23 Февруари 2020неделя19:49 ч.

Снимка Емилия Костадинова

Интервю

Антон Кутев: Държавата трябва да финансира обществените функции на медиите

Законопроектът ни ще спаси генералните директори от постоянните преговори за пари с управляващите, смята народният представител от "БСП за България"

/ брой: 17

автор:Павлета Давидова

visibility 706

- Г-н Кутев, в края на миналата година БСП внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Какво се случва с него и защо още не е влязъл в ресорната парламентарна комисия?

- Престоява си, управляващите не искат да го задвижат. Писахме закона основно с колегата Крум Зарков, работихме по него много дълго - година и половина го подготвяхме. За да изготвим работещ план, проведохме разговори с изключително много хора от гилдията. Убеден съм, че обществена подкрепа за предложенията ни има, хората от гилдията си дават сметка, че те са полезни. След всички разговори, доста парламентарни питания и многократното поставяне на въпроса за финансирането на медиите и за обществената им функция в пленарната зала управляващите разбраха, че няма как да не се започне работа в тази сфера. От пълната тъмнина и глухота, в която висеше темата допреди половин година, в момента тя вече е на масата и всички признават, че трябват съществени промени. Аз смятам, че голяма част от заслугите за това се дължат на БСП и на работата, която свършихме с колегата Зарков. Този законопроект беше един от инструментите, с които искахме да мотивираме цялото Народно събрание, общността и гилдията да заработят по темата. Това го постигнахме. Подозирам, че управляващите ще направят всичко възможно нашият законопроект не просто да не бъде приет, а да не бъде разгледан.

- Наистина вече се говори за изменения в ЗРТ, с акцент е финансирането на обществените медии. Но в крайна сметка вина за правилното разпределяне на бюджета носи ръководството и генералните директори на тези медии, а те се избират от СЕМ. Не трябва ли да се помисли за законодателни изменения спрямо конкурсите за избор на ръководство?

- Според мен, това не е наложително в този момент. С колегите много внимавахме да не "закачим" прекалено голям кръг от проблеми с този законопроект. Концентрирахме се върху няколко ключови проблема, като се постарахме да предложим решения, които не създават твърде голямо разбутване в системата. Колкото повече променяш, толкова по-трудно става за приемане. Медиите са деликатна сфера. Засега оставихме въпроса за функциите на СЕМ настрана. Съгласен съм, че има проблеми там, но съвсем умишлено не ги вкарахме в този законопроект. Още повече, че все пак сме депутати от опозицията - когато променяш из основи една система, това трябва да се прави от управляващите. Уви, каквото и да предложим като опозиционни депутати, то много трудно ще мине, ако предполага някакви коренни промени. Това са част и мотивите ни да не включваме този аспект. Не защото съм съгласен с това как функционира СЕМ, не смятам, че този орган изчерпва функциите, които би трябвало да има по отношение на гарантиране на свободата на медиите, обществената им функция, и т.н.

Съсредоточихме се върху неща, които са изключително важни, но които няма как да бъдат решени по друг начин - финансирането на обществените медии. В предложенията ни все пак има и текстове по отношение на работата на ръководителите на медиите. Предвиждаме освен най-сетне да заработи Фонд "Радио и телевизия", изразходването на средства да бъде по-контролиран и прозрачен процес.

- Генералните директори няма да се отчитат само на финансовия министър...

- Да, фондът ще опосредства движението на средствата, така директорите на БНТ и на БНР да няма да са пряко подчинен на министъра на финансите, няма да им се налага всяка година да ходят да се уговарят с него и управляващите за бюджета. С работещия фонд ще се знае, че има твърд бюджет и конкретно финансиране. Определя се процент от БВП и всичко е ясно, обществените медии ще се ограничават в тази сума. Колко ще бъде процентът, дали ще е 1,5 промила от БВП, или не, е въпрос на уточняване. Важното е, че оттук нататък медиите ще знаят рамката и ще имат яснота с какви средства ще разполагат за следващата година. По този начин няма да има нужда от преговори с министър-председателя или с министъра на финансите, това със сигурност засилва независимостта на медиите. Това беше много важно и е сред ключовите неща, които предлагаме.

- Защо този фонд така и не заработи, въпреки че на документи би трябвало да съществува от повече от 20 години?

