Археологията изисква професионализъм

Диана Гергова е един от водещите наши учени в областта на късната праистория и тракийската археология. Работи от 1972 г. в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, където е била научен секретар. Ръководител на български и международни проучвания на десетки паметници у нас, автор на множество научни публикации в наши и чужди списания. Преподавател във ВтУ, НБУ, Токийския университет-Япония. Лектор в университети в Полша, Русия, Великобритания, Германия. Професор на Държавния университет в гр. Жешув, Полша. Член на УС на Българския национален комитет на ИКОМОС, на "Шинто" фондация към ООН и др.
 

Цитат
"Политизирането и комерсиализацията на културното наследство са голям проблем на България"
 
- Още веднъж - честито за блестящото откритие в Свещари! От колко години проучваш могилния некропол там?
- Тази година се навършват 30. Юбилеят беше отбелязан тъжно според мен и това е показателно накъде вървят културата и науката у нас. Защото ако преди 10 години направихме конференция, в която имаше поне 15 чужденци и над 20 доклада, издадохме прекрасен том от нашата поредица "Хелис", посветена на проблемите на гетите, на североизточните траки, то сега в конференцията участваше един чужденец. Тя премина съвсем на местно ниво.
А началото бе през 1982 г., когато бе открита известната Свещарска гробница и ръководителката на тракийската секция тогава Мария Чичикова ме покани за неин помощник. При работата на терена се видя, че това е един невероятен комплекс - много по-ранен от Свещарската гробница. В едно светилище беше открита керамика - от ХI-Х в. пр. Хр., т.е. от самото начало на ранножелязната епоха. Този период ме интересуваше и започнах проучване на това светилище. За мен беше много важно да видим кога е поставено началото на това средище. Имаме вече много материали, опитвам се да докажа, че в ранножелязната епоха е заложено началото на същинската тракийска култура, която в по-късните периоди търпи развитие.
- За тази година работата в Свещари приключи ли?
- Да, находките са вече в София, работи се по тяхното експониране в НАИМ. От самото начало в Свещари аз проучвах особено профилите, защото за мен беше най-важното системно да изследвам погребалните практики на гетите, които са свързани с обезсмъртяването. През 1988-1989 г. проучихме другите две гробници, съседни на Свещарската, които, въпреки че не са толкова атрактивни, ни позволиха за пръв път на Балканите да разкрием плъзгащите се врати - уникално архитектурно решение, което позволи цялата гетска култура да бъде разглеждана в много широк средиземноморски контекст. Имаше проучване и на светилищито на Демир баба теке - също култово място.
Исках да проследим и какво се е случило през българското Средновековие, защото голямата свещарска могила винаги е наричана Омуртаговата могила и има хипотеза, че може би това е могилата между Плиска и Дунава, спомената в надписа на Омуртаг в църквата "Св. Четиридесет мъченици". Наистина намерихме ранното българско Средновековие. Първо бе една култова могила с натрошени съдове от Омуртагово време. На няколко места открихме още следи. Това доведе до проучване на местността, чието име в превод е "Градът на доверието", където със студенти от Швейцария, идващи при мен на практика, открихме едно прекрасно прабългарско имение. А също - малка средновековна църква, в апсидата на която намерихме бронзов кръст-енколпион с част от Светия кръст в него, лабораторното изследване показа, че е от кедрово дърво. До църквата разкрихме голямо средновековно жилище, което нарекох "болярското жилище", както и останки от работилници и други сгради. Така доказахме, че на това място има много силно присъствие от периода на Първата българска държава. Което означава, че можем да продължим да мислим за евентуалната връзка с Омуртаг. Настоявах, настоявам и сега, че трябва да проучим изключително внимателно целия насип на тази най-голяма могила в местността.
- От години обясняваш колко голямо е  значението на "Сборяново", ти си археолог с авторитет и опит, т.е. има ги условията за пълно проучване и експониране на голям и знаков културно-исторически паметник. Досега обаче имаше само огромни пречки и никакви пари. Защо?
- За съжаление част от проблемите са свързани със специфичната политика на една политическа партия, каквато е ДПС. Наложи се в буквален смисъл да спасяваме тракийското светилище на Демир баба теке, което стана жертва на практиката културното наследство да се използва за чисто политически цели. Това бе една от причините, вместо да се инвестира в проучванията в целия резерват, нещата да бъдат парирани. А би трябвало и ДПС да има интерес чрез археологическите разкопки да се даде хляб на местното население. Според мен ДПС предпочита, ако местното население получи една троха, то да знае, че я дължи само на тази партия. Политизирането на културното наследство е един от големите проблеми на България.
