Армения преживя всякакви кризи, но се справи

Посланикът на Армения в София Арсен Схоян е завършил Московския държавен университет по хранителна промишленост, Юридическия факултет на Университета в Ереван, Център по управление на конфликти към Харвардския университет, САЩ. Работил е към администрацията на правителството и президента на Армения, началник административно управление, началник експертно-аналитично управление. Владее руски и английски. Женеaн, с две деца.

"За всеки арменец най-важното е да създаде своята малка Армения там, където е, със своите училища, черкви, културни огнища"

- Няма как да не се съгласите, Ваше Превъзходителство, че това лято в Армения имаше доста събития, които се считат за "горещи" и са от особено значение за развитието на страната. Първо, престрелките с човешки жертви в резултат на продължаващия конфликт с Азербайджан и пряката му връзка със статута на Нагорни Карабах. Счита се, че арменците са били печеливши в сблъсъците. После се осъществи срещата на вашия президент Серж Саркисян с президента Илхам Алиев и то под егидата на президента Путин. Има ли оптимистични варианти за изход от натрупалото се напрежение в тази насока?
- Както знаете, този въпрос се обсъжда от Минската група. Тя, разбира се, не би могла да превърне региона в рай, но все пак той беше изведен от адското положение и се установи мир. Въпреки някои провокации, преговорите продължават и се надяваме на мир. Периодично има разговори между президентите на двете страни в посока да се смекчи ситуацията и да се реши въпросът. Да не забравяме, че този конфликт често е бил изтъкван като най-ожесточения напоследък. Смятам, че е по-добре преговорите да са дълги и то за много години, отколкото да има война, пък макар и за един ден.
- Армения се присъедини към Евразийския митнически съюз, т.е. направи стъпка към следващ етап на интеграция в това общо икономическо пространство, независимо от становищата на някои, предимно западни анализатори, че е проруска държава. Това ли е прекият път за възходящо развитие на икономиката и изход от кризата, която няма как да е отминала?
- Знаете, че на 3 октомври се подписа споразумението за присъединяване на Армения към Евразийския икономически съюз. С това пред нашата икономика се откриват широки перспективи. Знаете, че Армения е 25 години в блокада. И за икономика в такава обсада това присъединяване открива наистина по-големи перспективи. Ще има снабдяване с по-евтин газ, ще се стигне до внушителен ръст в износа и в резултат очакваме и по-голям ръст на БВП. Заедно с това ставаме привлекателен център за външни инвестиции. Излизаме на пазар с 170 млн. потребители и ще може да се работи там.
- На 24 април 2015 г. Армения ще отбележи 100 години от арменския геноцид в Османската империя. Известна е съпротивата на Анкара не само относно това определение за избиването на 1,5 млн. арменци през 1915 г., но и срещу "смесването на политиката с историята". Смятате ли, че превантивният дипломатически ход на Армения с поканата президентът Ердоган за посети отбелязването на тази годишнина, която вашият външен министър Едвард Налбандян връчи при инаугурацията на новия турски президент, ще допринесе за възстановяване на добрите отношения между страните?
- Естествено тази покана е една общочовешка стъпка. Това дава възможност на хората да почувстват и изразят чувство на покаяние. Това говори за великодушието на нашия народ и желанието ни да продължим да живеем в добросъседски отношения. Арменският геноцид е факт, който не може да бъде отречен. Самите организатори на този геноцид са били осъдени от турски съд. Цивилизованият свят го е признал и не само не го отрича, но го е и обявил за криминално престъпление. Нашето единствено намерение е в бъдеще да няма подобни престъпления.
- Армения се намира само на 300 км от Ирак, където крайната групировка "Ислямска държава" завзе немалка територия и налага чрез насилие шериатски правила на местното население. Ако информациите, че в Баку има офиси на терористични организации, а Азербайджан се явява като транзитна зона за терористите, се окажат верни, как Ереван би се справил с тази опасност?
