Атомна енергия срещу вредните емисии

Чл.-кор. Максим Божинов

На състоялата се през 2012 г. международна конференция с участието на климатолози, учени и политици от над 100 страни отново бе изразена голямата тревога от глобалното затопляне и климатичните промени на земята. Според британската метеорологична служба и организацията "Climat Analytics", ако не се вземат мерки, температурата на земята към 2100 г. ще се увеличи с 4о С. За да не се сбъдне тази прогноза, всички страни най-късно до 2020 г. трябва да съкратят с 20-30% изхвърлянето на парникови газове в атмосферата.
 У нас главните "производители" на въглероден двуокис са ТЕЦ-овете и автомобилите. Голям проблем са ТЕЦ-овете "Марица-изток". При тях въглищата се добиват от открити рудници, при което се унищожават хиляди декари първокласна обработваема земя. Когато те започнаха да работят, бе решено след изкопаване на въглищата хумусният хоризонт да се връща на освободените места и земеделската земя да се възстановява. Досега обаче това изобщо не става: унищожени са над 150 000 декара земя. Очевидно е, че трябва да се потърсят други екологично чисти производства на енергия и преди всичко на атомна енергия - чрез ускоряване на построяването на АЕЦ "Белене", на ВЕЦ, слънчеви панели и др.
Нуждите от електроенергия в страната ни непрекъснато се увеличават. Погледнете жилищните блокове и офиси - под всеки прозорец виси климатик. А климатикът харчи ток и през лятото.  Когато заработят заводите и електромобилите, да не говорим за жп транспорта, за битовите уреди, хотели, ресторанти и пр., нуждите ще станат още по-големи. Затова всички колебания за построяването на АЕЦ "Белене" са погрешни и строителството трябва да стане колкото се може по-скоро.
Друг много важен момент за намаляване на вредните емисии в атмосферата е построяването на заводи за електромобили и постепенно преминаване от мотори с вътрешно горене на изкопаеми горива към електромобили.
Глобалното затопляне води до засушаване и дори до опустошаване в нашия регион, а също и до природни бедствия като бури, наводнения и горещини, каквито бяха наблюдавани през миналата година у нас. Две трети от територията на нашата страна е планинска и полупланинска, повечето заета с гори. Затова горите имат изключително важно значение за подобряване климата на страната ни. Важна задача е да ги опазим от поголовна сеч и да продължим залесяването, започнало в началото на миналото столетие.
В борбата с глобалното затопляне и неговата най-опасна последица - сушата, особено важна роля се пада на хидромелиоративните системи. В нашата страна през 50-те години на миналия век бе разгърнато огромно хидромелиоративно стоителство и младежките стоителни бригади построиха най- големите ни язовири "Копринка" и "Росица", а по-късно "Жребчево", "Искър", "Огоста" и други. Създадена бе стройна напоителна система, въведена бе модерна техника - фрегати, капково напояване, дъждовални инсталации и пр., които осигуряваха живителна влага за милиони декари земя.
За съжаление при провеждането на злополучната аграрна реформа от правителството на Ф. Димитров и неговите "ликвидационни съвети" бе унищожена огромна част от напоителните системи и сега трябва с много нови усилия и средства, включително тези от европейските фондове, те да бъдат възстановени.
Особено голямо е значението в борбата срещу промените на климата и на селскостопанската наука респективно на Селкостопанската академия и аграрните университети. За целта обаче е необходима голяма финансова подкрепа от страна на държавата за научните изследвания в тази област.