Атанас Зафиров: Не допуснахме с наше оръжие да се убиват хора

Удовлетворени сме от резултата, с който бе гласувано решението да не се изпраща оръжие за Украйна - 200 народни представители. Това е впечатляваща бройка, която показва, че това решение отговаря на очакванията и нагласите на огромната част от българското общество. Начинът, по който се стигна до него, не беше лесен и аз лично съм удовлетворен, че БСП взе активно участие в тези преговори. 

От самото начало имахме две много ясни и категорични позиции. Едната от тях беше "Не на войната, да на дипломацията" и другата безспорно - да, хуманитарна подкрепа за Украйна, но без оръжия и боеприпаси. Смятам, че в крайната формулировка на решението тези две наши позиции намират максимално отражение.

Беше направен опит въпросът да бъде използван за вътрешнополитически цели. От една страна, опозицията усети известно колебание сред партиите от управляващата коалиция и използва всеки удобен повод, за да вбива клин в техните отношения с цел да клати правителството. От друга, част от партиите в коалицията опитаха да откликнат максимално на очакванията на своите избиратели, което също е обяснимо. Хубаво е, че в крайна сметка разумът надделя. Смятам, че решението, което бе гласувано в парламента, способства за намаляване на разделението в обществото и за намиране на събирателни линии. Видяхме, че дори опозицията подкрепи едно такова разумно решение. 

Малко обаче позакъсняхме с информационната кампания и обясненията на различните интерпретации за това, което бе гласувано в пленарна зала. Още от началото на конфликта в Украйна има една много тежка информационна агресия от всички страни. Обикновеният човек всекидневно е облъчван от всякаква пропаганда и това способства понякога да се формират и крайни становища, които не почиват на обективната истина. Това става и с усилията на огромната тролска маса в социалните мрежи, която използва всякакви поводи, за да нагнетява напрежение. 

При елементарен прочит на текста ще се види, че никъде не се говори за оръжие и боеприпаси. А, да ви кажа честно, при така приетото решение, може би не е правилно да се слага акцент само върху военно-техническата помощ, защото има и още няколко акцента в него - финансова, хуманитарна, икономическа. Военно-техническата помощ е в рамките на ремонт на военна техника в нашите ремонтни заводи, което е тема на друг разговор.

А дали имаме капацитет за ремонт на украинската военна техника? Първо, Киев никога не е формулирал искане за предоставяне на оръжие - това личи и от писмото, което бе получено в парламента от украинското правителство. Но имаше усилена пропаганда. Няма еднозначен отговор за възможностите ни. Ако говорим за капацитет, такъв има, но реалността е малко по-различна. Трябва да видим за каква техника точно става въпрос и какви са конкретните нужди на украинската страна. Дълги години нашите военно-ремонтни заводи бяха оставени на самотек, с изключение на "Флотски Арсенал - Терем" във Варна, останалите заводи на "Терем холдинг" са в незавидно състояние и не съм убеден, че могат да се справят с такава задача, особено с ремонт на тежка военна техника. Свързано е и със специфична логистика. Най-голям може би ще е проблемът с резервните части и с лицензите за тази стара съветска техника. Но нека да видим... 

Важно изречение беше добавено в окончателния текст - според възможностите на българската страна. Дебатът последните седмици беше безсмислен, защото България няма как да изпрати нещо, което го няма. Не разполагаме с боеспособна техника, която да пратим, без да се наруши боеспособността на българските Въоръжени сили. 

България направи важно и правилно решение. С него страната ни потвърди своите съюзнически ангажименти към НАТО и ЕС. В същото време няма да допуснем с наше оръжие да бъдат убивани хора, което безспорно би ни направило страна в конфликта. А това е и позицията на огромното мнозинство от българските граждани. 

Доста се спекулираше, че едва ли не само България и Унгария не предоставят военна помощ. Оказва се, че и Австрия, Кипър, Малта, Ирландия също не са го направили, а са страни съюзници. Затова обаче се мълчи.

Със съкращения