Атавизъм

Лоши хора сме ние, българите. Най-обичаме да мразим, да отричаме, да неглижираме чуждия успех. Негативизмът, някак си, ни идва отвътре. Иманентен ни е сиреч, казано наукообразно, произтича сякаш от природата ни. Може пък това да ни е талантът, даден свише, и в това да сме най-добри под Слънцето?
Поне сто причини могат да се намерят, за да се оправдае фактът, че повечето сме вечно сърдити, начумерени, недоволни, завистливи. С всяка от тях може и да се съглася, но това ще ви направи ли по-щастливи? Ще ви накара ли да се усмихвате? Ще си кажете ли: "Колко е хубаво, че за още един българин ще се говори все по-често!"
Зарадвахте ли се, когато избраха Кристалина Георгиева за еврокомисар? А когато Ирина Бокова стана генерален директор на ЮНЕСКО? За провала на Румяна Желева няма да питам, защото и мене ме беше срам, че съм българка след "препитването" й в ЕП. Знаете ли, че президентът (1997-2002) Петър Стоянов е президент на Център за глобален диалог и сътрудничество във Виена?
Сега е наред да кажем: "Честито!" на Станишев. Без патос и венцехваления да му пожелаем успех. А чрез него и на българската политика. Някои го направиха по протокола - сдържано и с разбирането, че "Позитано" 20 е по-близо от Брюксел. Част от социалистите изпаднаха в еуфория, което може да им бъде простено след изборите. Други побързаха да нарекат партийния лидер "главен ПЕС".
Находчиво, като за във фейсбук, но даваме ли си сметка колко е важно повече нашенци да са по върховете на европейската политика и България да влиза с добро в новинарските емисии?
Зарадвайте се, загърбете атавизма си. Хората по света наистина се усмихват, а някои го правят искрено. Опитайте!