25 Април 2019четвъртък19:01 ч.

Владимир Путин и Реджеп Ердоган разговарят приятелски в рамките на предишната среща на "астанската тройка" в Техеран септември 2018 г. Десет дни по-късно Ердоган отиде в Сочи да предложи на Путин плана си за деескалация на Идлиб, който се оказа неизпълни

Близък изток

"Астанската тройка" търси отпушване на сирийското регулиране

От срещата Русия-Турция-Иран в Сочи могат да отпаднат някои въпросителни, но други ще останат

/ брой: 28

автор:Юри Михалков

visibility 1225

На 14 февруари тройката Русия-Турция-Иран, известна още като "астанския формат", се събира в Сочи, за да обсъди по-нататъшното политическо регулиране на кризата в Сирия. Какво може да се очаква от срещата?

В момента регулирането е фокусирано в три направления - обстановката в Идлибската зона за деескалация, действията на Турция в кюрдските райони на Сирия и процесът по учредяването на т.нар. конституционен комитет, който трябва да разработи проект за нова конституция на арабската държава.

По първите две направления е налице спад на темпото за регулиране след военните успехи през 2015-2018 г. срещу "Ислямска държава" (ИД) и другите терористични сили. Налице дори е тъпчене на място. В момента северозападната провинция Идлиб е единственият регион в Сирия, който остана под контрола на джихадистките сили. Просто непримиримата опозиция получи възможността там да се изтегли при отстъпленията й от другите провинции. Тази възможност й бе предоставена от Дамаск-Москва-Техеран, които бяха решили, че ще се справят по-добре с ислямистите, ако те са събрани на едно място в Идлиб, а не са разхвърляни из цялата страна. И в края на лятото на 2018 г. се очакваше "тройката" да започне военна операция срещу последния бастион на радикалния ислямизъм в Сирия. А в него се бяха събрали 30 000 въоръжени ислямисти от различни радикални групировки - цяла армия. 

Точно тогава се намеси турският президент Реджеп Ердоган. С довода, че една военна операция в 3-милионната провинция ще доведе до много жертви сред цивилното население, той предложи план за деескалация на Идлиб, чиято крайна цел трябваше да бъде разоръжаване на въоръжената опозиция в провинцията. Това стана на 17 септември на срещата  му в Сочи с Владимир Путин. Понеже сред опозицията бе протурският "Фронт за национално освобождение", Анкара явно бе заложила на него за крайния успех на плана - той да повлияе на останалите в разоръжаването.

Пълният провал на този план 

стана явен половин година по-късно. Деескалация не настъпи, а терористичната групировка "Хайет Тахрир аш Шам", която е наследничка на "Ал Кайда", взе Идлиб под свой контрол, засили позициите си и подлагаше на обстрел правителствената армия и дори руската база в Хмеймим. Отделно турският външен министър Мевлют Чавушоглу обвини редица държави във финансиране на групировките в Идлиб, за да провалят руско-турските договорености там. Той не ги спомена поименно, но очевидно е имал предвид Саудитска Арабия, ОАЕ, Великобритания и Франция, както и самите САЩ.  

Досега Русия и Иран показваха разбиране и търпимост към трудностите на Турция. Путин дори предложи на Ердоган на срещата им миналия месец да се опре на позабравеното Аданско споразумение от 1998 г. със Сирия за борба срещу тероризма и да се насочи към съвместни усилия с Дамаск срещу терористите в Идлиб. 

В същото време говорителката на руската дипломация Мария Захарова заяви наскоро, че е наложително контролът в Идлиб да премине към Дамаск. Дали Русия не подава сигнал за раздразнимост? 

Засега от Анкара идват противоречиви сигнали. От една страна, разузнаването й вече контактува с Дамаск за Идлиб. Но наскоро във Вашингтон заместник външният министър Седат Онал посочи, че наличието на радикали в Идлиб не е повод за пълномащабна операция. Онал едва ли говори от лично име. 

На Иран също не му харесва статуквото в Идлиб и като че ли е налице разнобой в "астанската тройка". Разбира се, тя едва ли ще допусне сблъсък, още по-малко той да избие навън. Изглежда, в случая ключът на решението е във фразата "пълномащабна операция". Няма как Ердоган да не си дава сметка, че вече няма полезни ходове за плана си. И най-вероятно ще се съгласи 

на компромисен вариант за "точкови операции" 

срещу най-непримиримите групировки в Идлиб. Има основания да смятаме, че руски и турски военни са съгласували такива операции. Нищо чудно скоро след 14 февруари да разберем, че на тази дата "астанският формат" е дал зелена светлина за тях.  

