Лесно преглътнаха компромиса. За пореден път. Защото безумният любовен валс с ГЕРБ обрече РБ на хронични синини по колената и болки в кръста - от навеждане.
Реформаторите се сетиха да бранят накърнената си чест едва когато културни дейци и театрали, както и активистите в социалните мрежи се вдигнаха на бурен протест. РБ усети, че каузата е обречена и реши да подкрепи исканията на онези, за които би трябвало да е помислила преди да каже "да" с избора на Бинев. Изпраха съвестта си почти навреме. Въпросът е дали временно щастливите театрали и културни дейци ще забравят кой им натресе архонта.
Каквито избирателите, такива и управниците им. В случая - и премиерът, и министрите, че и парламентарните комисии. През 2010 г. Вежди Рашидов поздрави ученици в гимназия за приложни изкуства с препоръката: "Получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха - министър". Няма как да не си спомним Радой Ралин и тъжната му констатация "не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
На този фон всеки трети свързва думата "престъпник" с политик. В листите за изпълнителната власт все по-рядко присъстват журналисти, учители, представители на културните среди. Масово обаче има икономисти, финансисти и юристи. Тъжна равносметка за това какви хора привличат парламентът и изпълнителната власт. Културните дейци културно се крият в ъгъла и чакат някой да им подхвърли къшей хляб. По-смелите и ориентираните се впускат в романтични танци със силния на деня, пишат декларации в стил "Аве, Цезаре" и пърхат с мигли. С надеждата, че поне тях няма да ги удари модерната "рестриктивна" секира. А утре - утре ще си сменят Цезаря...