Апокалипсис, но някой друг път

Апокалиптичните сценарии, които опозиционери не спряха да развиват за фискалната политика, за "колабиращата" икономика и "деструктивното" управление на кабинета, през последните месеци се пукат като балони един след друг. А с оптимистичната прогноза (стр 6.), която направи вчера финансовият министър Петър Чобанов, на база на настоящите финансови резултати, те започват да звучат още по-нелепо. Обвиненията в популизъм и липса на реални реформи пък звучат като безсилие. Безсилие, родено от липса на аргументи. Нека видим фактите - още миналата година социалните помощи и пенсии бяха вдигнати, след като през целия мандат на ГЕРБ бяха замразени, въпреки галопиращите цени на електроенергия, парно, горива. Това бе и част от обещанията на кабинета - приоритет на социалната политика. Сега той продължава, като амбицията е минималната работна заплата да достигне 450 лв. през 2017 г., а безработицата да бъде сведена до 10,9%.
Редица закони пък бяха променени с цел облекчаване на малкия и среден бизнес, който беше най-потърпевш от кризата, с цел по-лесен достъп до финансов ресурс и обществени поръчки. Бяха осигурени повече субсидии за секторите в криза, намаляване на административната тежест, ревизия на дейността монополите и мерки за разбиване на господстващото им положение. Държавата се разплати и с бизнеса, което беше другият поет ангажимент. Той от своя страна започна да се издължава към контрагентите си, да изплаща неплатени заплати. Като резултат потреблението и основни сектори в промишлеността започнаха да отчитат ръст. Нещо повече - от НАП и финансовото министерство отчетоха по-високи данъчни приходи, което показва, че възможността на бизнеса да се издължава нараства и икономиката се съживява. И логично прогнозата за икономически ръст за тази година бе вдигната за над 2%. Значи с правилните мерки и фискална политика може? Какво пречи да сме оптимисти, че и сега заложените прогнози ще бъдат изпълнени? Пък опозицията нека критикува, това й е работата.