АСТА - кошмарът на интернет потребителите

По-малко от 24 часа отне на интернет обществото да скочи срещу скандален документ, опитващ се да уреди законово защитата на правата на интелектуалната собственост. Организации и граждани, протестиращи срещу АСТА, се съгласиха, че са необходими мерки за борба с ментетата в интернет, но бяха категорични, че не това е начинът. Под натиска на интернет потребителите подписалите документа започнаха един след друг да се оправдават, че споразумението се коментирало от около две години. Те обаче не посмяха да признаят публично, че текстът стана достъпен за обществеността едва след като 22 държави сложиха подпис под него, подсказвайки благоразположеността на управляващите към АСТА.
Какво толкова притесни потребителите? Дори за човек с елементарни познания по английски става ясно, че документът е написан твърде обобщено. Предвид значимостта му като международно споразумение се предполага, че той трябва да бъде изчистен от неясноти, а възможностите за свободното му тълкуване - сведени до минимум. Това обаче не е така. Във форумите веднага се появиха различни трактовки на документа и вероятни идеи за това как той може да бъде прилаган. Управници - защитници на АСТА се втурнаха да обвиняват интернет потребителите в твърде бурно въображение, обагрено с черни краски, и преекспониране на задълженията, вменявани от споразумението. Контраотговорът на виртуалната общност беше - докажете ни, че чиновниците в националните правителства също няма да проявят въображение при тълкуването на документа.
Срещу споразумението скочиха не само криминалните индивиди, попадащи в рисковата група на безразборно свалящи пиратски копия на филми, музика и пр. Срещу АСТА се изказаха дори доставчици на интернет. Оказа се, че правоносителите просто прехвърлят отговорността за защитата на продукцията си върху интернет провайдърите. И ако доскоро се хвалехме за технологичния напредък на българските домакинства, оказа се, че големият брой потребители на интернет трудно би могъл да бъде следен от доставчиците. Те проплакаха, че са нужни огромни инвестиции за техника и предупредиха, че няма как да следят кой какво и кога прави. Не това обаче се оказа, че ги притеснява най-много. Документът всъщност превръща доставчиците на интернет в необикновени

виртуални ченгета.

Тяхно задължение е да следят за евентуални нарушения на авторски права, тяхна отговорност е да уведомявят фирмите за потенциални нарушители. АСТА всъщност лесно може да бъде превърната в инструмент за голямо виртуално наблюдение - всеки ден и всеки час. Ако даден потребител е заподозрян, че се занимава с разпространение на ментета, пиратски филми и музика, цялата му виртуална дейност става обект на наблюдение. В допълнение - фирмите, притежателки на правата, лесно могат да получат достъп до личните му данни, какви сайтове посещава, какво гледа и кога.
В България хората пред мониторите потръпнаха при мисълта, че международно споразумение ще премахне торент сайтовете и ще сложи край на безплатното слушане на музика и теглене на филми. Всъщност, ако правоносителите държаха да прекратят дейността на подобни сайтове, това лесно може да стане. В редица страни, за да теглиш филми и музика, се плаща за всяко сваляне на файл или за подсигуряване на абонаментен достъп до архива. АСТА обаче подкрепя мързела на колективни организации, преразпределящи пари към авторите на определена продукция. По-лесно е друг да следи за евентуално нарушение на правата.
Ако се абстрахираме от факта, че документът засяга повече от 20 страни в Европа, и погледнем действителността, ще се окаже, че

99% от българите са кандидати за строги санкции

според АСТА. Няма български потребител, който да не държи на компютъра си папка, пълна с песни от различни изпълнители. Няма и българин, който поне веднъж да не е гледал на монитора у дома чуждоезичен или български филм, при това безплатно. Телефоните на всеки втори звънят с мелодии, "дръпнати" от интернет или от чужд GSM. Все по-често младите четат книги на лаптопите си, да не говорим за сайтовете, които предлагат готови разработки на есета, курсови и дипломни работи...
Чисто теоретично, ако се намери начин изискванията от АСТА да бъдат приложени у нас, това означава всеки българин да бъде обект на разследване за виртуални престъпления и интернет пиратство. Освен че България скорострелно ще оглави класацията за най-много интернет нарушители на глава на населението, има още един аспект на АСТА, който изготвилите споразумението премълчават. Никой не е наясно как ще се уредят

авторските права на народните приказки и песни.

