08 Април 2020сряда12:33 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Черно на бяло

"Априлският пленум" през март в Москва

Как бе свален Вълко Червенков през 1956 г.

/ брой: 244

автор:Христо Георгиев

visibility 2031

През следващата 2020 година ще отбележим, надявам се, двоен юбилей на видния деец на БКП и държавник Вълко Червенков. Навършват се 120 години от рождението му и 40 години от смъртта му. И до ден днешен към живота и дейността му са причастни  хиляди българи, защото е доста силно усещането, че много нещо се премълчава и изопачава - и отляво, и от дясно. С други думи, неудобен е за всички. 

Малцина са интелигентните, честни и храбри ръководители на отечеството ни като него. И това е другата причина да не бъде забравен до ден днешен. Не на последно място е свършеното от Червенков като ръководител на правителството в трудните следвоенни години. Писали сме вече на тази тема - по негово време годишният ни промишлен ръст е 22.8 %. https://www.duma.bg/valko-chervenkov-se-opalchva-na-stalin-beriya-i-hrushchov-n202569. Иначе казано, той с помощта на Съветския съюз изгражда основите на съвременна България. За подобряването на живота,  колкото и непосилно да е тогава това, той работи ден и нощ.

Да, без помощта на Съветския съюз е била невъзможна тази мисия. Но в жестоките сталински години кого друг, ако не самия Вълко Червенков, ще сложат на мушката?! Той не си е и помислял, че е възможно да му се случи това, което му се стоварва на главата след идването на Хрушчов на власт.

За Априлския пленум през 1956 г. е писано много, кой ли не се е пробвал? И на всички е давана трибуна в средствата за масова информация, на всички с изключение на един - на най-пострадалия от мътната априлска стихия - Вълко Червенков.

Днес има думата той. Предлагаме ви частица от спомените му, от които става "безпощадно ясно", че неговата съдба, съдбата на социалистическа България, се е решила още преди софийския Априлски пленум по един брутален начин... в Кремъл! Случилото се там е почти неизвестно днес на българските читатели.

Въпреки, че е буквално разпънат на кръст и е дълбоко наранен, като истински комунист Вълко Червенков преглъща обидата и сам гласува срещу себе си на Априлския пленум у нас - в името на партийното единство. 

Какво ли беше това?  

Из мемоарната книга "Вълко Червенков за себе си и своето време", изд. "ЛИК", 2000 г. (спомени на  Вълко Червенков)

                              

Срещи с ръководството на ЦК на КПСС, предшествували Априлския пленум (1956 г.) 

2 февруари 1971 г. 

...Един ден - беше вече в началото на м. март 1956 г., получихме покана от Политбюро на ЦК на КПСС да заминем - цялото наше Политбюро - в Москва на среща разговор с него. Поканата беше предадена по телефона от Михаил Суслов на мене и на Т. Живков. Суслов ни предаде молбата нашето Политбюро да замине за Москва на среща със съветските другари, които искали да поговорят с нас, защото се безпокоели да не би ние - не знаейки всички факти - при решаването на своите въпроси да допуснем грешки... Това означаваше, че нашите въпроси ще се решават в Москва. Така и стана.

Среща в Москва през март 1956 г. 

4 февруари 1971 г.

Стана в Москва това, което никога не можех да предположа, да допусна. Още с пристигането си в Москва аз се оказах в пълна изолация както от страна на членовете на Политбюро, така и от съветските другари. Никой с мене не говори по характера (истинския характер) на предстоящата среща. Никой не намери за необходимо да ми съобщи, че Политбюро е решило докладът пред съветските другари да бъде направен не от мене, а от Т. Живков... Можех ли аз да допусна, че зад гърба ми, скришом от мене, със знанието на съветските другари, на другари от апарата на международния отдел на ЦК на КПСС, ръководен от Борис Пономарьов, се изготвя доклад от името на Политбюро за пред представителите на Политбюро на ЦК на КПСС без мое участие! Това никога не можех да допусна. Но за това узрях едва, когато започна съвместната ни среща с членовете на Политбюро на ЦК на КПСС - Хрушчов, Булганин, Молотов, Ворошилов и Суслов. 

