Аржентинският завой

Къдринка Къдринова

Красивите, умните и богатите започнаха реванша си срещу лявата вълна в Латинска Америка. Или поне им се иска да е така, след като за президент на Аржентина бе избран кандидатът на обединената десница и наследник на една от най-заможните фамилии в страната Маурисио Макри. Той обяви, че ще направи завой на 180 градуса в досегашната аржентинска политика. Първата му инициатива ще е да поиска изключването на Венецуела от регионалната организация "Меркосур" с обвинения, че не спазва демокрацията и потиска опозицията. А на аржентинците ще предложи управляващ екип от крайни неолиберали, предимно кадри на големи транснационални компании. 
Макри ще встъпи в длъжност на 10 декември и

 ще прекъсне 12-годишното управление на лявото течение

в перонизма, наречено "кирчнеризъм" - по фамилията на президента Нестор Кирчнер (покойник от 2009 г.) и на съпругата му Кристина Фернандес де Кирчнер, ръководили държавата съответно между 2003 и 2007 г. и между 2007 и 2015 г. През техните мандати преживялата фалит през 2001 г. Аржентина преструктурира и изплати външния си дълг, обърна гръб на МВФ, достигна икономически растеж от 8-9%, разгърна широки социални програми за бедните, стана деен участник в латиноамериканската интеграция, лансирана от покойния президент на Венецуела Уго Чавес, наложи строг контрол над дейността на транснационалните компании в своята икономика, разшири отношенията си с Русия и Китай. Аржентина стана и член на Г-20 - обединение на 20-те най-развити и най-влиятелни икономики в света.
През 2012 г. обаче срещу Аржентина бе предприета тежка атака на финансово-икономическия фронт от страна на няколко хедж фонда начело с американския NML, които президентката Кристина Фернандес нарече "фондове лешояди". Наред с много други, те са притежатели на аржентински държавни бонове отпреди дефолта през 2001 г. 99% от тези притежатели приеха преструктуриранията на аржентинския дълг и се съгласиха боновете да им бъдат изплатени по новите условия. Единият процент ("лешоядите") обаче настоява да получи цената отпреди 2001-ва. И през 2012 г. осъди Аржентина в САЩ по тези си искания. Присъдата на американския съдия Томас Гриеса забранява на страната да плаща и на останалите притежатели на бонове, докато не покрие исканата от "лешоядите" сума. Тогава тя бе 1,5 млрд. долара. Днес вече се искат 8 милиарда.
Кристина Фернандес отхвърли този рекет. Според аржентинските закони не могат да се предлагат по-добри условия само на част от притежателите на държавни бонове. Започна дълга серия от мъчителни преговори без напредък. А когато през 2014-а дойде падежът за аржентинските плащания по боновете, операцията, която трябваше да мине през нюйоркска банка, бе замразена по нареждане на съдия Гриеса. Така, без да може да се издължи дори към партньорите си без финансови претенции, страната бе изкуствено вкарана в т.нар. технически дефолт, въпреки останалите си стабилни показатели. Аржентина изплати част от задълженията си през своята национална банка и продължи тежките юридическо-финансови преговори, но изпадна в сложна икономическа ситуация, защото й бяха отрязани възможностите за международни кредити и разплащания. За всички стана ясно, че страната е

обект на целенасочена операция за дестабилизиране

на "кирчнеризма" заради политическата му, а и геополитическата му ориентация.
Финалът на тази операция, съпроводена и с подклаждане на вътрешно недоволство от настъпилите икономически затруднения, наблюдаваме сега, с избирането за президент на обещалия 180-градусов завой Макри. Взаимовръзката с кампанията на "лешоядите" е очевадна. Между двата тура на изборите, когато стана ясно, че Макри е фаворит, три големи международни банки форсираха усилията си за търсене на благоприятен за Аржентина компромис по казуса. И веднага след като бе обявена победата на Макри в балотажа на 22 ноември, се разбра, че банките са издействали ново изслушване по делото при съдия Гриеса на 17 декември, само седмица след встъпването в длъжност на новия президент.
Разбира се, десницата в цяла Латинска Америка френетично приветства победата на Макри и я провъзгласява за първата стъпка към преборване на "социализма на ХХI век", който Чавес трасираше на континента. Най-разпалена е подкрепяната от новоизбрания аржентински президент опозиция във Венецуела, където на 6 декември ще има парламентарни избори. Правителството там също е обект на дестабилизация, икономически саботажи и външен натиск. А предизборната кампания преминава при много високо напрежение и инциденти с насилие, провокирани от въоръжени групи с неясен произход. Много активната главно в чужбина венецуелска опозиция отсега тръби, без да се затруднява с аргументи, че изборите ще бъдат фалшифицирани (виж карето).
Извън пропагандния шум около победата на Макри обаче е добре да се отчита, че тя е постигната с преднина от едва 2,8%  срещу кандидата на "кирчнеризма" Даниел Сиоли. Много от гласовете, отишли при Макри, са "чужди". Тоест на симпатизанти на Серхио Маса - перонист, но от опозиционно на "кирчнеризма" крило. Маса бе трети на първия тур на изборите на 25 октомври и много от привържениците му се прехвърлиха при Макри на балотажа, но без да споделят възгледите му. Доминиращите обществени нагласи в Аржентина са далеч от неолибералния хъс на Макри. С това е наясно и самият той, затова така неуморно се кълне, че няма да пипа социалните програми.
Другата спирачка пред обещания му завой ще е

