Арабските видения на Цветанов

Тези, които следят събитията в арабския свят, бунтовете в Тунис, Египет, започващата протестна вълна в Сирия, Мароко и пр., няма как да не са забелязали, че първото нещо, което диктаторите на страните правеха, беше да ограничат достъпа до интернет. Или да го спрат съвсем. Очевидно е, че всяка тиранична психика възприема свободната комуникация и организация на хората като нещо плашещо, страшно и организирано, почти като глобална конспирация.
Интересно е като аналогия, но в този контекст доста умело се вписа вчера и вътрешният министър Цветан Цветанов. От Варна той злостно се нахвърли срещу мрежата и заяви: "Недопустимо е в интернет да се слушат записи на премиера". Вътрешният министър, слава Богу, не се остави на полета на политическата мисъл и не изясни, след като смята това за недопустимо, как би характеризирал всички, които са чули записа. Но мнението му е ясно от гнева, който се усеща.
За пореден път трябва да се занимаваме с едно и също нещо, но логиката на управляващите е тотална сгрешена. Ако си позволим да подложим на анализ думите на Цветанов, откриваме нещо много интересно. Значи е приемливо премиерът да лобира за бирен бос, но е недопустимо някой да дочуе как го прави. Това е все едно да чуеш заговор за убийство, а да се възмущаваш от това, че хората, които го правят, не говорят стилистично издържано.
Ако министърът толкова много се гневи от добилите популярност записи, то той определено не си задава правилните въпроси и гневът му е насочен в неподходящата посока. На членството на България в Шенген много повече вреди идеята, че лично премиерът прикрива нарушители, отколкото фактът, че СРС-ата са станали публично достояние. И двете неща не са много редни, но първото е с пъти по-силно.
Логиката на Цветанов може да бъде продължена. След като намира за недопустимо слушането в интернет на един изтекъл запис, то много скоро би обвинил самата мрежа, че предоставя такава възможност. Тази ярост на министъра се вписва успешно в култови гербаджийски предложения - за контрол върху блоговете по време на предизборни кампании, за закон за клеветата.
Сега виждаме ново двайсет. Виновни са разпространителите на информация, а не извършителите на нарушения. Това пак е България, но гледана под такъв особен ъгъл, че все едно описваме някакъв антисвят.
Защото вместо да обяснява какво е недопустимо и какво не, Цветанов дължи други отговори на обществото. Те не искат от него да им тълкува реалността и мрежата, а да каже използват ли се СРС-ата като политическо оръжие и докога ще избягва темата като арабски диктатор, който се прави, че не вижда протестиращите тълпи.
Столът на Цветан Цветанов се нажежава зловещо и вероятно в момента това е най-топлото място в България. Независимо от студа и ледения мраз, повял от СРС-ата. Значи тепърва има да чуваме още обвинения и допълване на списъка с недопустимости.
Добре дошли в света на ГЕРБ!