Атлантици нашенски: По-малко България, повече национален интерес

Памфлет

Българските евроатлантисти видяха заплаха, задето родината ни защитава националната си идентичност пред Северна Македония. И наскачаха като ужилени, че тя може да каже "не" за старта на присъединителните преговори Брюксел-Скопие. 

За пръв път двете страни имат шанс "да бъдат част от обща политическа общност, базирана на ценностите на демократичния свят и евроатлантизма. Като българи не бива да пропуснем този шанс. Народът на Северна Македония очаква от България конструктивно отношение, а не вражеско размахване на пръста... С подобен ултимативен тон България дава сигнал, че не е интегрален съюзник, който подкрепя инициативите на ЕС и САЩ в региона, които инициативи са в категоричен български интерес". Ето такава карантия от балканската геополитическа трапеза ни предлага пръкналият се наскоро Евроатлантически център на Цвъ Цвъ. Eкземплярът, който се уреди без преход от асансьора до жилището му, докато днес над 2 милиона българи не могат да се измъкнат от прехода на немотията и направо мизерията. 

Значи като българи не бива да пропуснем шанса Скопие да ни отмъкне част от нашата идентичност, поучава ни центърът. Да не пропускаме шанса да му шитнем Гоце Делчев, Яне Сандански, Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Борис Сарафов, Мара Бунева и цялата плеяда революционери. Народът на Северна Македония очаква от Българя конструктивно да се откаже не само от Кирил и Методий, но и от сите възрожденци като Райко Жинзифов, братя Миладинови, Кузман Шапкарев и др., от цяла група поети и писатели. Изобщо определено не е полезно за българския интерес, ако държим на българския си корен. Големият брат ще вземе да се усъмни в интегралността ни на кукла на конци и в принадлежността ни към демократичния свят на националното обезличаване. Колкото по-малка е България, толкова по-интегрална и евроатлантическа ще е тя. 

Центърът се безпокои още, че ултимативният тон на София застрашавал правителството на Зоран Заев. Значи да шитнем било Средновековието си, било Васил Чекаларов, Гьорче Петров, ген. Александър Протогеров или пък Тодор Александров, само и само това правителство да продължи приватизацията на общата ни история.

И изобщо ние, българите, да не забравяме, че като част от ЕС и НАТО сме се отказали от суверенитет. Е, не се ли сещаме, че сме се отказали и от идентичност, барабар с историческата памет, напъва се да ни просвети центърът на Цвъ Цвъ. Ето, цяла Европа иска съседката ни в ЕС и само България ли ще я спира. Това ще бъде прецедент в историята, стресна се и премиерът ни. Щом се намираме в долния ъгъл на Европа и в едно от кьошетата на геополитиката, няма какво да вирим глава, ами да си седнем на отреденото място за интегралния ни задник. По-малкото българщина и повечето евроатлантизъм е от полза за националния интерес. И да не се правим на Виктор Орбан, заради чиято национална вироглавщина Брюксел гледа накриво страната му. Това ли искаме, стоварвайки на Европа родната си идентичност?

"Важното е страната ни да е активен посредник на присъединяването на съседката ни в структурите на ЕС. Всички опити за поставяне на "червени линии" са неприемливи", рече друг атлантик Антоний Гълъбов. Очевидно за да си оправдае фамилията, той предпочита страната му да лети като един гълъб, а не като орел срещу набезите да се похити миналото й. Съответно тя трябва активно да посредничи между паметта и безпаметството и да си затваря очите, ако Скопие ни отмъкне Илинденското въстание. Съответно да зареже и  "червените линии" срещу националното безпаметство.

А младокът политолог Стойчо Стойчев направо казва, че кандидатурата на Скопие не може да бъде спряна, "защото конюнктурата е такава". Изброената плеяда личности може и да са загинали за България, ама сега конюнктурата е такава, че да бъдат така добри и да минат към жертвите на Република Северна Македония. 

Отделно от това ние, българите, толкова сме били окасапвани в миналото. Ето Ньойският договор от 1918-а ни окасапи с територии и население. Така че няма да ни е непознато и чуждо, ако сега, век и половина по-късно, един втори Ньой окасапи и историческата ни памет. Нищо лично, нищо антибългарско, просто евроатлантическа конюнктура.