22 февруари 1971 г.

Ето как това стана. 

Ние - Т. Живков, А. Югов, Р. Дамянов, Енчо Стайков, Г. Чанков, Г. Цанков, Ив. Михайлов и аз (с нас беше и Ю.К.Приходов - посланик на СССР в България тогава) се бяхме събрали в заседателната зала и чакахме съветските другари. Скоро те влязоха... 

Хрушчов: "Кой от вас ще докладва?" - запита той, макар че му беше известно, че за работата на Политбюро отговарях аз. Предния ден аз бях нахвърлял свое изложение за състоянието на работите у нас... И аз вдигнах ръка. Но в същия този миг се възправя Тодор Живков, при явната мълчалива поддръжка на почти всички членове на Политбюро, и заявява, че мнозинството на Политбюро е поръчало нему да направи доклад на сегашното съвместно заседание. Обадиха се Чанков, Югов и Дамянов, че настояват доклада да направи Живков. Хрушчов ме погледна, направи някакъв жест, който аз разбрах като заявление за непредвидено обстоятелство, променящо обстановката, и даде думата на Т. Живков. Разбира се, Хрушчов не е могло да не е знаел предварително, че за докладчик се е готвил именно Живков при активното съдействие на международния отдел на ЦК на КПСС...

Аз останах като попарен. Живков прочете подготвения от членовете на Политбюро (без Г. Цанков и моя милост) доклад. Този доклад беше едно описание на състоянието на работите в нашето Политбюро, досущ по подобие на "тайния" доклад на Хрушчов пред ХХ конгрес на КПСС. Съществува у нас съвършено неограничена лична диктатура, самовластие, еднолични решения, пълно пренебрежение към необходимостта от своевременно решение на назрелите въпроси, затягане на гайките по всички линии и т.н., и т.н. Култът към личността на Сталин в България, благодарение на мене, пуснал най-дълбоки корени в сравнение с другите социалистически страни. Разбухнал широко и култът към моята собствена личност. Необходимо е да се направят решителни изводи.

След изложението на Т. Живков, в което той тури знак на равенство между размера и влиянието на култа към личността в СССР и у нас, без каквато и да било самокритика на Политбюро, на самия Т. Живков, думата беше дадена на мене, не вече като на отговорен за работите в ЦК, а като на обвиняем за разпространението на култа към Сталин и заедно с това на култа към моята персона! 

...Аз заявих, че боите в доклада на Живков от името на Политбюро са много сгъстени, картината на състоянието на работите в Политбюро е представена много черна, че при такова положение могат да се направят прибързани и неверни изводи. Все пак аз изложих основните мисли в приготвеното от мен писмено изложение, опитах се самокритично да посоча собствените си слабости и грешки в работата на Политбюро на ЦК в светлината на решенията на ХХ конгрес на КПСС.

Последваха изказванията. Всички членове на Политбюро (в това число и Г. Цанков) се изказаха в подкрепа на доклада на Т. Живков, допълваха този доклад, стараеха се да убедят съветските другари, че обстановката у нас в ЦК е била същата, каквато и в ЦК на КПСС при Сталин. Не случайно по едно време Булганин се обърна към Хрушчов... и му каза: "Совсем, совсем как у нас!"

А в допълнение към доклада на Т. Живков, Г. Чанков приведе дори една моя шега. Не помня вече кога е било това, но аз наистина в разговор с Г. Чанков казах: "Какво ли ще стане, ако би могъл Сталин да влезе в заседание, където неговите бивши съратници го подхвърлят на такава сурова критика, разпъват го на кръст - навярно ще се разбягат кой накъде види".

