Високата себестойност и натрупаните количества вносна продукция затрудняват реализацията на българските орехи. Част от стопаните дори се отказват да оберат градините си, защото разходите им надхвърлят цената, на която могат да продадат продукцията. Това съобщава пред agri.bg Илиас Сарнук, председател на Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България.
Организацията е сред сдруженията, изпратили през миналата седмица писмо до премиера с настояване за гарантиране на продоволствената сигурност чрез защита на българското производство и ефективен контрол по агрохранителната верига.
"Ние имаме огромен проблем с вноса от трети страни", каза Сарнук. Според него е важно вносната продукция да отговаря на изискванията и да бъде подложена на надежден контрол. Той е предложил да се включат и анализи за микотоксини. "Не можем да ограничим вноса. Искаме да сме сигурни, че той отговаря на изискванията", посочи Сарнук.
Един от основните разходи за производителите е ръчният труд. По думите на Сарнук много стопанства все още не са автоматизирани и разчитат на работници за дейности в градините. Недостигът на работна ръка допълнително затруднява стопаните. Себестойността на българската продукция може да надхвърли продажната цена, особено когато тя трябва да се конкурира с по-евтин внос.
През 2025 г. в България са внесени около 4300 тона орехови ядки от Китай. Количеството е приблизително осем пъти и половина повече спрямо 2024 г., стана ясно от думите на Сарнук. Това се отразява на пазара в момент, когато българските производители се опитват да реализират продукцията си и да покрият направените разходи.
Сарнук обърна внимание и на последиците от неблагоприятните условия през миналата година. По думите му компенсации са получили стопани, които са успели да представят протоколи за 100% пропаднали площи. Производители с по-нисък процент на щетите — включително около 80% — са останали без подпомагане. Според него така фермерите с тежки, но непълни поражения, са били най-силно ощетени.

