Артистите са гладни за емоция

ЯРОСЛАВА ПАВЛОВА е завършила актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Жени Пашова. От 2006 г. е щатна актриса в Младежкия театър "Николай Бинев". За ролята на Дезире в "Заболяване на младостта" (от Фердинанд Брукнер, режисьор Биляна Петрова) печели "Икар" за поддържаща женска роля през 2008-а.
Играе в спектаклите "Студено" на режисьорката Ив. Стоянова, "Оливър" по Чарлз Дикенс на Андрей Аврамов, "Честна мускетарска" от Валери Петров и "Кралят елен" - режисьор П. Пашов, "Островът на съкровищата", постановка Петър Кауков, "Осем жени" от Робер Тома, режисьор Биляна Петрова. "Виж ми окото" с режисьор Рашко Младенов в Сатиричния театър, и др. Снима се в "Кафе пауза" на режисьора С. Тодоров-Роги, поредицата "Умно село" с режисьор В. Люцканов, сериала "Столичани в повече". Омъжена е. Има двегодишен син.
Мюзикълът "Стъпка напред" от Ричард Харис и Денис Кинг, в който Ярослава Павлова изпълнява главната роля, тръгна на голямо турне из страната, както ДУМА писа. Следващите "спирки" на спектакъла са 25 юни - Бургас, Варна - 26 юни, Добрич - 27 юни, Шумен - 28 юни, Русе - 30 юни, Габрово - 1 юли. Финалът е в Ловеч на 2 юли.


- Мюзикълът "Стъпка напред" за първи път ли излиза извън столицата? 
- За пръв път ще бъде показан в страната, защото той излезе миналата година през ноември. Досега пробвахме как ще реагира софийската публика. Салоните са пълни, дай Боже, и занапред да е така. Не знам, но откакто съм в Младежкия от 2006 г., не е имало такова голямо турне - в 11 града. Това е изпитание за нас. Иначе  мюзикълът "Страхотни момчета", който също се играе в Младежкия, не е "пътувал" навън...
- И сега играете главната роля?
- Да, така се оказа. Беше огромно предизвикателство, иначе заедно с Нети играем тази главна роля. Миналата година горе-долу по това време с Веско Ранков започнахме да танцуваме степ, два месеца от живота ни преминаха в учене на стъпки по коридорите. Беше много забавно. Няколко месеца след излизането на спектакъла се роди малката Лилия, която всъщност играеше с нас. Нети беше бременна, макар че никой не знаеше, освен екипът. Абсолютно предизвикателство е да пееш и да танцуваш на сцената. Не е лесна работа... Представлението е два часа и половина. За първи път ми се случва такъв прекрасен репетиционен период, в който дори не успяхме да се скараме, като си представите, че сме само жени и един мъж Светльо Добрев. Той дори каза, че вече спокойно може да споделя с нас какво му се случва вкъщи... На турнето очаквам да е още по-забавно!
- Вече събирате плодовете на вашия труд, като радвате публиката...
- За мен е огромно удоволствие да играя в този спектакъл. Вълнуват ме проблемите на героинята ми. Тя е била професионалистка в областта си, но не е имала шанса да продължи своето развитие и участва в самодейна трупа. Започва да обучава случайни хора, които си имат собствени проблеми. Те оставят домашните си чехли отвън и влизат в трупата, за да намерят своя оазис. Тяхната самодейна школа по степ им помага да избягат от реалността, от всекидневието, от всички неща, които ги тревожат... Героинята ми трябва да покаже, че работата, която върши си струва, че може да успее, въпреки че не е на големия пазар и не е успяла да стане "прима"...
- Спектакълът е актуален и кореспондира с проблемите на нашата действителност, нали?
- В момента в България има много умеещи, можещи и ставащи млади хора, но сякаш има нещо, което ги препъва. Артистите, въобще хората на изкуството, са гладни за емоция. Сцената е единствената "вечеря", която може да бъде дадена на един творец, за да нахрани душата му. Удовлетворението е, че си свършил работата си както трябва и че можеш да видиш поне една усмивка върху лицата на хората. За мен всяко представление - от мига, в който започнем да репетираме, до мига, в който излезем на сцената, е като бременност. В началото всичко е нормално, но идват дни, в които се питаш накъде си тръгнал. Понеже е трудно, отначало се отказваш, но после пак го искаш... До момента, в който се роди. По същия начин е и с представлението, за което трябва да се грижиш като за малко дете. Хубаво е да има театър. Да има изкуство. И хората да са жадни да го гледат. Без култура сме на никъде.
