29 Март 2024петък09:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Апостол ни е нужен днес

Как да се намери онази форма на модерна държавност, която да отговаря най-пълно на народната ни специфика?

/ брой: 49

visibility 23

Проф., д.ист.н. Трендафил Митев
           
По някаква странна логика отбелязването на драмата, свързана със 140-годишнината от гибелта на Васил Левски, съвпадна с една от най-сериозните вътрешнополитически кризи, преживявани от българския народ през периода на преход към демокрация. Тази ситуация предизвиква сериозно аналитичната политическа мисъл, за да се докосне тя отново до живота и делото на най-великия представител на националното ни Възраждане. Така че да се извлекат поуки, полезни преди всичко за нашето време. Защото историята със своите изводи отдавна не е толкова "наука за миналото", а преди всичко "наука за бъдещето". Въпреки десетилетните усилия безспорен факт е, че науката все още не е направила всичко необходимо, за да осмисли цялостно житейския път на този титан и истински "феномен", роден в борбата на нашия народ за създаването на модерна и независима държава.

Политическата уникалност

на Васил Левски е толкова сложна и многостранна, че практически не е възможно в рамките на кратка статия да се маркира всичко онова, което все още чака своето обяснение. Поради това тук ще разсъждаваме само върху един детайл от неговата биография. Нашият народ още през Възраждането е дал единствено на Васил Левски (нека условно да я наречем) персоналната титла "АПОСТОЛ". Той е големият апостол на българската свобода! Кое в политическото мислене и действие при Апостола Левски е по-различно и неповторимо - нещо, което липсва при останалите бележити личности на Възраждането? За да е налице фактът, че само Левски е удостоен с тази най-висока титла в националния ни политически пантеон? Отговорът на този род въпроси може да ни подскаже и онези поуки от делото на Васил Левски, които биха били най-полезни днес - на свободните, но така объркани българи при условията на преживявания колосален цивилизационен преход.
Вън от всякакво съмнение е, че с титулуването на Васил Левски като "апостол" нашият народ е видял (открил е) в негово лице някакво качествено ново политическо явление. Това всъщност е "политическото апостолство"! А апостолът в политиката не е нито политически агитатор, нито книжовен идеолог или просто авторитетен политически лидер, създател и ръководител на някаква нелегална партия, бореща се за свобода. Той не е и единствено народен водач или управленец. Не е само авторитетният трибун на масите. Не е най-смелият борец практик или класическият тип върховен изразител на народната воля. Не е дори традиционният тип държавник - строител на своето Отечество.    
Апостолството в политиката е възможно

най-високото равнище на цивилизационното лидерство

Като правило то се заражда още в дълбока древност, но периодично е било подновявано и иновирано от следващите човешки генерации. То се появява при условията на така наречените цивилизационни разломи. Тогава, когато ценностите на старата цивилизация са изчерпани и тя отмира, а новата набира сили, но все още не е достатъчно "ценностно и ресурсно осигурена", за да могат нейните представители да поемат ръководството на процесите в своите ръце. Точно тогава из недрата на народите се появяват уникални личности, които първи осъзнават сами великите задачи на своето време. Те носят у себе си едно неповторимо чувство "за цялост" и "завършеност" на политическата инициатива. Затова, след като дефинират сами новите си, крайни цели, те подготвят лично и обстановката, като поемат върху себе си отговорностите да подсигурят нужните идейни и материални ресурси за реализацията на начертания глобален план. Така че да се постигне разрешението на съществуващия цивилизационен конфликт. Старата цивилизация да престане да е спирачка в развитието на народите и те да се ангажират с изграждането на новата - по-прогресивната.
На този фон ситуацията, при която се ражда политическият Апостол - Васил Левски, е класическа като пример. Османската военно-феодална цивилизация през втората половина на ХIХ век е в състояние на пълен разпад. В същото време българският народ е лишен от свои самостойни институции. Липсва му традиционният, международно признат обществен елит.

Не достигат опит, ресурси и традиции

за да се разреши фундаменталният проблем: как да се отхвърли османската цивилизационна развалина и да се отприщи възможността българите да поемат по пътя на модерната - европейска, демократична цивилизация.
За да изпълни апостолската си мисия в политиката, Васил Левски преосмисля абсолютно всичко, свързано с бъдещата съдба на своя народ: той разбира играта на съседните балкански държави с българското дело и отхвърля идеята да се разчита на тяхна подкрепа в освободителната борба; осъзнава напълно користните цели, които великите сили преследват по българския въпрос и отрича възможността те да се разглеждат като решаващ фактор в национално-освободителното дело; Левски преосмисля цялостната стратегия и тактика на дотогавашната българска борба, като се отказва и от идеите на своя учител - Раковски, защото осъзнава и техните слабости. Той не тръгва слепешката по примера на единствената успешна национално обединителна революция в Европа от средата на ХIХ век - италианската, та по примера на Дж. Гарибалди да тръгне с 1000 души да вдига българския народ на борба за свобода. Левски отлично разбира спецификата (а и дефектите) в народопсихологията на българите, плод на робството. Той е напълно наясно, че земите на неговия народ са "сърцето" на Османската империя в Европа. Те са нейната житница, непосредственият

хиндерланд на столицата Истанбул

Чрез тях Османската империя "може да бъде третирана" като европейска велика сила. Васил Левски е напълно наясно и с военната мощ на султана, и с ограничените финансови ресурси на българската нация. И т.н. Той е наясно с всичко!
Предвид на тази цялостна рекапитулация той пръв избира качествено новия, неизползван все още никъде другаде, но единствено правилен за българските условия път. Като истински Апостол, Васил Левски тръгва сам между народа, с дълбока убеденост в правотата си и с безпримерна смелост. Ръководи се само и единствено от хладен ум и безпределна преданост към народната съдба. Целта му е една - да подготви българския народ във всяко едно отношение. Защото Апостола се бори не просто за извършването на някакъв тривиален политически преврат. Той не иска просто "свобода", за каквато българите се борят цели пет века. Целта на Левски е из българското землище да се извърши фундаментална цивилизационна подмяна, която да е еднакво полезна за всички, живеещи там. И за българите, и за турците, и за евреите, и за всички други - стига само те да спазват "българския закон".
Това е

златото в опита, оставен ни от Васил Левски

което може да ни е полезно най-много именно днес. България, Европа, а и светът като цяло, от края на ХХ век навлязоха в нова, глобална цивилизационна криза. Човечеството се нуждае днес именно от новите апостоли на нашето време. Доколкото обаче всяка нация изживява спазмите на поредния цивилизационен колапс с различна степен на болезненост, за българите е важно да се появят "нашите", "новите" български апостоли. По примера на Васил Левски те да преосмислят творчески и нетрадиционно абсолютно всичко, което спъва народното ни развитие в настоящето. Така да подготвят народа ни - и духовно, и организационно, и материално-технически, така че без никакво придържане към шаблони, щампи или "задължителни" правила да се намери онази форма на модерната държавност, която да отговори най-пълно на народната ни специфика и потребности.  Така че политически Апостол ни е нужен днес! 
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 531

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 452

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 515

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 523

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