Смелчаци в нелегалност

Преди ден Георги Пирински публикува свой анализ, в който очертава три важни теми, с които трябва да се занимае предстоящото заседание на Националния съвет на БСП. Те са откроени повече от логично, рационално и закономерно. Според него това са: политическа оценка на стоте дни управление на Румен Радев и неговата формация, огласената правителствена програма и зачатъците на симптоми за еднолично управление; продължаване и структуриране на работата по програмния Манифест на левите сили "Социализмът на нашия век" и нова организация на работата на Националния съвет на БСП на "Позитано" 20. Както справедливо отбелязва другарят Пирински, "крайно време е".
И, верен на високоотговорното си отношение към същността на политическата работа като такава, още в първото изречение на анализа си той използва думата "длъжни са" за това, което трябва да свършат утре членовете на пленума. И логично прави извода: "това задължение би трябвало да изключи всякакви опити за преднамерен провал на кворума на заседанието".
Обаче. "Би трябвало" е за тези, които възприемат политиката именно като работа - за промяна към по-добро на живота на общността.
По върховете на БСП обаче има една прелюбопитна, тайнствена и атрактивна прослойка - на смелчаците в нелегалност. Те са в списъчния състав на Националния съвет, натоварени са с тази отговорност от Конгреса, който им е делегирал правото да взимат решения от името на цялата партия.
Но липсват. Няма ги, бе. Не идват.
Да не си помислите, че бездействат. Нищо подобно. Те са хиперактивни - на спявки по офиси, сбирки из страната, по ресторантски сепарета и скъпи хотели. Те са по заверите. Броят, изчисляват, пресмятат, прегрупират се (понякога абсурдно) и бистрят тактика.
А тяхната тактика се изчерпва с повече от семпличкото "как да не стане". Това им е най-важното - как да няма кворум, как да се провали заседанието, как да бъде саботирано Изпълнителното бюро.
И, ще го кажем просто и ясно - как да бъде саботиран Крум Зарков.
Квинтесенцията на тяхното хипермислене и хиперактивност е в откровението "Всеки друг е по-добре начело на партията". Нямат обаче отговор на простия въпрос - по-добре за какво? За изчистването на моралния облик на БСП? За изясняването на идеологическата й физиономия? За отварянето й към съвременното общество - какво е то наистина, към гневните млади леви, които поне от десетина години съвършено не припознават себе си в нейните дейци, защото те говорят не на тях? За честната и солидарна работа за защита правата на трудещия се българин, с когото те се отучиха да общуват и дори да познават?
По-добре за каква БСП? За такава, която трябва да намери адекватното място на лявата политика в извратения свят на капитализма на 21 век и да стъпи на точния път за неговата промяна? Или партия, която ще продължи да вегетира като обезличена, безхарактерна, далечна роднина все на някой началник? Която е ретро, демоде, общо взето, безсмислена, но пък бащицата се е смилил, дава подслон, храни по малко и затова тя си наляга парцалите, слуша и мирува...
Но може би е безсмислено човек да се напъва да им задава подобни въпроси. Тях няма да ги има на пленума. Те са в нелегалност. И в крайна сметка, полу на шега, парадоксално се оказва, че Крум Зарков има опоненти, които нарочно отсъстват от единственото място, където всеки има право да говори, за да не му кажат какво имат напреки!?!
Трябва да бъдем болезнено откровени. За осем години ниновщина, с всичките й катастрофални последствия, конформизмът, личната пресметливост, ако щете, междуличностното, че и политическото лицемерие, достигащо чутовни измерения, се просмукаха в мозъците на немалко от нас. Всичко казва изпуснатата реплика на един самопровъзгласил се ербап позитански големец, специфично откровен след 19 април: "Ако бехме ние, щехме да намерим начин да влезнем у парламента". По принцип, политическата наука знае само един начин, ама а де!...
Така да е. И смелчаци в нелегалност сигурно трябва да има по този път. Вероятно и на отсъстващи аргументи трябва да се дават отговори. И това ще мине, и тази вода ще оттече.
Защото наистина има нещо много по-важно...
Каза го след 4 февруари 1997 година Кольо Добрев:

"Безумец е тоз, който с пръст слънцето да затъмни". Безумен е онзи, който мисли, че бедите, болките, тежестта и обидата могат да повалят на колене и да унижат моята партия. Вярвам в лявата идея и знам, че в дългия си път човечеството не е измислило нищо по-чисто и по-благородно от свободата, справедливостта и солидарността. Знам, че днес, след върховите изпитания, БСП е по-мъдра, по-зряла, по-милосърдна и по-могъща. Вярвам, че е близо денят, в който партията на социалистите - пречистена и преродена, отново ще започне да побеждава с опита, мъжеството и мъдростта си. Вярвам, че страданието ражда гордост, изпитанията - воля, а нападките от свои и чужди - вяра".