- Разбира се, че това напрежение в региона се отнася пряко до Армения. Там живеят множество арменци. Потоците от арменски бежанци ни превръщат в пряк участник в този процес. Армения винаги е осъждала терористичните действия, но смятам, че не бива на тези терористични актове да се приписва религиозна принадлежност. Разрушаването на арменската черква Дел Ар-Зор показва, че тези хора нямат бог и вяра, не се съобразяват с дадена религия. Това беше черква-паметник - костница, където са погребани арменци при геноцида, които за нас са свети мощи. Там са поставени костите на хора, които са загинали за своята вяра и народ. За съжаление, ставаме свидетели на подобни престъпления. Армения заедно с цялата прогресивна общност осъжда такива действия и подкрепя усилията за предотвратяването им.
- Вие сигурно отдавна сте се убедили, че арменците са онази част от нашия народ, към която българите изпитват особено приятелски чувства. Независимо дали са 20 хил. или по-малко. И причината не е само в онова прословуто стихотворение на Яворов и паметника му, който са издигнали за него признателните арменци. Но бихте ли споделили как самите арменци, разпилени по цял свят, успяват да съхранят чувството на съпричастност и обвързаност помежду си, където и да се намират и колкото и да са?
- За тези 3 години и половина, откакто съм тук, не преставам да се учудвам и едновременно с това да се възхищавам на отношението към моите сънародници, които са приемани със симпатия. Голяма част от арменците след геноцида са се оказали в България благодарение на решението на тогавашните български власти и тези хора винаги са успявали да предадат на поколенията си своята благодарност за този акт. Много пъти съм се убеждавал в своите контакти, в т.ч. и с обикновени хора, че българите ги възприемат като братя и приятели, а не като чужденци. Арменците живеят твърде отдавна на този свят, може би сме най-старата нация, и това е вписано в нашата имунна система, генетично. Нашият език са го говорили навярно още шумерите. Формулата е в самия арменец и в процеса на неговото еволюиране. Днес правителството на Армения е създало министерство на диаспората, защото нашата е най-голямата по света. Сигурно няма страна без арменци и арменски организации. Принудени да емигрират, за всеки арменец най-важното е да създаде своята малка Армения там, където е, със своите училища, черкви, културни огнища.
- Какво ново се случва днес в Армения и как се справя с предизвикателствата на промените в геополитиката и последствията от световната криза? Премиерът ви беше на официално посещение в Иран и това няма как да не е продиктувано и от икономически причини.
- Иран е наш съсед и ние имаме добри отношения с този съсед. Убедени сме, че винаги трябва да имаме добри отношения със съседите си. Това е в основата на нашата политика. Арменският опит е специфичен по отношение на кризата, защото страната ни е в обсада. Желязната завеса падна, но около нас сякаш остана и ние винаги се учудваме защо е така. Армения преживя всякакви кризи - земетресение, финансова, енергийна, икономическа, война, но винаги успяваше да се противопостави с търпението и работливостта на своя народ, защитавайки своята ценностна система.
- Как се възприемат събитията в Украйна и има ли разлика между изразени официални становища на правителството на Армения и общественото мнение по въпроса?
- Армения е привърженик на тезата, че украинската криза може да се реши чрез диалог, с мирни средства, въз основа на международното право, утвърдено от ООН. Около 0,5 млн. арменци живеят в Украйна. Ние непосредствено усещаме всичко, което се случва там.
- Ще има ли нови културни събития у нас, свързани с гостувания на творци от Армения? Има ли възможност нашата публика да се запознае с нови арменски филми, които се помнят от недалечното минало като особено остроумни и с приятно чувство за хумор?
- Чувството за хумор го имаме. За съжаление, и културата се комерсиализира напоследък. Но аз приемам вашите призиви и в рамките на нашите възможности ще направим необходимото. Миналата година имаше концерт, посветен на големия композитор Хачатурян, имаше изложба, посветена на 500-годишния юбилей на първите печатни арменски книги. Всичко това е в дните на арменската култура в България. Ние ще продължим да организираме културни събития.
- Какво бихте искали да промените, ако имате тази възможност, и в Армения, и в България, за да живеят хората по-добре и да чувстват страните си проспериращи?
- Аз съм склонен да мисля, че човек първо трябва да се вгледа в себе си и изхождайки от личния пример, да направи света такъв, какъвто го иска.
- Какво пропуснах да ви попитам?
- Ние сме добри приятели и обикновено всичко си казваме. Благодаря за контактите с българските читатели и бих искал да им предам своите най-добри пожелания.