Антизвездата Дъстин Хофман

Димитрина Иванова


Когато пишат за него (а пресата не подминава всяка поява на носителя на два "Оскар"а Дъстин Хофман на екрана), журналистите най-често използват заглавието на един от успешните му филми "Малък голям човек". Това е чудесна метафора: ниският му ръст (166 см - в някои от филмите си актьорът дори вмъква реплики, в които се самоиронизира заради ръста си и големия си нос) и талантът му на голям актьор, способността му не да играе, а да изживява съдбите на земни, близки и познати хора, лишени от героичен ореол, но в определен момент от живота способни на героични постъпки.
Броят на филмите, в които се е снимал за близо пет десетилетия в киното, надхвърля 60. Седем пъти е номиниран за престижната награда на Американската филмова академия "Оскар", притежава две статуетки, отличен е с пет "Златен глобус", четири награди на Британската академия и с една на Американския филмов институт.

Началото

Трето поколение американец, актьорът е роден на 9 август 1937 г. Американската мечта на дядо му, евреин емигрант от Трансилвания, завършва в психиатрична клиника. Затова потомъкът му и до днес стриктно следи за психичното си здраве. Майка му, почитателка на историите от екрана, дава на децата си имена на звезди. На Дъстин се пада честта да увековечи името на популярния каубой от нямото кино Дъстин Фарнъм. Актьорът не крие, че от детството си мрази своя "кръстник" заради високия му ръст и мускулестата му фигура - твърде рано осъзнава, че е пълна негова противоположност.


Преди старта

Семейството преживява трудно. Дъстин не мечтае за филмова кариера - наясно е, че не покрива стандартите за звезда. Иска да стане джазов пианист и известно време учи в консерваторията в Санта Моника. Отива в Ню Йорк и работи като болногледач в психиатрична клиника, продава играчки, мие прозорци, преписва чужди ръкописи, и мизерства, опознава на свой гръб живота на "малките хора". Събира смелост и се явява на прослушване в знаменитото Актърс Студио на Ли Страсбърг и Елиа Казан, изстреляло във филмовото небе не една звезда. Тук упорито отшлифова "хамелеонската" си дарба: с невероятна лекота и убедителност да влиза в кожата на различни герои.
Големият му шанс обаче са промените, които настъпват в Америка през 60-те години на ХХ век. Младите се бунтуват, променят се ценностите, обществото се тресе от антивоенни демонстрации. А в киното атлетичните мъже и красивите жени отстъпват място на обикновени редови хора, които разказват за обикновени неща от живота. Точно това му дава възможност да се спаси от незавидната орис да остане само характерен актьор. И стъпка по стъпка, с неистов труд, гради своята кариера. Филмът "Абсолвента" го прави известен и с него идва и първата номинация за "Оскар".


Успехът

Пред 1967 г. режисьорът Майк Никълс, известен с елегантния си стил и изтънчен хумор, кани Хофман за главната роля в "Абсолвента". Филмът лови пулса на настроенията във времето и актьорът се превръща в любимец на младежката аудитория. Така стартира дългогодишната му успешна кариера, завинаги свързана с малките хора. В "Среднощен каубой" Хофман играе болния от туберкулоза озлобен и мръсен скитник Рико (пренебрегва предупрежденията, че да застане редом с красивия строен блондин Джон Войт ще означава край на кариерата му) и прави една от най-впечатляващите си роли; в "Малък голям човек" е Джак Краб - живата история на Америка; в "Пеперудата" е тих късоглед фалшификатор (за да се подготви добре, живее известно време в затвор и влиза в болница от изтощение); в "Лени" е прочут шоумен от 50-те години, жертва на потъпканата свобода на словото; в "Цялото президентско войнство" е журналист, разнищващ аферата Уотъргейт; в "Маратонецът" е антифашист, преследващ възмездието. Критиката признава, че двойният образ на Майкъл Дорси/Дороти Майкъл в "Тутси" е едно от най-впечатляващите постижения в киното (първоначално сценарият е отхвърлен, но актьорът се бори със зъби и нокти и успява да се наложи). "Крамър срещу Крамър" разказва семейна история, която разплаква цяла Америка, а партньорството на Дъстин Хофман и 8-годишния Джъстин Хенри (сам го избира след прослушване на 2000 деца) - за най-убедителната връзка между баща и син, която някога е предлагало американското кино. За героя си аутист в "Рейнман" (партньор му е Том Круз) използва опита си от времето, когато работи в психиатрична клиника. В "Кой се страхува от Вирджиния Уулф" участва, след като е изиграл 250 представления на пиесата. Докато репетира сцената с престрелка с бандитите в "Сламени кучета" получава микроинфаркт. Преди снимките на "Зараза" изчита купища научна литература по вирусология, дори изпраща публикации по темата и на партньора си Морган Фрийман. "Инвестирам в ролите си 100 процента от себе си" - обича да повтаря актьорът. Филмите, в които прецизно избира да участва (твърди, че чете по 200 сценария всеки месец), винаги носят висок социален и морален заряд. Всички те са от високо качество.
Безкомпромисен към себе си, Дъстин Хофман изисква същото и от екипите, с които работи на снимачната площадка. Смятат го за "труден" актьор, някои от работодателите му го характеризират като невротик. "Не можеш да не се бориш" -  парира упреците актьорът. "Това е начинът да изтръгнеш най-доброто от всеки". Говори се, че Мерил Стрийп ("Крамер срещу Крамер") и Джесика Ланг ("Тутси") след снимките с него са се заклели никога повече да не повторят тази авантюра заради перфекционизма му. Но той продължава упорито да се старае да достигне и до най-скритите кътчета в характера на всеки свой екранен герой. Споделя, че веднъж Лорънс Оливие му казал: "Защо не се опиташ не да  преживяваш, а да играеш необходимото състояние. По-лесно е..." Хофман държи на убеждението си, че колкото по-сложен е образът, толкова по-добре.


Равносметката

Дъстин Хофман следи ревностно всичко, което се пише за него, макар да е пестелив в публичните си изяви. Предпочита да го смятат за антизвезда ("Това означава, че съм от специално качество"). Снимал се е при едни от най-добрите режисьори в американското кино от последните десетилетия: Майк Никълс, Артър Пен, Боб Фос, Джон Шлезинджър, Алън Пакула, Сидни Полак, Бари Левинсът. Партнирал си е с най-големите звезди на екрана. Твърди се, че не е лишен и от суета: има си свой гримьор, собствен обслужващ персонал по време на снимки. От първия си брак има две деца, от втория пет ("Лиса, жена ми, ме обича... Харесвам силните жени, а тя е борбена"). Но е и реалист: "Няма нищо по-лошо от това да се погледнеш в огледалото и да видиш пораженията на времето. За щастие на млади години нямаше кой знае какво да предложа на момичетата: имах голям нос, бях нисък... С възрастта обаче придобих по-респектиращ вид. Не съм звезда... Или по-скоро вече не съм. Аз съм реалист, малко са продуцентите, които са готови да инвестират състояние, за да финансират филм с мен..."
___

* 75 години от рождението на известния американски филмов актьор


Дъстин Хофман като режисьор на филма "Квартет"


Дъстин Хофман във филма "Малък голям човек" , 1970 г.


Филмов плакат на "Абсолвента"


В "Рейнман", 1988 г.