Астрологията е по-силна от всяка световна религия

Рождената дата на астрологията трудно може да бъде установена. Началните й следи се губят в дълбоката древност. Има предположения, че определени астрологически знания са били тайно изнесени от Атлантида и съхранени от малцина посветени. Някои изследователи на древността смятат, че родината на астрологията е Месопотамия, по времето на някогашните й обитатели - акадийците.
В Европа астрологическите знания са били пренесени от халдейците, поради което по-късно римляните назовавали с името халдейци всички звездобройци. Цивилизацията на древния Вавилон била наричана "магическа". В прочутата Вавилонска кула се намирало светилището на върховния бог Мардук. Жреците на този древен вавилонски идол изхождали от предпоставката, че светът е единен, че всички неща и явления са взаимно свързани и всеки човек е частица от единния Космос.
Поклонниците на бог Мардук първи предугадили онова, което по-късно станало един от законите на астрологията - закона за аналогиите, наричан още "принцип на съответствието". Древният египетски жрец и философ, "тринадесетият син на тринадесетата майка", познат като Хермес Трисмегистус, формулирал този принцип: "Както на небето, така и на Земята!"
Съществуват неоспорими доказателства, че първите хороскопи са били направени във Вавилон, като в основата им са залегнали астрономически наблюдения и точни математически изчисления. Жреците-астролози от вавилонските времена прочитали по звездите предстоящи войни и болести, природни бедствия и неплодородни години, като изпратени от боговете наказания. Оформила се каста на астролози-жреци от древните народи, притежаваща съоръжения за небесни наблюдения, и астрономията е била развивана донякъде, само за да захранва с данни астрологическите изчисления. Под влияние на гръцката философия религиозната астрология на вавилонците се превърнала в учение за космическите закономерности и за тяхното влияние върху явленията на Земята. В онези древни векове астрологията била смятана за "царицата на науките" и се изучавала във философските школи.

Илюстрация от ХV век, изобразяваща връзката между зодиакалните знаци и Хипократовата философия

Библията на астролозите е написана от привърженика на Александрийската школа Птоломей (100-160 г.), прославил се като най-известен астроном на древността и автор на теорията за геоцентризма. Птоломей се базирал върху съчиненията на Хермес Трисмегистус, първият египетски астролог, живял преди Моисей. Познавайки квалитативната физика, Клавдий Птоломей изработил система от отношения между знаците на зодиака и планетите, но не могъл да освободи астрологията от митично-магическото политеистично виждане на света.
В Персия прочутият астролог Жамаси, съветник на цар Дарий, чрез астрологически пресмятания предсказал появата на Исус Христос и Мохамед, също така и загиването на персийската религия, основавала се в значителна степен върху магията.
Старите еврейски книги - Кабалата и Талмудът (Книга на поучението) - се основават на астрологическите учения в древността. В много от старите съчинения, включително и Библията, са използвани астрологически предсказания и се прави връзка между живота в Космоса и живота на човека. Интересно е да се знае, че водачът на древните юдеи Моисей се настроил против астролозите поради факта, че мнозина от тях открито злоупотребявали. Много от древните астролози свързвали астрологическите си познания с медицината.

