Атлантическа наглост

Американците съвсем са се разпищолили. Това е изводът, който можем да си направим от актуалните новини. Първо, със заплахата към ЕС, че ако намери начин да заобиколи американските санкции срещу Иран, сама ще попадне под такива, и второ, с искането си към Унгария да се включи в борбата с Русия и Китай. И, разбира се, да не забравяме опитите им за намеса в строежа на "Северен поток 2", който изобщо не им влиза в работата, освен че обезсмисля всичките им напъни да доставят шистовия си газ на нашия континент. 

САЩ непрекъснато говорят за партньорство, взаимно уважение, ценности и т.н. Думите обаче рязко контрастират с действията, които показват истинското отношение на Вашингтон към европейските "партньори". Последното трябва да бъде заменено с "васали" и тогава вече всичко ще е точно. Метрополията не търпи провинциите да имат собствено мнение, камо ли пък собствена политика. 

Онзиден по време на свое изказване държавният секретар Майк Помпео дори не можа да произнесе правилно името на Хуан Гуайдо - пишман президента на Венецуела, подкрепен горещо иначе от Белия дом. Тогава защо се изненадваме, че подобно е отношението и към Европа? Концепцията за "американската изключителност" е много популярна в самата Америка. Според нея американците са поне две-три нива по-високо в еволюционната стълбица от другите хора. А после Тръмп се оплаква, че никой не ги уважавал. Може би има причини за това.

Ако Вашингтон пък толкова иска подчинение, защо не си избере някой за шеф на ЕК, да си го признае за такъв и да си работи с него? А ако трябва, може да спретне и някоя цветна революция в Брюксел срещу диктатурата на Юнкер и Орбан. Виждаме, че вече така се работи там. Какво тук значат някакви си международно право, дипломация, суверенитет?