Дори Г. Цанков, който по-рано, преди да заминем за Москва, яростно и открито се възмущаваше от всеки опит да се поставя въпрос за промени в ръководството на партията, сега, на заседанието в Москва, с оглед на създалата се "обстановка" реши да се "спасява. Той говори, че всичко е вършил по мое лично указание, значи сам за нищо не отговаря.

Изобщо постановката на Политбюро на това заседание беше: виновен за всичко е само той, В. Червенков - ние нито сме яли, нито сме пили с него, нито сме го поддържали, нито сме били на хорото заедно...

24 февруари 1971 г.

Югов, Чанков и Р. Дамянов се изказаха особено енергично, даваха да се разбере, да се почувствува, че те не толкова подкрепят Живков, колкото изразяват "накипялото си възмущение" от мене като ръководител в Политбюро.

Специално Чанков и Югов държаха отговорен само мене за извращенията, допуснати от органите на Държавна сигурност през 1950-1951 г. И никой не ги поправи, никой не каза, че работите не стоят така, никой не се позова на докладите на Филатов в Москва срещу мене лично - като човек, който пречел на борбата за разобличаване на враговете, загнездили се в партията. 

По-късно узнах, че след като пристигнахме в Москва, Т. Живков е бил извикан от Суслов, който му е показал докладни записки от Филатов (бившия съветски съветник в нашето МВР, Държавна сигурност, през 1950-1951 г.). В тази докладни записки Филатов се е оплаквал от мене, че преча - нему и на органите на МВР - по-скоро и докрай да "разобличат" враговете в партията (преди всичко в ЦК). Тази информация е трябвало очевидно да покаже на Т. Живков и другите членове на Политбюро, че аз не съм толкова черен, колкото не знаейки тези факти, съобщени от Суслов, биха могли да ме представят. Но тази информация собствено каква роля изигра за членовете на Политбюро, дори за такива като Югов и Чанков, които, ще си позволя да кажа в буквалния смисъл на думата, не дадох на Филатов и Филатовци на разтерзание, отстоях ги и в присъствието на Политбюро на ЦК на КПСС, в присъствието на Сталин. Филатов и Филатовци фактически водеха работата към разнебитването на целия ЦК на БКП. Това ние не можехме да допуснем. Ръководството на Държавна сигурност се упражняваше от нашето правителство, от нашата партия и те носят цялата отговорност за работата в Държавна сигурност. В лицето на съветските съветници те имат компетентни опитни именно съветници, но не преки ръководители. Разбира се, че вината е наша, задето съветниците по едно време на дело играеха роля на фактически ръководители (1949-1951 г.) на Държавна сигурност. От това обстоятелство последваха много сериозни извращения в подготовката и провеждането на редица процеси... 

Тогава аз отидох при съветския посланик Бодров и му съобщих за обстановката в ръководството на МВР. Той веднага е съобщил за случая в Москва и съобщението е било тутакси предадено на Й.В. Сталин. Вечерта на същия ден във Враня, дето тогава живеех, по прекия специален телефон от Москва се обади Сталин: "У нас есть предложение отозвать Филатова - как вы на это смотрите?" Не съм очаквал такова предложение и две-три секунди мълчах. Сталин повтори предложението си и аз му отговорих със съгласие. По-късно, когато бях в Москва, бях приет от Сталин в Кремъл, той, Сталин, силно ругаеше Филатов.

Никой от пострадалите, от репресираните у нас през 1949-1951 г. не е пострадал, не е бил репресиран по моя лична инициатива или вина. Аз бях поставен пред свършен факт. Всички от Държавна сигурност знаеха, че аз бях, дето се казва, на нож срещу това да се посяга върху човек само по едно подозрение, по донос, без никакви убедителни, достоверни, доказани факти; против "теорията" и практиката, че най-напред човек трябва да бъде хвърлен в затвора, да се подлага на изтезания, да се изтръгват "признания", а след това пред съда да се "доказва", че заподозреният е вече "доказан" враг на народа. Тази моя позиция беше широко известна в Държавна сигурност. И въпреки това бяха допуснати - не мога да не кажа направо: при активната роля в това отношение на съветниците - големи извращения, безобразия, чудовищни неправди по отношение на подследствените, но по това - на друго място и повече.  