Тъжно е, че в следващите години продължи липсата на средства за проучване на резервата. За мен е парадоксално, че през 2000 г. Свещарската гробница бе отворена за посетители, от общината официално твърдят, че около 20 000 души я посещават и плащат билети между 10 и 15 лв. Но се оказва, че никой не знае къде отиват тези суми и защо във времето никой не задължава институцията, която ги прибира, да реинвестира в археологически проучвания. Според мен става дума за един много порочен модел в България, в който археологията и културното наследство всъщност се източват, а после се твърди, че няма достатъчно средства за наука и култура. И в крайна сметка се финансират само някои обекти, които не винаги са най-подходящите. Така че моите проучвания в последните 20 години се правят само с проекти и с работа на доброволци от цял свят, включително студенти. Без нито една друга стотинка. Тази година за пръв път получих едни 12 000 лв., които са недостатъчни за проучване на Омуртаговата могила.
- И откритието на златните накити сега също стана с помощта на спонсори?
- Абсолютно. Това откритие бе направено единствено с помощта на спонсор, който ми предостави техника. А аз се командировах от института на свои разноски, тъй като нямаше друга възможност. За мен това беше много важно, защото тенденцията на нашето законодателство вещае още по-песимистични перспективи, и сметнах, че трябва да направя всичко възможно тази година да напредна поне малко в проучването на могилата. Работихме три дни и в края на третия се случи това откритие, което, от една страна, беше съвсем закономерно и логично, от друга - твърде неочаквано, като се има предвид колко огромен е могилният насип и колко миниатюрна е находката спрямо неговите мащаби.
- Колко са златните предмети и каква е тази змия, която ги пазела?
- Само златните копчета са около 120, апликациите с женски глави са 44, има и още 18 миниатюрни апликации. А най-прекрасното са четирите спирални гривни, великолепен златен пръстен с Ерос с крилца във висок релеф и диадемата, която е в съвсем различен стил от това, което познаваме в Тракия. Тя е още едно доказателство, че северно-тракийският свят е толкова гетски, колкото и скитски, и в него има обща символика, общи сюжети и сходни стилове в изкуството на траки и скити. Както самата гробница с кариатидите има своите паралели при скитите, а също - и в Македония, така и тази диадема ни показва един културен кръг с много общи елементи в изкуството, в основните персонажи. Откритието е изключително важно. То поднася отново проблемите за взаимоотношенията между македони, гети, скити и пр.
А живата змия я видях на втория ден, спусна се по насипа, дойде до мен, обърна се и изчезна. А когато намерихме златните накити, тя изпълзя иззад тях. Според вярванията на траките змията е образ на Великата богиня майка. Върху диадемата е изобразена змия, гривните са във формата на змия. Беше като знамение.   
- Цялата археологическа колегия въстана срещу внесените от културното министерство нови поправки в закона. Защо?
- Археологическата колегия се надигна срещу промените, защото в последните години, когато започнаха да се строят магистралите, и съгласно всички закони на България, на Европа и на цивилизования свят, археологическите проучвания са задължителни, археолозите у нас са поставени в изключително неприятна ситуация - след много мудни бюрократични процедури да правят проучвания набързо в кратките срокове за довършване на магистралите - в последните дни, в студените зимни месеци. При това се правят опити всичките неуспехи на бюрокрацията да бъдат хвърлени като вина върху археолозите. Това е и причината да се иска цялостна промяна в закона, чрез която учените да бъдат лишени от правото да упражняват дейността си като професионалисти, да проучват и да спасяват археологическото наследство.
Второто нещо е свързано с опита да се разходват огромни бюджетни средства за реставрация на археологически обекти под претекст, че ще се развива културният туризъм. Дават се пари предимно за изграждане на крепостни стени и кули, като всичко е завоалирано зад каузата на патриотизма - да възстановим величието на българската история. Но всъщност то противоречи на каквито и да било принципи и правила за консервация и експониране на археологическите паметници. А туристите по света са компетентни и знаят как трябва да се показват паметници.
- А замисленото отдаване на археологията на търг? Международното законодателство не допуска наука да се прави чрез търгове.
- И нашето законодателство не допуска. То не е и възможно, защото не може да се знае предварително какво ще излезе в един обект при проучването. Не можеш да подложиш на търг нещо, което няма постоянни параметри. Науката има съвсем други правила - за всеки обект трябва да бъде избран най-добрият професионалист, чийто екип познава цялата проблематика на дадения исторически период. В никакъв случай не може да се говори за каквито и да било търгове. Парадоксът е, че само преди няколко месеца Министерството на културата публикува в ДВ тарифа с цените за проучвания, то разработи нормативите. Тези тарифи са възможно най-прозрачното нещо - каквото и да проучваме, се знае кой колко може да получи, кое колко струва. Всеки инвеститор може да изчисли какво би му струвало археологическото проучване.
- Какво значи чрез търг да се намалят тези цени?
