Атаката срещу президента е опит за опитомяването му

КОЛЬО КОЛЕВ е роден през 1956 г. Завършил е психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция "Медиана".


"Става въпрос за перспектива от 10-15 години, през които ще трябва да пускаме в касичката на "големия брат" своите отчисления за т.нар. национална сигурност"

- Г-н Колев, с невъоръжено око се вижда, че има атака срещу президента. Това управляващите по наш обичай ли го направиха, изчаквайки да е извън страната?
- Не, те щяха да го нападнат и без да напуска страната. Причината е много проста. Това е прословутата сделка с изтребителите и очевидният натиск, в който Бойко Борисов не се явява пряко, но Цветан Цветанов е пряк привърженик и лобист по сключване на договор за вехтите американски F-16. Това е в основата на всичко.
- Много грозни очертания придоби атаката. В неделя в телевизионно предаване депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров употреби ужасни квалификации по отношение на президента.
- Какво ви учудва? Това е Антон Тодоров, същият, който даваше квалификации за бандита Бойко Борисов и т.н., след което отиде и му пристана. Същият човек, който никога не се посвени, също като Яне Янев, да хвърля димки в публичното пространство, това е този човек. Какво очаквате от него? Да, той се прилепи плътно към службата, която изпълнява в момента. Да, той я изпълнява яростно и от все сърце.
- Тази атака е само за изтребителите или цели нещо отвъд тях, стигащо до отстраняване на президента?
- Не, не мисля, че става въпрос за отстраняване на Радев, а по-скоро за опит за опитомяването му от тяхна гледна точка - в смисъл да го вкарат в нормалното русло на т. нар. евроатлантически ценности, което значи да слушаме новия голям брат и съответно да си даваме парите на него. Простичко като вода и хляб. Да изпълняваме, да слушкаме, но не и да лапкаме. Защото няма кой да ни даде, тъй като тук властта работи за конграчулейшънс, а не за реална изгода за страната.
- Президентът няма вид на човек, който лесно ще им се даде, все пак това не е Плевнелиев?
- Да, и това е голямата им трагедия, че това не е Плевнелиев. Ако беше Плевнелиев - пей сърце. Каква хармония щеше да цари. Но както Плевнелиев много бързо се дискредитира в очите на обществото и това беше причината, поради която той нямаше абсолютно никакъв шанс да вземе втори мандат, така г-н Радев успява да удържи към този момент своите позиции, които са, бих казал, национално отговорни.
Разбира се, че ще има търкания, нормалните търкания между двете власти извън сделките. Но в случая не става въпрос за някаква едноактна пиеса. Става въпрос за около 2 млрд. годишно отсега нататък. Това са приблизителните 2%, които НАТО натискат да се отделят от БВП за въоръжаване. И ако вземем старите бараки, ще трябва и да ги поддържаме, и да им купуваме консумативи, разбира се, скъпи, въпросът е откъде. Това е по-скоро играта, а не някакви моментни комисиони. Става въпрос за перспектива от 10-15 години, през които ще трябва да пускаме в касичката на "големия брат" своите отчисления за т.нар. национална сигурност, което пък е свързано с това, че Русия ни е основен враг.
- Като махнем водевила от последните дни, нямате ли усещане, че в държавата нищо не се случва?
- Не мисля. Просто играчите, от една страна, си купиха част от медиите, от друга - самите медии са слабички, нямат особен ресурс да проследяват някои по-дълбоки неща, които са своеобразно продължение на историята с КТБ, Цветан Василев и този пресен пладнешки обир на държавата. Или да кажем - какво става с "Дунарит", какво става с "Емко"? Откъде тръгнаха тези неща? Представете си, че едно предприятие има проблеми със съхраняването на боеприпаси, само че му се отнема лицензът не за производството им, а за търговията с тях, забележете. Има разни такива неща, които ясно показват, че апетитите на някои големи играчи не са затихнали. Това е, което се случва. По същия начин, по който се случва и това с президента. По света би било безкрайно странно такава фигура като Цветан Цветанов, който се явява и защитава покупката на F-16. Чакай, откъде накъде, кой си ти? Някой отстрани, ако гледа, ще каже, че той разбира от апартаменти човекът, не разбира от авиация. Да беше се изказал за това, че купуваме много скъпо някакви апартаменти - разбирам. Но за самолети... Заедно с него и Плевнелиев, който казва: "Ето, тук всички около нас имат F-16". Глупости, това не е вярно. И Чехия, и Унгария, и Австрия имат други самолети. Тъжна история. Странно е, че тези неща минават все още безнаказано на т.нар. български политици.
