Антониони намери метафори, с които освети тъмните кътчета на душите ни

По случай стогодишнината от рождението на Микеланджело Антониони и във връзка с "Киномания 2012" издателство "Колибри" публикува "Снимам, следователно живея" на Микеланджело Антониони - книгата е достойно продължение на поредицата ни, известна като библиотека "Амаркорд", отбелязват издателите.
"Снимам, следователно живея" (превод Иво Йонков) съдържа ценни "записки за киното" -разговори, интервюта, вълнуващи откровения и прозрения за изкуството, морала, човека, но и за контекста, в който той диша и твори. Защото ако днес светът изживява криза, породена от свръхпотреблението и законите на алчността, то втората половина на ХХ век се характеризира с драматични кризи на отчуждение и самота, които индивидът преодолява на фона на бурни политически и социални промени. Изповядвайки естетиката на неореализма, Антониони постига непознати дотогава дълбини в психологическото изследване на вътрешния свят на личността. За целта той използва нови изразни средства и подходи и създава образци на интелектуалното кино - сред тях са "Фотоувеличение", "Забриски пойнт", "Професия: репортер" и др.
Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Италия, на 29 септември 1912 г. Признат е за един от най-талантливите съвременни кинотворци - сценарист и режисьор, често наричан "бащата на отчуждението и песимизма във филмите". През 1996 г. е отличен с "Оскар" за цялостен принос в областта на седмото изкуство. При връчването на наградата Джак Никълсън разтърсва публиката с думите: "В глухите, тихи пространства на света Микеланджело Антониони намери метафори, с които освети тъмните кътчета на душите ни, а в тях се натъкна на поразителна красота - елегантна и мрачна, натрапчива и мистериозна."
Днес, на 26 и 30 ноември, в рамките на "Киномания 2012", ще бъде излъчен един от най-енигматичните и визуално богати филми на режисьора - "Професия: репортер".