перонисткото мнозинство в Националния конгрес

а и влиятелните перонистки губернатори на провинции. Също така - наследяваната държавна администрация, на много висши постове в която има "кирчнеристи". Такъв например е директорът на Националната банка Алехандро Ваноли, когото Макри много иска да смени. Но процедурата е сложна и без гаранции за успех.
Икономическите затруднения на страната, предизвикани от "лешоядите", няма да изчезнат от днес за утре. А и предлаганите от екипа на Макри орязвания за "оздравяване" веднага ще пришпорят общественото недоволство и настроенията от типа "при Кристина живеехме по-добре". За това предупреждават дори симпатизиращи на новия президент анализатори.
Интересно ще е развитието на отношенията между Аржентина и главния й търговско-икономически партньор Бразилия. Неслучайно Макри се кани да гостува на бразилската президентка Дилма Русеф още преди да встъпи в длъжност.
При всички случаи и новата аржентинска власт ще трябва да се съобразява с процесите на латиноамериканската интеграция, доста напреднали през последните 15 години и обединили в организации като "Унасур" или СЕЛАК (Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието) всички страни от континента, независимо от политическия цвят на правителствата им.


Битката за Венецуела

Напрежението преди насрочените за 6 декември парламентарни избори във Венецуела бе нажежено допълнително с убийството от неизвестни нападатели на един от регионалните опозиционни лидери по време на предизборен митинг. Луис Мануел Диас бе застрелян на 25 ноември от преминаваща кола в гр. Алтагарсия де Оритуко. До него на митинга е била Лилиан Тинтори - едно от най-популярните в чужбина лица на опозицията. Тя е съпруга на опозиционния водач Леополдо Лопес, който бе арестуван в началото на 2014 г., а през септември т.г. бе осъден на 13 г. затвор за убийство, тероризъм и конспирации. Тинтори често пътува по света, за да обвинява властите в Каракас и лично президента Николас Мадуро в репресии срещу опозицията и конкретно срещу съпруга си. Венецуелското правителство обаче се аргументира с разследвания, доказващи участието на Лопес в заговор за държавен преврат и в организиране на военни банди, които с убийства и саботажи да дестабилизират страната.
Венецуела е силно поляризирана. Поддръжниците на чавизма и на Мадуро смятат опозицията за обвързана с интересите на САЩ и на транснационалния капитал. Опозицията пък твърди, че е репресирана и алармира, че престоящите избори ще бъдат фалшифицирани. "Няма никаква логика в подобни заключения, след като представители на всички партии, включително опозиционните, винаги участват в извършваните проверки на електронната система за гласуване в страната ни и неизменно се установява, че тя функционира безупречно, че няма никаква възможност за измама и злоупотреба", заяви на среща с български журналисти посланичката на Венецуела у нас Ориета Капони. Тя припомни и оценката на бившия президент на САЩ Джими Картър, нарекъл след подробна инспекция венецуелската система за машинно гласуване "най-добрата в света". Подаденият чрез машината вот на всеки избирател се дублира и с пускане на разпечатана от самия него пак от същата машина хартиена бюлетина, която се пуска в класическа урна. 52% от всички хартиени бюлетини се преброяват след края на изборния ден за засичане и проверка на резултатите. При всички проведени досега по тази система 17 изборни процеса засичането никога не е установило разминаване между машинния и хартиения вот. Според посланик Капони предварителната кампания по очерняне на изборния процес във Венецуела, която води опозицията, търси отзвук главно в чуждите медии и оправдаване на собствения й недостиг на подкрепа във венецуелското общество.