Лечебната сила на Хирон

В Елада възникнали влиятелни за онова време школи по астрология, с прочути гръцки астролози - Анаксагор, Анаксимандър, Питагор, Платон, Прокъл, Аристотел и др. На бащата на медицината Хипократ принадлежат думите: "Този, който не е учил астрология, няма право да се нарече лекар!"
Древните гърци взели от халдейците не само математиката, но и астрологията, която се появила и в Римската империя заедно с първите гадатели. Римският астролог Фугул (приятел на Цицерон) при рождението на Октавий предсказал, че той ще стане световен владетел. Впечатлен от предсказанието, Цицерон отбелязал: "На небето като че ли няма случайност и приблизителност, заблуди и суета... Напротив, само ред, разум и дълговечност."
От Рим астрологията била пренесена в тогавашната римска колония Египет, където стигнала до невероятен разцвет. Древногръцките митове и легенди, както и тези на древния Рим, са дали повечето имена на планетите, звездите и съзвездията.
В древността огромно влияние са имали т.нар. жреци-астролози при народите от Изтока. Дори царете са чувствали известна зависимост от тях. Тези жреци обаче са притежавали астрономически познания. Убедително доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчеви и лунни затъмнения и до днес става според древно халдейско изчисление. Съвременните астрономи все още не са направили някакви корекции на тази древна формула.
Трябва да бъде отбелязано, че в древния свят астрономията и астрологията се разглеждали като едно цяло. Известните с научните си открития през средните векове астрономи Тихо де Брахе, Галилео Галилей, Николай Коперник, Джордано Бруно и Йоханес Кеплер се занимавали и с астрология, правейки хороскопи. Кеплер смятал, че звездите притежават качеството да влияят върху всички земни дела. Според запазени исторически сведения той изготвил хороскоп на прочутия пълководец Валенщайн (възпят дори и от Гьоте), в който се споменавало, че пълководецът ще умре през март 1634 г. Валенщайн се пренесъл в отвъдното на 25 февруари същата година.
Любопитно е да се отбележи, че в древността са правени на два пъти опити да бъдат наложени още зодии - зодиите Лебед и Змиеносец.
С течение на времето постепенно се стигнало до окончателното разделяне на астрономията от астрологията, като някои историци обвиняват за това църквата. Според тях астрологията била обявена за богохулна, а астролозите - за еретици, защото се месели в нещата, до които църквата не допуска никого. Други изследователи са на противоположно становище, те виждат съюзничество между църквата и астрологията, между вярата и суеверието.
Посочени са имената на няколко глави на римокатолическата църква, които се занимавали с астрология, а папа Лъв Х създал към папския университет в Рим дори катедра по астрология. Тома Аквински, един от най-големите теоретици на католическата църква, се стремял да установи хармония между вярата в звездите и християнската вяра. Той бил убеден, че причина за промените в земната природа е движението на звездите. Поради тази причина смятал астрологическите предсказания за вероятни, доколкото се отнасяли за такива явления като затъмнения, природни бедствия, болестни епидемии. Според Тома Аквински не било възможно предсказването на случайни събития в природата, нито събития, зависещи от разума и свободната воля на човека. Но бил убеден, че звездите въздействат на човешкото тяло и на силите на инстинктите, които са органически свързани с него.
Интересно е да се знае, че немалко астролози от близкото и далечно минало използвали хороскопите си с цел навреждане и злепоставяне на определени лица и кръгове в обществото. Рождената дата на протестанта Мартин Лутер била умишлено фалшифицирана от Гауриций така, че да съвпадне с ден с "нещастна констелация". Най-четеният астролог и прочут гадател за всички времена Мишел дьо Нострадамус нареждал хороскопите си в интерес на вярващите и умело използвал астрологията за маневриране.
Някои астролози посочвали в изчисленията си освен смъртта на другите, така и датата на собствената си смърт. Професорът по математика в Тюбинген Йохан Щефлер изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от предстоящо нещастие. Искайки да предотврати това нещастие, Щефлер останал вкъщи. Стъпил на някакъв разклатен стол, за да си вземе книга от висока лавица, обаче паднал и загинал на място.
Също както езическите мъдреци от миналото, така и много известни личности от ХХ век са плащали данък на вярата си в силата на звездите. Трябва да бъде отбелязано, че астрологията е оказвала и продължава да оказва изключително силно влияние върху хората, много повече от която и да е световна религия. В днешно време астрологията се налага на пазара като търсена масово стока под формата на хороскопи, астрологически съвети за бизнесмени, астрологически списания, календари, таблици, зодиакални фигури и др. Нароилите се под път и над път астролози-самозванци се смятат за представители на хилядолетна "наука", за истински пророци на "космическите послания". За съвременните астролози са най-характерни условни думи като: "може би", "евентуално", "по-скоро" и други от този род, които носят само мъгляви, многозначни, противоречиви и съвсем банални тълкувания. Въпреки всичко това съвременната астрология, обединяваща митичните представи, античната наука за небето и останките от магията, обогатена с психология и хлъзгави термини, се намира в неимоверен разцвет, за което свидетелстват всекидневно представяните хороскопи.