24 Август 2019събота10:21 ч.

Приятелски разговор преди пленарното заседание на форума за Арктика в Санкт Петербург. От ляво на дясно норвежката премиерка Ерна Сулберг, шведският й колега Стефан Льовен, преводач, Владимир Путин, неизвестно лице и финландският президент Саули Ниинистьо

ГEОПОЛИТИКА

Април донесе полъх на размразяване

Новият повей на Запада към Русия може да се почувства в позиции и призиви, макар да е далеч от състоянието на необратимост

/ брой: 78

автор:Юри Михалков

visibility 595

Пролетният месец април като че ли донесе  лек полъх на размразяване на международната сцена. Да, става дума само за повей, който още не е траен и е много далеч от наистина необратимо затопляне, но той можеше да се почувствува в събития, позиции, призиви и оценки.

Той се появи на фона на острата конфронтация на Запада с Русия, която по всеобщо признание достигна по-високи нива от времето на Студената война. Достатъчно е да кажем, че между тези два геополитически полюси просто няма диалог.

На такъв именно фон на 4 април във Вашингтон бе отбелязан 70-годишният юбилей на НАТО с участието на генералния му секретар Йенс Столтенберг и външните министри на алианса. Президентът Доналд Тръмп преди срещата му със Столтенберг е бил попитан колко голяма според него е руската заплаха за НАТО. "Надявам се, че няма да има никаква заплаха за сигурността. Мисля, че ще се разберем с Русия. Наистина смятам така", бил отговорът на Тръмп.

Разбира се, Йенс Столтенберт не пропусна в изявленията си във Вашингтон да говори за възпирането на Русия и как НАТО засилва военното си присъствие край границите й. Но в тези изявления, включително на заключителната му пресконференция, вече се долавяха нови нотки: 

"Не искаме да изолираме Русия. Стремим се към по-добри отношения с Русия" 

Норвежкият генсек неведнъж е казвал това в последните месеци, но за пръв прът го прави на такъв висок форум на алианса.

На пресконференцията Столтенберг се въздържа и от готовността на НАТО да гарантира на Украйна свободното преминаване на нейните кораби през Керченския пролив. Отказът от такава готовност е много показателен. Може да си представим какво би станало, ако в бъдеще украинските кораби биха били придружавани от натовски, за да преминават през Керченския пролив. Сигналът е съвсем ясен - НАТО избягва конфликтните точки с Русия. 

Норвежецът потвърди и сдържания подход на НАТО относно погребването на ракетния договор между САЩ и Русия, който пряко засяга Европа: "НАТО няма намерение да разполага в Европа ядрени ракети с наземно базиране". А се очакваше тъкмо обратното. 

Помолен да коментира думите на Тръмп, генсекът изтъкнал, че няма противоречие между възпирането, отбраната и диалога. "Може да водим диалог с Русия", били са думите му. 

Десетина дни по-късно призив за нова политика на САЩ към Русия отправиха в съвместна статия във в. "Уолстрийт джърнъл" трима ветерани на американската политика. Това са 99-годишният Джордж Щулц, първият дипломат на САЩ при целия мандат на президента републиканец Рейгън (1982-1987), Уилям Пери, 91 г., бивш министър на отбраната при президента демократ Бил Клинтън (1993-1997), и бившият законодател Самюел (Сам) Нън, 80 г., който четвърт век е бил сенатор (1972-1997). Това, че са все бивши, не означава, че е бивше и мисленето им. Тримата смятат, че сега 

нивото на заплаха е по-високо от времето на Студената война 

За да започне Вашингтон нова политика спрямо Русия, те предлагат сформирането в Конгреса на двупартийна група, която да отговаря за отношенията с Русия и укрепването на НАТО. Подобен механизъм е помогнал навремето със СССР. Авторите съветват също лидерите на САЩ и Русия да развиват отношенията. 

А няколко дни по-късно призив за общуване с Русия изрази в интервю за Асошиейтед прес върховният главнокомандващ  обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти. По думите му дори по времето на "желязната завеса" между алианса и СССР е имало диалог. "Ние разбирахме сигналите си. Говорихме си", твърди той. Генералът се безпокои, че всички контакти между страните са замразени и НАТО не знае какви са плановете на Русия. Затова той смята, че общуването между военните е важна част от политиката на въздържане, защото когато противниците знаят възможностите и намеренията си, е по-малко вероятно да започнат конфликт. "Затова си мисля, че трябва да общуваме повече с Русия. Това гарантира, че ние се разбираме един друг и защо правим това, което правим", заяви Скапароти.

На 16-17 април на посещение в Москва бе американската президентска съветничка Фиона Хил. С домакините тя е обсъдила възможностите за по-нататъшното сътрудничество между Вашингтон и Москва в сферата на сигурността, както и други международни въпроси.

Според руския зам. външен министър Сергей Рябков, който е преговарял с Фиона Хил, сирийският проблем се е обсъждал "като една от темите, по които между Москва и Вашингтон върви достатъчно продуктивен диалог". "Обсъдена бе и Венецуела, но диалогът е разкрил сериозни дълбоки противоречия и големи разминавания в подходите", както писаха руските медии.

Оказва се, че Фиона Хил не за пръв идва в Москва за консултации, но Вашингтон настоявал визитите й да не бъдат афиширани по чисто вътрешни причини. Очевидно да не се стоварват допълнителни главоболия върху Тръмп от страна на "дълбоката държава", докато е траело разследването за негов сговор с Русия, за да спечели изборите през 2016 г. Но това потвърждава цитираните му по-горе думи и желанието му да води диалог, да нормализира отношенията с Кремъл.

