Априлското въстание и Трети март са "близнаците" в историята ни

Привидно Априлското въстание, чиято 144-годишнина отбелязахме тези дни, е събитие икона в българската история - пред него всички скланяме глави. А защо привидно? В прав текст никой не е отрекъл, подценил или хвърлил сянка върху Априлското въстание. Но, за съжаление, и върху него падат хулите заради друго епохално събитие -  Трети март. Включително и върху честваната миналия месец дата на Освобождението. Хулителите така и не "дораснаха" да схванат, че въстанието и руско-турската война за освобождението на България са събития-близнаци. Те са от една утроба на българската история. И когато хулиш единия близнак (3 март), правиш същото и с другия (въстанието). 

Знаем за зверствата при потушаването на въстанието, макар днешното ни образование да ги спестява на младото поколение, защото при реален прочит на историята то ще стигне до грозни изводи за някогашните власти на Европа, подкрепящи империята, и до "неправилни изводи" за освободителката Русия. 

Българската историография борави с 30 000 избити и с 80 села, изчезнали от географските карти. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че са разрушени около 200 села с общо население от над 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени. В свой доклад консулът на САЩ в Истанбул Юджийн Скайлър пише за 3000 избити жени и деца в Панагюрище; за избождане на очите или отсичане на крайниците на старите мъже, оставени така да умрат из града; за разпорване на бременни жени и разнасяне на бебетата им върху байонетите на пушките; за малките деца, накарани "да носят кървавите главици на техните другарчета".

Но селището, където Пъкълът е слязъл на земята, е Батак, превърнат от башибозушките варвари в човешка кланица. "Те нападнали обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва", пише Захарий Стоянов в "Записки по българските въстания". Кметът Трендафил Керелов бил инквизиран зверски - ослепен, набит на кол, чийто връх излязъл от устата му, а после жив опечен на огън. Описанието е стигнало до нас от снаха му Босилка, която била с няколко българки - обкръжени от башибозуците и накарани да гледат чудовищната сцена. Босилка оцеляла, но и тя минала през Ада, защото съсекли детето й пред нейните очи. В Батак касапницата продължавала и в училището, в църквата "Света Неделя" и на Дървения мост. В репортаж за лондонския в. "Дейли нюз" американският журналист Макгахан описва как е попаднал на грамада от черепи, скелети и кости на жени и момичета. "Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страховитата грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени". В Батак според различни източници са изклани между 1200 и 5000 души.

Въстанието не е вдигнато, за да отхвърли победоносно османския ярем. То е разчитало на външна подкрепа. Ето какво казва пред османския съд преди обесването му на 15 юни 1876 г. габровецът Цанко Дюстабанов - главният войвода на въстанието в Първи търновски революционен окръг: "Аз зная много добре, че царството ви е голямо... и със сила ние не ще ви надвием... Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверствата, които направихте премного и благодарение на което се компрометирахне пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете, следователно, известени, че ние победихме".

До нас са достигнали и думите на Георги Бенковски, изречени при изгрев слънце на 2 май от връх Лесичец при вида на горящото Панагюрище: "Моята цел е постигната. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога не ще заздравее; вече никой няма да може да спре Русия да освободи България, нека тя да заповяда!". Казано на съвремеен език, Бенковски и Дюстабанов са калкулирали Трети март.

Зверствата разтърсват Европа, сред обществеността се надига мощна вълна в защита на българите. Но не и сред властите там. Общественият отзвук води до Руско-турската война и Освобождението на България. От тогавашните Велики сили единствено православната Руска империя прати свои поданици да загиват за едноверците си по българските земи. Това, че тя е воювала и за геополитическите си интереси, не е повод да отричаме съвпадението на тези интереси с целите на българското освобождение и решаващата роля на Русия в тогавашната ни история. Докато някогашните управляващи на сегашните ни геополитически мостри Великобритания, Франция и Германия са си затваряли очите за варварството на Портата, покровителствали са я и дори са й помагали военно срещу българското освобождение.

Априлското въстание не е само героизъм, дори не е толкова героизъм. Батачани, панагюрци, перущенци не може да не са знаели, че няма да има прошка при провал на въстанието. Но са му се обрекли. Историята не ни е ощастливила да постигнем свободата в победни битки. Точно обратното - историята ни е хвърлила да минем през Пъкъла на човешката кланица, за да стигнем до свободата. В този смисъл Априлското въстание е много повече национално мъченичесто и колективно жертвоприношение, отколкото героизъм. При нас свободата наистина е дошла на дръвника.

И от диплите на историята изскача изводът, че с това национално жертвоприношение на Априлското въстание сме заслужили свободата си. Нещо повече, сами сме я изковали - макар и на дръвника, макар друг да ни е освободил.    

Но ето, че днес се намират българи, които отричат или хулят Априлското въстание. Защото отричат и хулят "близнака" му Трети март - атлантисти, соросоиди, грантови или клинични русофоби, водещи или участници в История.бг. и в други телевизионни предавания. Не една година Ал. Йорданов, който още клечи в пещерата на русофобството, говори, че Трети март за него нищо не значи. Той дори иска да се забрани тази дата и в качеството му на евродепутат щял да убеждава ЕС да накара България да я заличи от календара си. Да го попитам и Априлското въстание ли нищо не значи за него? Или смята, че колективното мъченичество на българина не е предизвикало Трети март, не е свято и трябва да се изтрие и то от националния календар? Очевидно за него нищо не значат и кладата с Трендафил Керелов, и закланите старци, и купчината черепи и скелети на обезглавените жени, описани от Макгахан. Всъщност този политически екземпляр се е превърнал в съвременен башибозук, амбициран да извърши "клане" над българската история, да сложи на европейския дръвник националната ни памет. Същото е валидно и за другите хулители на Трети март. Заради русофобията си, в повечето случаи платена, всички те вадят нож и на Априлското въстание.