...От името на Политбюро на ЦК на КПСС говори Суслов. Той се нахвърли върху мене с тон на дръпнат чорбаджия срещу "провинилия се" измекярин (слуга, ратай - б.а.); каза, че сладката отрова на култа към личността ми се била дотам усладила, че съм се самозабравил, превърнал съм бил Политбюро на ЦК на БКП едва ли не в своя мушия (имение, чифлик - б.а.).

Той говореше за работи, които просто не са съществували... Без никакви доказателства. Ако може да се намери и един-единствен факт на мое еднолично разпореждане, на мои действия, които не са произтичали от решение на ЦК, на Политбюро, аз съм готов да понеса и най-тежко наказание... 

25 февруари 1971 г.

Булганин не се изказа. През всичкото време Молотов мълча, не каза нито дума. Изказа се Ворошилов. Той се обърна към членовете на Политбюро и ги попита: "Ами вие, другари, защо не сте помогнали на др. Червенков, защо сте допуснали това състояние на работите във вашето ръководство, за което тука ни съобщавате? Какво сте правили? Де сте били вие?" Разбира се, никакъв отговор Ворошилов не получи. След заседанието в една от съседните стаи беше сервиран обед... А Пономарьов намери за нужно, обръщайки се към мене, да ми каже: "Какво се съсипвате? Нищо особено не е станало. Маленков снеха от министър-председателството, но той сега продължава да работи като член на ЦК."  

Живков се чука с чашата с мене с особено, бих казал самодоволно-тържествуващо намигване (как успя да завърти два пъти кръглите свои зеници!), като каза: "Видя ли, всяко чудо за три дена!" 

Какво можех да кажа? Слушах и мълчах. Всичко това ставаше в Москва, в Политбюро на ЦК на КПСС - светинята за мене... 

Мълчах с голяма мъка, с голям смут в душата, който трябваше да преодолея, събрах всички сили за тази цел.

И така, аз бях фактически снет от поста ръководител на Политбюро, а така също и от поста председател на Министерски съвет, още тук в Москва, на съвместното ни заседание с представителите на Политбюро на ЦК на КПСС.

За Априлския пленум и априлската линия

2 април 1979 г.

...Този пленум беше един унил пленум. Членовете на ЦК в голямата си част не бяха настроени да виждат в този пленум някаква вдъхновяваща перспектива. Със своето поведение на пленума, след като преди него (през март 1956 г.) Политбюро беше в Москва, дето и беше фактически предрешен въпросът за мене, изключително във връзка с така наречения култ към личността, със стила и методите на ръководство, аз за себе си взех твърдо решение да приема цялата критика срещу мене, колкото и пресилена да беше тя и да не вземаше предвид, че лично аз не съм поощрявал никакъв култ към моята личност, а съм възразявал и публично съм го осъждал; в името на партийното единство и на моето пълно доверие на съветското ръководство, излязох на пленума със самокритика... С това въпросът за моята отговорност беше приключен... Гласувах за априлските решения от 1956 г. с надежда, че работите, що се отнасят до методите и стила, могат наистина да станат по-добри и по-полезни. Уви! Такива те не станаха.

Следващта страница "Черно на бяло" ще излезе на 3 януари.

 

Борисов нареди смяна на ръководството на ББР

автор:Дума

visibility 275

16 нови случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 131

Президентът: Сити решават, а много българи са гладни

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 67

Борис Джонсън е в добро състояние

автор:Дума

visibility 183

В Европа ще смекчават мерките срещу заразата

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 67

Тръмп подписа указ за усвояването на Луната

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 67

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