Междувременно на 9-10 април в Санкт Петербург се проведе форумът "Арктика територия на диалога". Всъщност 

това бе скандинавски десант 

в родния град на Владимир Путин. Там дойдоха шведският и норвежкият премиер Стефан Льовен и Ерна Сулберг, също финландският и исландският президент Саули Ниинистьо и Гудни Йохансон. На пленарното заседание и в двустранните разговори те обсъдиха широк кръг въпроси - от опазването на Арктика и развитието на риболова там до поддържането на политическия диалог, сигурността, бизнеса, човешките контакти, здравеопазването и други. Логично бе вниманието да бъде заострено към гостите от Швеция и Норвегия. Първата страна е сред най-антируски настроените страни в ЕС, а втората е член на НАТО, макар да не изпада в русофобската треска на Стокхолм. Преговорите пък на Стефан Льовен и Ерна Сулберг с Владимир Путин бяха първите на такова равнище през последните 5 години или от началото на украинския конфликт. 

Разбира се, че по Украйна позициите на гостите и домакина се разминаха. Но ето какво е казал шведският премиер Льовен сред срещата с Путин: "Ценя възможността да се обсъжда политиката на такова равнище и съм настроен за продължаване на политическите преговори. Трябва винаги да имаме колкото се може по-добри отношения с Русия." Единият от предшествениците му като премиер Карл Билдт, за когото се говори, че е бил човек на ЦРУ, сигурно си е "глътнал мисълта", когато е прочел тези редове. Между другото на срещата Путин-Льовен преводачът е допуснал една "правилна грешка". Путин е използвал думата "приятели", когато е говорил за 500-те шведски компании с бизнес в Русия, където са вложили 5 млрд. инвестиции,  но в превода на шведски думата била "партньори". След като изслушал превода, Путин, който поназнайва шведски, го поправил: "Аз казах "приятели", а той преведе "партньори", след което шеговито добавил: "Направо бандит." Всъщност разликата между двете понятия не подсказва ли, че пред новия повей има добри перспективи? 

Очевидно Стокхолм е искал изрично да подчертае промяната в подхода си, защото тя бе маркирана не само от премиера, но и в специално изявление на многопартийното правителство, в което се казва, че кабинетът "ще се стреми да задълбочи сътрудничеството с Русия по въпроси, представляващи интерес за Швеция". А досега Стокхолм избягваше диалога с Москва дори и по такива проблеми. Не е изключено тази промяна да е била съгласувана в управляващата коалиция още преди пристигането на Льовен в града на Нева.   

Желание за бъдещо сътрудничество изрази и норвежката премиерка Ерна Сулберг: "Нашата среща е добър старт за по-нататъшното сътрудничество. Имаше желание за провеждане на среща на високо равнище, за да се види в кои сфери ще може повече да взаимодействаме". Според нея това са бизнесът, морето, северните региони.  

Арктическият форум обаче не се ограничи само с Арктика. "Ако искаме да вървим  напред, трябва да го използваме (форума) като модел за намаляване на напрежението в други райони", изтъкна Саули Ниинистьо на пленарната сесия. А Гудни Йоханесон призова към онова, което казваха Столтенберг, тримата ветерани или Скапароти, макар и по друг начин: открит диалог между Запада и Русия, за да се намалят неразбирането и рискът от конфликти. 

Всъщност от Санкт Петербург скандинавските стани изпратиха до ЕС и НАТО сигнал, че искат сътрудничество, а не конфликти с Русия. Те не се обявиха срещу антируските санкции, но самият факт, че 

са готови за сътрудничество с Москва, е вече антисанкционен подход  

Изброените дотук априлски симптоми на по-топъл полъх едва ли са изолирани един от друг и случайно съвпаднали по време. Това не са "свободни електрони" със собствен ход. По всичко личи, че става дума за съгласувани действия. Генерал Скапароти едва ли щеше да говори така, ако ги нямаше преди това сигналите на Столтенберг от Вашингтон. Нищо чудно, ако след време разберем, че статията на тримата ветерани от САЩ не е самодейна акция, а е била съгласувана с Белия дом или със Столтенберг. А и дали Скапароти щеше да говори за диалог с Русия без призива на тримата отпреди интервюто му? Не мисля, че и скандинавският десант в Санкт Петербург е "свободен електрон". Да, такива "десанти" се подготвят с месеци, но едва ли норвежката премиерка Ерна Сулберг е пропуснала да се обади на сънародника си в НАТО Столтенберг за уточняване на позиции преди форума в Санкт Петербург.

Симптоми за повей на разбирателство наистина има, но може да се очакват и насрещни антициклони, които ще тръгнат най-вече от "дълбоката държава" в САЩ. А в Европа ще бъдат носени от личности като Карл Билдт, все още управляващите в Лондон, или от полските лидери. Очевидно ще трябва още да зъзнем в очакваме на затоплянето в геополитиката.     

Пореден протест в Шишманци

автор:Дума

visibility 30

Честваме 142 години от Шипченската епопея

автор:Дума

visibility 43

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 1055

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 162

САЩ отварят консулство в Гренландия

автор:Дума

visibility 26

Тук изгря свободата на България!

автор:Дума

visibility 0

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 514

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 293

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 349

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