- Като споменахте Чехия, компанията ЧЕЗ, която принадлежи на чешката държава, преди месеци обяви, че продава активите си в България. Това не се коментира от управляващите, но възникват въпроси. Нали сме стабилни и рай за инвеститорите, пък те напускат. Защо?
- Права сте, това не се коментира. В доста сериозни сфери не се вижда промяна - в образованието, в здравеопазването, а за националната сигурност да не говорим.
- Удържа ли се всичко с аргумента "европредседателство"?
- Не е само това. Европредседателството безспорно е аргумент, който малко или много дисциплинира и отделните политически партии, които си казват: чакай, ако предизвикаме криза точно в тоя момент, всички погледи от целия свят ще бъдат вперени в нас, ще кажат тия са лошите. Това да, донякъде.
Но без всякакво съмнение има криза на политиката и политическото като цяло. Нещо, което видяхме в момента и на изборите в Германия, където "Алтернатива за Германия" стана трета политическа сила, което е тежък удар както върху социалдемократите, така и върху християндемократите. И в България я има тази криза. От една страна, ГЕРБ не се ползват с голямо доверие, но и БСП не се ползва с голямо доверие. Бъдещето ще покаже дали тази криза ще продължи в търсене на политическа алтернатива и на двете партии, или пък някой ще успее да завоюва доверието тотално.
- Имате ли прогноза за живота след европредседателството?
- Нещата не са само черни. Животът продължава. Въпросът е дали ще се намери оптималният вариант за развитието на страната, по-бързо да се намали бедността, мизерията, безхаберието, корупцията, всички тези неща, които ни съпътстват толкова години. Това е големият въпрос. А не, че ако Бойко Борисов си подаде оставката, ще умрем, или обратното, ако продължи да управлява - ще умрем. Няма да се случи нищо подобно. Въпросът е дали успяваме да намерим своите възможности като страна да се развиваме.
- Като споменахте намаляване на бедността и мизерията, не се виждат стъпки в тази посока, а и това не са любими теми на управляващите. Те едва ли нещо ще предприемат?
- Това зависи до голяма степен от тяхната политическа, социална и държавническа мъдрост. Ето сега непрекъснато се говори, че в основата на бедността е това, че средното училище произвежда хора, които не могат да четат и да пишат. Че непрекъснато ще пада възрастта на включването на децата в образователната система. Само че това далеч не решава основните въпроси. Често пъти имам смътното усещане, че се държим като слепците, които пипат слона, и единият вика: той е като буре, другият - той е като тънка змия, а третият - той е абсолютно като голямо листо, в зависимост от това къде го пипат. Ще вкараме децата от 4-годишна възраст в образователната система. Тя в момента е в такова състояние, че предизвиква по-скоро отвращение у тях, отколкото желание да ходят на училище. На много места това е точно така. Всичко е резултат от играта с учебните програми, които уж се демократизират, изчистват, облекчават, но в действителност създават отвращение. Е, като ги задължим да са в училище от четири години, какво ще се случи? Много по-рано ще го напуснат вероятно.
- Много от нещата правим наужким. Наужким реформираме образованието, здравеопазването. Наужким борим корупцията.
- Въпрос на експертност е дали управляващата политическа сила ще съумее да привлече компетентни, знаещи и можещи хора, или ще привлече такива, които се занимават само с делене на общественото богатство.