- С този фонд тогавашният законодател на практика е предложил системата на БиБиСи - обществени медии, които се финансират по обществен начин. Предвидена е такса за електромер, защото не са имали идея как по друг начин да събират средствата. Въвеждането на фонда означава нова такса, което ще предизвика недоволство. Хората, които трябва да бъдат обложени с нея ще са против, частните медии ще са против, защото облагането ще отива само за обществените медии... Тези съображения са прекалено силни в българското общество. За 20 години нито един министър-председател не посмя да въведе тази такса, включително и излъчените от БСП. Осъзнахме, че ако таксата остане във вида, който е разписан, това няма да сработи. Затова се опитахме да направим нещо друго - фондът остава, защото е необходим, още повече, че залагаме контролни функции. До момента контрол върху шефовете на радиото и на телевизията може да извършва само Сметната палата или Държавният финансов контрол... В нашия проект годишните финансови отчети вече ще минават през фонда. В края на краищата от самото разпределяне сумите вътре във фонда зависи каква част ще получи телевизията - в зависимост от това до каква степен може да докаже целесъобразността на изразходваните средства през миналата година, примерно. По този начин ще има допълнителен контрол върху директорите на медиите, в случая той минава през управлението на Фонд "Радио и телевизия".

- Освен финансирането на обществените медии предвиждате и финансиране на обществените функции в частните медии...

- Да, това е много важен аспект. Проблемът на обществените медии е, че заемат малък процент от медийния пазар. Изключително важно за нашето общество е и частните медии да имат обществена функция. Разбира се, всяка медия има такава, въпросът е до каква степен я изпълнява. В част от досегашния закон обществените функции са регламентирани - става дума за култура, за образование, за защита на българския език и т.н. Тези функции, разбира се, ги има и в частните телевизии радиа, но те не са им приоритет. Частните медии твърдят, че не получават печалба от подобни предавания и изтъкват, че ще инвестират само ако получават нещо в замяна. Точно затова е абсолютно логично държавата да им предложи компенсация за загубите, които имат, когато се занимават с култура. Разбира се, това трябва да става на конкурсен принцип, при строги правила и при определени равни възможности за всички участници. Ако държавата финансира част от обществените функции на частните медии, ще вкараме важните неща и в големите медии, а не само в обществените. 

- Предложението засяга българската музика...

- Като начало сме се концентрирали върху една  съвсем малка част от обществената функция на медиите. Предлагаме да се финансира предаването и създаването на българска музика. Вкарали сме и текст, който стимулира създаването на нова музика, това ще накара радиостанциите да продуцират, за да могат да изпълнят условията. Иска ни се 10% от произведенията да са създадени в последните 5 години.

- А какво се случва с телевизията и киното?

- Да, това е важен въпрос. Мислихме много и по него, още повече, че те всъщност са по-големи потребители от радиата на практика и са и по-важни от гледна точка на финансов ресурс. Решихме да пробваме с малко, само с радиата и с музиката, за да видим как работи. В момента, в който фондът и процедурите заработят след година- две, дай Боже, веднага може да бъде разширен обхватът на закона. Преди това обаче трябва да сме сигурни, че законът ще работи. Все пак темата дали частните медии трябва да се финансират с обществени средства е спорна и е необходимо да се провери дали може да се осъществи по този начин. Категорично съм "за" подобно решение да се приложи и в телевизиите, да има и възможност през този механизъм да се финансира и на кино, само че това трябва да стане, след като механизмът заработи и след като сме сигурни, че постига целта си.

Адвокатите: Настъпва диктатура

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 37

Испания разследва Борисов за пране на пари

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 37

БСП свиква конгрес на 9 и 10 май

автор:Павлета Давидова

visibility 15

/ брой: 37

Поне 83 848 имат право да участват в избора на председател

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 37

"Лафка" официално обяви фалит

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 37

Румен Гечев: Властта манипулира статистиката за растежа

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 37

България губи 110 млн. долара от спрения транзит на газ

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 37

Сандърс спечели трета победа в първичните избори

автор:Дума

visibility 31

/ брой: 37

Тюрингия преодолява политическата криза

автор:Дума

visibility 26

/ брой: 37

Ердоган: Ще се подчиним на глобалните сценарии

автор:Дума

visibility 26

/ брой: 37

САЩ затягат правилата за "зелените карти"

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 37

Как стигнахме до Луковмарш

visibility 41

/ брой: 37

Фалшификация №1 за Втората световна война

автор:Христо Георгиев

visibility 37

/ брой: 37

Хаджииванчовците бранят Апостола

автор:Велислава Дърева

visibility 38

/ брой: 37

Гнила надежда

автор:Георги Георгиев

visibility 37

/ брой: 37

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