- Това не е възможно. Впрочем вече има обявен търг, и то от Министерството на финансите - същото, което раздава с лека ръка средства за Черноморските градове - за т.нар. Виа Понтика, където не само, че няма търгове, но изобщо не се знае какво точно ще се прави с парите. Именно МФ е обявило търг за проучването на праисторически обект по магистралата - а работата на обекта вече е била започната от археологически екип по план-сметка, съобразена с тарифите на МК. Но МФ е обявило търг за същия обект.
- Как така? Промените в закона още не са приети, това е противозаконно!
- Така е. Нещо повече - има писмо от Агенцията за обществени поръчки, че археологията не била съвсем наука. Позовават се на една директива на ЕС, която се оказа, че засяга отбраната и няма отношение към науката. Т.е. налице е злоупотреба с европейски документи. Това няма да доведе нито до по-евтини, нито до по-бързи разкопки. Защото всеки може да оспори резултата от търга, което означава две години отлагане на цялото строителство. Освен това, когато критерият е цената, винаги ще се появи някой, който е по-малко професионалист, но ще каже "давам най-ниската оферта". Това не е възможно в науката. В цял свят се знае, че археологията е наука, подписали сме Европейската конвенция за опазване на археологическото наследство, ще ни се смеят. Мисля, че става дума за огромно желание на все по-консолидиращото се чиновничество, което работи в интерес на големи компании, да бъде в услуга на тези интереси и всъщност да пречи на опазването на наследството.
- С промените се изваждат археолозите от археологията - т.е. част от учените се изваждат от специализирания съвет за теренни проучвания, който е научен съвет по същност, и се заменят с чиновници, консерватори и реставратори.
- Това е също голям парадокс. В момента в теренния съвет абсолютният принцип е експертност. Водещ е Националният археологически институт с музей при БАН, който е и водещата научна организация в страната; който е организатор на археологическите проучвания за цяла България; който получи от Международния експертен одит преди три години най-високата световна оценка за качество. В съвета участват и представители на музеите в страната, на университетите, на Министерството на културата и на Института за паметниците на културата. Новото предложение е в него да не участват ръководителите на 4-те научни секции на НАИМ, които са водещи учени и са най-добре информирани по всички проблеми. Предвижда се председател на теренния съвет да е не директорът на НАИМ, а назначено от министъра хабилитирано лице, което може да бъде всякакво и също няма да е в течение на целия процес. Обаче се увеличава броят на музейните специалисти, директно подчинени на министъра на културата, включват се консерватори и реставратори.
- Но те не са специалисти в археологията...
- Те не могат да решат нито един проблем, просто защото не това им е работата и защото всички конкретни проблеми се решават, след като се разкрие съответният обект. Става дума за измислена схема, която уж щяла да е по-ефективна в опазването, а всъщност капсулира абсолютно всички функции в ръцете само на една група чиновници в министерството - разрешителни режими, контролни режими, финансиране. Това е много по-голяма централизация и много по-малък професионализъм в сравнение с досега.
- Кому е изгодно това?
- И сега Законът за културното наследство, приет преди 3 години, дискриминира археолога и нарушава правата му като изследовател, защото за да извършва своите теренни проучвания, той трябва да иска съгласието на един куп институции и органи, които не са компетентни. Ако по някаква причина те решат да кажат "не", той не може да прави научни изследвания. Сега предлаганите промени задълбочават отрицателните аспекти. Бях невероятно изненадана, когато ми изпратиха становище на ГЕРБ от 2008 г., когато се е обсъждал законът. В него тогава има констатации, които напълно се покриват с нашите сега срещу промените, влошаващи закона неимоверно. В онова становище се говори за децентрализация, а сега ГЕРБ лансират обратното - силна централизация и НИПК дори вече не се нарича институт, а става фирма. Според мен някой води ГЕРБ за носа, за да застане на обратната позиция на тази, която е имал преди 4 години. Очевидно силите, които са стояли зад приемането на сегашния закон, в момента са в състояние да подведат правителството на ГЕРБ, за да отстоява то техните икономически интереси.  
- И какво правим на фона на бурното развитие на археологията като национална политика при съседите - Турция, Румъния, Македония, Гърция?
- Нищо не правим. Археологическото ни наследство се използва преди всичко за чисто финансови интереси. Комерсиализацията няма нищо общо с истинската културна политика, която трябва да е адекватна на случващото се на Балканите. Това е голямата беда. Специалистите са все повече игнорирани, никой не се съобразява с техните предложения и идеи. Огромно е разминаването между това, което е необходимо да се случва, и решенията, които се взимат. А още по-голям парадокс е, че нещата се решават дори не в Министерството на културата, а в Министерството на финансите. България с цялото си археологическо богатство, с възможността си да прави истинска национална политика със своето наследство, все повече остава назад от общите културни политики на своите съседи. Така че всъщност ние сме се отказали от истинското представяне на това, което е най-силно в културата на българските земи. То изисква преди всичко висок професионализъм.