Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва

Априлското въстание е израз на воля, избор и жадувана саможертва, която пренесе светлината от Възраждането към държавността. Защото свободата не е блян, а съзнателен избор, който подкопава диктата на безправието като едничък път към историческата промяна. Това заяви президентът Илияна Йотова по време на Общобългарското тържествено събрание по повод 150-годишнината от Априлското въстание, организирано от Българската академия на науките и проведено под нейния патронаж.
Събитието бе част от националните чествания, посветени на годишнината, и започна със заупокойна молитва, отслужена от Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Преди тържествената част държавният глава и патриархът поведоха шествие до БАН, в което се включиха представители на академичната общност.
В словото си държавният глава подчерта, че духът на Априлското въстание остава жив, защото е част от националната идентичност и историческата памет. Тя посочи, че стремежът към свобода и справедливост е особено актуален в съвременния свят и напомни, че поколенията българи носят в себе си този идеал.
Йотова открои значението на Българското просвещение и неговите институции - Българското книжовно дружество, Българската екзархия, училищата и читалищата, които са подготвили духовната почва за революцията. Тя припомни ролята на големите възрожденци като Паисий Хилендарски и Васил Левски, както и на автори като Добри Войников, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Найден Геров, Георги Раковски, Христо Ботев и Любен Каравелов, чието слово е превърнало идеята за свобода в историческа сила. По думите й именно словото и делото се сливат в процеса на националното пробуждане, а саможертвата на българите не е гибел, а безсмъртие.
Йотова посочи, че Априлското въстание е кулминация на възрожденската революционна стратегия и израз на идеала за „чиста и свята република“, за равенство и преодоляване на етнически и религиозни разделения. Тя определи въстаниците като хора, които съзнателно са избрали свободата, дори с цената на живота си, и са превърнали саможертвата в най-висша форма на човешко достойнство.
В речта си президентът припомни и трагичните събития при потушаването на въстанието, които предизвикват силен международен отзвук и събуждат хуманистичната реакция на Европа. Тя акцентира върху страданията на българските селища и върху героизма на хората, които са предпочели смъртта пред робството, превръщайки трагедията в символ на национална устойчивост. Йотова завърши с послание, че паметта за Априлското въстание не принадлежи само на историята, а е жива връзка между поколенията, която продължава да вдъхновява българското общество.
В рамките на събитието ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев подчерта необходимостта историята да бъде разказвана разбираемо и достъпно, като акцентира върху ролята на образованието, учителите и институциите за съхраняването на паметта. Той изрази увереност, че най-важният урок от Априлското въстание е вярата в бъдещето на България.
Председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева определи въстанието като решителен момент от Българската национална революция и подчерта връзката между Академията и дейците на Българското книжовно дружество.
Акад. Иван Илчев определи Априлското въстание като дело изцяло на българите, без външна помощ, но с огромно международно значение, което променя отношението на Европа към българския въпрос и подготвя пътя към възстановяването на държавността.