Тук не става въпрос отново да се караме с македонците дали "Охридското езеро" е наша или тяхна песен. Проблемът е далеч по-банален - става въпрос за пари, или по-скоро за това кой ще ги прибере. АСТА не изяснява какви са положенията при творбите с неизвестен автор. Ситуацията с "Хубава си, моя горо" е лесна - там знаем кой е авторът на текста, ще се плаща и за аранжимент. Кой обаче носи правата за текста и мелодията на необятния масив от родопски, македонски и пр. народни песни? А за приказките? И там положението е ясно като в мъгла. Българският пример е творчеството на Ангел Каралийчев - правата се държат от ИК "Труд". В приказките, с които много от нас са израснали обаче, са се промъкнали и много "чужди" истории, предавани от дядо на внуче и изгубили първоизточника си. Не е ясно чий е Торбалан, Златното момиче или други любими герои.
Някой се е сетил да запише черно на бяло песен, басня или приказка. Това дава ли право на наследниците му да печелят от нещо, измислено незнайно от кого и незнайно кога? Изображението на Снежанка е собственост на "Уолт Дисни". Приказката обаче съществува много преди художниците от фирмата да се сетят да я нарисуват, а компанията - да филмира творбата. Полето с авторството се превръща в джунгла.
Ако запишем от радиото песен,

не е ясно кого крадем

- радиото или изпълнителя? Ако копираме книга на ксерокс, крадем запазени разпространителски права. Не е ясно кой е пиратът - този, който ги е занесъл за снимане, или човекът, опериращ с ксерокса. За копирането на програмите от "Майкрософт" също има драма кой нарушава закона - този, който ползва нелегалното копие, или самата фирма, тъй като позволява софтуеърът й да бъде копиран. Отговорност могат да носят и производителите на дискове, защото някой може да ги обвини в спомагателство при разпространение на фалшификати.
И понеже АСТА превръща почти всички в престъпници, понеже АСТА заплашва почти всички със солени глоби, понеже АСТА обслужва незнайно чии интереси, понеже АСТА е неясна... Всички "престъпници, пирати и нелегални виртуални личности" в безброй страни излязоха на протест в събота, 11 февруари. За да извикат "Спрете АСТА!" Ще има ли кой да ги чуе?


ПРОФОН и "Анонимните"



ПРОФОН - организацията, която държи авторските права на редица музикални произведения, стана една от поредните жертви на хакерската група "Анонимните", прочула се с кибератаки срещу правителства, фирми и организации по цял свят. Уникално е посланието, което хакерите отправиха към българското сдружение. "Вие сте първи, но не и последни" пишеше на английски в покорената от интернет пиратите страница на ПРОФОН. Да, сайтът на сдружението бе първият, хакнат заради... закон. В своеобразния си подпис, който "Анонимните" оставиха на страницата на ПРОФОН, бе ясно написано, че организацията е жертва заради подкрепата, която изрази за скандалното споразумение АСТА.
"Здравейте, ПРОФОН! Ние сме "Анонимните". Научихме, че вие и други 12 алчни организации сте подписали отворено писмо в подкрепа на т.нар. споразумение ACTA. Вашето писмо е пълно с фалшиви твърдения, освен това предизвиквате притеснения у хората за тяхната свобода с "безпочвени предположения и манипулации". Това е неприемливо и точно това ни разгневи. Това трябва да бъде урок за всички, които подкрепят ACTA", гласи посланието на "Анонимните". Към текста бе качен и клип от "Великият диктатор" на Чарли Чаплин с речта на Хитлер.