Аржентина избира президент в тежка икономическа криза

В навечерието на президентските избори в Аржентина на 27 октомври перспективите за нея изглеждат повече от мрачни. Страната е обхваната от тежка икономическа и финансова криза, а голям процент от населението гладува. Мнозина се питат дали настоящите сътресения могат да се превърнат в икономическа катастрофа като тази през 2001 г. или кризата от 1989 г., когато аржентинското правителство беше изправено пред фалит и хиперинфлация. Който надделее на президентските избори този месец, ще трябва да отхвърли схващането, че единственият му избор е да гравитира между всички искания на МВФ и на външните кредитори. Подобно на Бразилия при Луис Инясио Лула да Силва от миналото десетилетие Аржентина 

трябва да тръгне по трети път 

с програма за приспособяване и реформи във вътрешен план, но и с по-голям акцент върху защитата на най-уязвимите структури на обществото. Подобна програма би предоставила на Аржентина възможности да продължи възстановяването си в сътрудничество с кредиторите и МВФ. 

Основни претенденти в президентската надпревара са перонистът Алберто Фернандес (център-ляво) и настоящият държавен глава Маурисио Макри (център-дясно) от коалицията "Да се променим!" (неговата партия е "Пропуеста републикана", която е част от коалицията "Камбиамос"). На първичните избори, проведени на 11 август, перонисткият кандидат спечели 48% от гласовете на избирателите срещу 32% за Макри. Всички очаквания са, че кандидатът на опозицията Алберто Фернандес ще спечели президентския пост на първи тур на гласуването през октомври. През септември правителството наложи контрол върху капитала, за да засили песото и да защити валутните си резерви, които спаднаха от $66,3 млрд. в началото на месеца до $49,8 млрд. до средата на септември. Аржентинската валута рязко падна вследствие на неочакваните резултати от първичните избори, стимулирайки инфлацията, която сега се движи над 50%  на годишна база. След седмици на масови протести аржентинският сенат одобри единодушно на 18 септември извънреден закон за храните, който ще помогне за борбата с нарастващата бедност, безработица и отчаяние по улиците на Аржентина. Законът ще увеличи финансовата подкрепа за продоволствени програми с минимум 50% до декември 2022 г.

Най-големите страхове на народа са 

да не се повтори ситуацията от 2001 г. Датата 3 декември 2001 г., още известна като икономически кошмар, се свързва с прокарването на особена финансова мярка от тогавашния финансов министър Доминго Кавало с одобрението на президента Фернандо де ла Руа. Тази политика, по-известна като "коралито" (букв. кошарка) предполага ограничаването на свободното разпореждане с парични средства, чекове и спестовни сметки за определен срок. Плюс, че тя не позволява парични трансфери в чужбина. Тази политика продължи почти година. През 2001 г. Аржентина беше в разгара на криза: силно задлъжняла, с икономика в пълна стагнация, а валутният курс беше фиксиран на един щатски долар за аржентинско песо по закон, което направи износа неконкурентен и на практика лиши държавата от независима парична политика. Много аржентинци, но най-вече частните компании, страхувайки се от икономически крах и евентуално девалвация, преобразуваха песо в долари и ги изтегляха от банките в големи количества, като обикновено ги прехвърляха в чуждестранни сметки. На 1 декември 2001 г., за да предпази банковата система от разруха, правителството замрази всички банкови сметки първоначално за 90 дни. Количеството пари, позволено само за теглене на седмична база, беше между 250 и 300 песос. Не бяха разрешени тегления от сметки в щатски долари, освен ако титулярът не се съгласи да конвертира валутата в песо. Операциите с кредитни карти и дебитни карти, с чекове и други платежни средства можеха да се извършват нормално, но липсата на наличност в брой създаде множество проблеми за населението и за бизнеса. 

Когато Макри обяви в края на август, че страната се нуждае от повече време, за да изплати дълговете си, и след това наложи контрол върху капитала, за да успокои  пазарите, много хора отидоха да изтеглят доларите си от банките, опасявайки се от повторение на "коралито" от 2001-а. 

Историята на долара в Аржентина е преплетена с тази на инфлацията. Стойността му се отразява върху цената на вносните стоки, но се отразява и на домашно произведени продукти, за които се използват суровини, които Аржентина продава на международния пазар в долари. През 90-те години песото беше привързано към долара от правителството на тогавашния президент Карлос Менем в опит да задуши инфлацията. 

Това далеч не беше безболезнено 

Курсът на долара оскъпи износа, принуждавайки правителството да поеме повече дългове, за да го задържи, докато икономическата криза се влошаваше. След "коралито" доларът отново зае централна роля през 2011 г., когато настоящият кандидат за вицепрезидент и бивш президент г-жа Кристина Фернандес де Киршнер наложи строг контрол върху закупуването на "зелените пари". Курсът на песо-долара се котира ежедневно от медиите заедно с докладите за времето и трафика. По последни данни един долар може да се закупи за около 56 песос. 

Доларът има формална роля в икономиката. Това е валутата, с която се извършват сделки с недвижими имоти, операции с дългове, а спестяванията, ако е възможно, се натрупват. Общата равносметка е, че аржентинците са по-зле, отколкото преди четири години. Икономиката се сви с около 4% през този период; цените се увеличиха с над 250%, курсът на песото се промени от 15 песос към долара до почти 60 песос, докато реалните заплати паднаха с 10% през последните 15 месеца. Мнозина имаха големи надежди за Маурисио Макри, бивш бизнесмен и успешен кмет на Буенос Айрес. След години на икономически неволи при Кристина Фернандес де Киршнер той обеща, че Аржентина ще се присъедини към света като нормална страна. Назначен бе екип от блестящи технократи, които трябваше да предприемат серия от реформи за преодоляване на икономическите недостатъци. Песото падна с 25% от долара след резултатите от първичните избори през август. По-слабата валута ще повиши цените на внесените стоки, което ще доведе до увеличаване на инфлацията. В момента държавният дълг на Аржентина е на стойност 88% от БВП. Три четвърти от него са деноминирани в чуждестранна валута. 

Хибридният макроикономически модел, характерен за икономиките на държавите в Латинска Америка, предопределя спецификата на икономиката в тези държави и техните чувствителни параметри. Неолибералният икономически модел по модел на САЩ и страните от Западна Европа 

трудно би могъл да се реализира 

като се знае особеният исторически и икономически път на Аржентина. Именно затова, въпреки някои положителни ефекти от реформите на правителството на Макри, подобрение на ситуацията в страната не се постигна. Макри бе заобиколен от добри специалисти, но всеки от тях имаше различна визия за преодоляването на кризата и самите мерки се прилагаха вкупом, вместо постепенно. Липсата на приемственост във вътрешната политика, както и агресивният преход от една тенденция към друга безспорно изиграха негативна роля за тежката ситуация в страната. Докато песото потъва, централната банка повиши лихвите до 40%. Президентът Макри бе принуден да поиска заем от $57 млрд. от МВФ. За да удовлетвори условията на спасителния пакет, той намали обществените разходи и повиши цените на комуналните услуги като газ и електричество, а също на градския транспорт. 

От своя страна Алберто Фернандес говори за по-близко сътрудничество с Китай в сферата на икономиката, енергетиката и технологиите, което със сигурност би оказало положителен ефект върху икономиката на страната и успокои някои притеснения за нов обрат в икономическия курс, ако перонистите се върнат на власт.