Аптека ли?

Да бъде ограничен броят на аптеките в големите градове. Очевидно това се опитва да направи здравният министър Москов с поредните промени в законодателството. Само че за пореден път нелошата идея ще бъде осъществена с лоши способи, които по никакъв начин няма да запълнят белите полета на аптечната карта на България. Административното ограничение за разкриване на аптека в големия град няма да принуди собственикът да разкрие такава на село. Защото там може да има дневен оборот от 50-60 лв. Идея за промяна на реалността няма и проблемът с наличието на най-близка аптека на 80-100 км си остава открит, а и не се променя реалността, че от 5000 села, само в 158 има аптека, сключила договор с касата, а 8 области в страната са без денонощна аптека.
Очевидно е, че зад зле маскираните добри намерения се крие административна регулация. Но такава, каквато не е имало и преди 26-27 г. у нас и е отхвърлена навсякъде в цивилизования свят. Зад поредния ход на здравната администрация прозират картелни интереси.
Иначе дори и незавършилите здравен мениджмънт, не е трудно да намерят сносно решение за достъп до лекарства на хората от малките населени места, без да е необходимо да се прилагат административно-командни методи. Думата е една - стимули! Съдействие от община, намаляване на данъци или такси, възможност за работа на хора с бакалавърско образование, намалено работно време и пр., и пр. Толкова ли е трудно да се измисли от законодателя?
Или това наистина нарушава нечии интереси за контрол над цялата аптечна мрежа в страната. Но със сигурност няма и грам мисъл за това, че леля Пена от Горно нанадолнище няма никаква възможност да си набави своевременно животоподдържащите лекарства.