Ситуацията по турско-кюрдския пъзел в Североизточна Сирия изглежда още по-заплетена и мъглява. Анкара иска зона за сигурност по границата си, в която да не присъстват въоръжените формирования на сирийските кюрди, свързани с кюрдските сепаратисти в самата Турция. Тя вече проведе две военни операции за прочистването на отделни градове и райони от тях. Привидно с изтеглянето на САЩ от Сирия се развързваха ръцете на Ердоган и за трета военна операция срещу тях, този път на изток от река Ефрат. Но САЩ го спряха с предупреждението, че въпреки изтеглянето няма да зарежат кюрдските си съюзници от войната им срещу ИД. И в момента Анкара и Вашингтон преговарят как хем да се създаде въпросната зона, хем това да не бъде за сметка на сирийските кюрди. 

Ердоган ще представи турската позиция и в Сочи. Създава се впечатлението, че Турция се опитва да седи на два стола, да балансира между геополитически играчи, които иначе са противници на сирийския терен. В интерес на истината 

Москва и Техеран също споделят опасенията на Анкара 

и не възразяват тя да бъде успокоена с буферна зона по границата със Сирия. Дори тяхното отношение повече й е легнало на сърце, защото по различни причини те не питаят "съюзническите сантименти" на САЩ към кюрдите. 

Но това не означа, че в "астанската тройка" няма разномислие. С Аданското споразумение Путин, съответно и Иран, настояват Турция да гарантира сигурността си чрез съдействие с Башар Асад. Това е естествено, защото той е все още законен президент, а и става дума за сирийска все пак територия. Анкара обаче не е готова на този вариант и иска да бъде оставена сама да създаде зона за собствената си сигурност в една чужда територия. Това обаче няма как да е приемливо за Москва, Техеран и Дамаск. 

Изобщо кюрдският аспект на сирийското регулиране изглежда един от най-заплетените. Разформироването на военните отряди на сирийските кюрди е задължително, независимо от кого идва това искане. Но те не са готови на това, ако не им се даде широка автономия. А такава автономия е неприемлива както за Ердоган, така и за Асад (и Иран, който също има кюрди).   

Да не забравяме, че дори и след изтеглянето й Америка ще се опитва да пречи на регулирането в Сирия по диригентската палка на Москва, която допуска Асад да остане на власт. Съответно ще прави опити да разцепи "астанския формат", да подстрекава било Турция, било кюрдите срещу Москва и Техеран, включително и по буферната зона.  

С най-малко неизвестни засега се оказва третото  направление на регулирането. По-рано този месец Мевлют Чавушоглу обяви, че в близките дни ще бъде създаден конституционният комитет за Сирия, в който ще влязат представители на гражданското общество, опозицията и режима. Комитетът се създава със съдействието на "астанската тройка", която е гарант за регулирането на сирийския конфликт. Нищо чудно в Сочи да бъдат обявени датата и мястото на учредяването на комитета. Очевидно това представлява, ако не цялостен, то все пак етапен пробив в регулирането - нещо, което не виждаме в другите две направления. 

Но и тук няма да мине без главоболия, макар те да дойдат отвън. В процеса по създаването на комитета "астанската тройка" включи Франция и Германия. Но миналия месец точно тези две държави заедно с Великобритания изпратиха до генералния секретар на ООН писмо да не се бърза със създаването на комитета. Ясно е, че кукловодът им е бил Вашингтон, който може и да се е примирил със затихващата си роля в Сирия, но до последно ще гледа да пречи там на Русия и Иран. Не е случайно, че едновременно с "астанската среща" в Сочи в полската столица ще се проведе международна конференция за Близкия изток, свикана без съмнение от презокеанския кукловод. И нищо чудно по Сирия конференцията да излезе с инициатива, която да забатачи учредяването на комитета.  

Голямото пътуване започва

автор:Дума

visibility 6

Развалят договорите с американските централи

автор:Дума

visibility 517

/ брой: 80

"Локхийд Мартин" отваря ремонтна база за F-16 в България

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 80

Горивата ще поскъпват още

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 80

Брюксел разреши държавна помощ за суровото мляко

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 80

Първа среща между Путин и Ким

автор:Дума

visibility 0

Плашат Русия със "100 хил. тона" дипломация

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 80

Иран: Ще отговорим на санкциите

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 80

САЩ убиват повече цивилни от талибаните

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 80

Пазарният джихадизъм удари онкоболните

автор:Юри Михалков

visibility 220

/ брой: 80

Нюрнберг - светлина и сенки

автор:Ева Костова

visibility 141

/ брой: 80

Раздвоеният

автор:Ростислава Иванова

visibility 134

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