- Какво спъва нещата - самата културна политика или проблемът е друг?
- Аз вече наистина не знам. Преди казваха, че няма публика, напротив - салоните са пълни. И хората искат да гледат театър, има представления, за които билетите бързо свършват. Защо казват тогава, че няма публика? Мисля, че има хора, които искат да ни навредят...
- Все пак вярвате ли, че идват хубави дни за българския театър?
- Оптимистка съм, защото дълбоко в себе си зная, че няма как да искаш нещо, да вярваш в него и то да не се случи. Дано не бъда опровергана -  да не дойде денят, в който да кажа, че това не е така. Силно вярвам, че хубавото предстои за българския театър. Надявам се, че човешката енергия и положителната мисъл ще доведат до това. Когато се борим и не се отказваме, нещата се получават.
- А в киното каква е ситуацията?
- Не мисля, че е по-положителна. Обаче силно се надявам светлите дни за българския театър и кино да наближават. На мен лично ми е страшно забавно, защото киното е различно, със свое очарование. Има нещо особено в мига, в който се чуе "Камера работи. Начало"... Покрай снимките в "Аламинут" и "Столичани в повече" гледам на изкуството под друг ъгъл. А театърът е нещо живо, което се случва в момента и не може да се повтори. Няма "Стоп. Втори дубъл..."
- Участвате в сериала "Столичани в повече" и в "Аламинут". Как попаднахте на снимачната площадка?
- Играя в ролята на пиарката Калина Страшимирова, популярна с крилатата фраза, изречена от героя на Кръстю Лафазанов: "А ний си мислехме, че пиар, пък то жена..." Вече започнахме да снимаме сериите за втория сезон... В "Аламинут" съм от началото на шестия сезон. Аз познавам хората, които правят предаването, те ме извикаха да ме пробват. Имаше период, в който изпробваха много момичета и момчета. Но ние си допаднахме. Не знам как точно стана, то е нещо като любов от пръв поглед. Получиха се много приятни неща. Понякога гледам скеч, в който на снимачната площадка сме се разкъртили от смях, докато се снима, а после, като го видя си викам, че не е чак толкова смешен. Емоцията е друга. Но много се забавлявам.  Скечовете са доста кратки като жанр и ми допадат. Интересно ми е, когато за секунди артистът трябва да влезе в даден образ, а след минути става абсолютно различен човек. Вълнуващо е.
- Какво повече ви вълнува - театърът, киното или телевизията?
- Театърът. Това е нещото, което ме вълнува наистина. Много пъти съм си задавала въпроса, що за човек щях да бъда, ако театърът го нямаше. Иначе съм завършила "кукли" в НАТФИЗ и съм в драматичен театър по щастливо стечение на обстоятелствата. "Оливър" е причината за това. Влади Люцканов е човекът, който ме извика на кастинг за спектакъла, а Андрей Аврамов каза "Да". Аз се шегувам, че единственият човек, на който трябва да благодаря, че съм в Младежкия, е Андрей Аврамов. А той се смее и казва, че не е така.
- Върху какво ново работите в момента?
- Репетирам една руска пиеса на Валентин Красногоров "Сега или никога" в Театъра на армията. Участвам заедно с моя учител, който ме подготвяше за НАТФИЗ, Красимир Ранков и брат му Веселин Ранков и Стефка Янорова - страхотна актриса. Понеже съм най-малка от всички, на много неща се научих от тях. Наистина е голямо предизвикателство да застанеш до такива добри артисти и да се бориш за своята си роля. Премиерата мина, ще има представления отново на 4, 8 и 13 юли, след това - през новия сезон. Другата нова постановка, която играем в Младежкия, е "Приказните разказвачи". С Вежeн Вeлчовски направихме авторски спектакъл. Малките деца с огромно внимание го гледат и през следващия сезон ще продължим да го играем.
Няма по-голямо удовлетворение от това да работиш, което искаш. Общо взето актьорската професия е почти като хоби. В крайна сметка излизаш на сцената, за да доставиш удоволствие на хората и на себе си.