КНСБ настоява показателят „издръжка на живота“ да бъде върнат като първи критерий и индикатор при определяне на МРЗ

КНСБ ще продължи да настоява показателят „издръжка на живота“ да бъде върнат като първи критерий и индикатор при определянето на минималната работна заплата (МРЗ). „Останалите индикатори са рутинни – изменение на брутната работна заплата, медианна работна заплата, средна брутна работна заплата и дългосрочна национална производителност за период от 10 години. За 2027 г. МРЗ трябва да стигне горната граница, заложени като стойност в преговорите между социалните партньори", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на Международна конференция "Bargaining-Up: Повишаване на заплатите чрез колективно договаряне", организирано от Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). Синдикалният лидер коментира, че по време на преговорите за новия механизъм работодателите и синдикатите са имали различни амбиции. По думите му работодателите целят да се минимизира процесът, така че той да стигне до минимално нарастване на МРЗ. Според Димитров големият спор е бил как да се измери адекватността чрез издръжката на живота, след като официална методика за нея в България няма.
„Имаме методика за малката кошница на потреблението, но точно методика за издръжка на живота няма, а тя беше една от ключовите битки за нас. Международната организация на труда е направила такава методика още през 2021 г., която е актуализирана през 2025 г., но държавите членки не я използват. КНСБ има изследвания за издръжката на живот. Размерът на МРЗ у нас 620 евро е по-нисък от издръжка на живот. 828 евро нето са необходими за един работещ човек", подчерта Димитров.
"Минималната работна заплата в България остава най-ниската в Европа и на Балканите. Дори и това, което се предлага от правителството, пак ще бъде по-ниска. Цените растат, заплатите не мърдат. В цяла Европа неравенствата се задълбочават, а България не прави изключение", заяви , каза главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. 
"Директивата за минималните работни заплати иска да намали работещите бедни. Идеята е да се гарантира достойно заплащане. Сред целите на директивата е и да има сближаване към по-висока стойност на МРЗ във всички държави членки, за да няма голяма разлика. Трябва да преосмислим как се определя методологията, за да е адекватна на промените, подчерта Теа Джарк, конфедерален секретар на ЕКП. Тя даде пример със Словения, където МРЗ се актуализира най-често.
Д-р Халид Маман Вазири от Международната организация на труда смята, че заплатата за издръжка цели да осигури нормален стандарт на живот с нормално работно време. Тъй като потребителската кошница за стоки и услуги е различна в отделните страни, в нея задължително трябва да се включи компонент, гарантиращ достоен и нормален живот, заяви той.
"Ако в бюджета постъпят допълнителни приходи, може да се променят някои параметри вътре в него. До края на октомври ще бъде ясен окончателният размер. В момента работното ниво е 660 евро. Аз също разчитам като социален министър, че имаме все още възможност за последни разговори с Министерството на финансите за определение на максимално възможния размер", заяви социалният министър Наталия Ефремова.