29 Март 2024петък11:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антимовски хан в сърцето на Добруджа

130 години от рождението на Йордан Йовков

/ брой: 256

автор:Дума

visibility 5648

Кремена Митева,
главен уредник на къща музей с дом-паметник "Й. Йовков" в Добрич

Името на Йордан Йовков неизменно се свързва с името на Добруджа, където той живее само около десет години (1900-1902, 1904-1912, края на 1918 - началото на 1919), но която се превръща в негово постоянно творческо вдъхновение. Широко известно е и твърдението на писателя: "Във всяка моя работа мисълта ми е там (в Добруджа - бел.авт.); там е моят пейзаж, там са героите ми - битът, работата и съдбата им. Пък и аз с всичките си спомени и с цялото си същество принадлежа на Добруджа". Затова никак не е случайно, че го наричат Певеца на Добруджа. Действително за Йовков тя е изворът на неговото творческо вдъхновение, един белетристичен Ханаан. И до днес обикновени читатели и специалисти търсят мястото на Антимовския хан, прототипите на Албена и Боряна, слушат гласа на Каралезката чешма. Йовковата Добруджа е мистична равнина, из която се вият пътища като змии, златеят узрели жита, изпъстрени с ален мак и синя метличина, а самотни брястове бдят като стражи над равнината.

Дом-паметник "Й. Йовков" в Добрич

Различни са паметните места

в Добруджа, свързани с твореца, но Добрич е градът, от който, по думите на писателя, "излизат пътища по всички посоки като лучите на звезда" ("Песента на колелетата"). Тук е и единственият музеен комплекс в страната, посветен на белетриста: къща музей и дом-паметник "Йордан Йовков".
Къщата музей "Й. Йовков" е уредена през 1968 г. в родния дом на Йовковата съпруга Деспина Колева. И до днес музеят разтваря гостоприемно врати, за да покаже къде се е венчал писателят след края на Първата световна война - тогава все още млад офицер от запаса. В така наречената "голяма стая" на този дом на 15 декември 1918 г. се вричат във вярност обещаващият писател Йордан Йовков и добричлийката Деспина Колева. Венчавката им е вписана под щ 41 в "Регистъра за венчанията през 1908 до 1920 г." на църква "Св. великомъченик Георги" в Добрич. В дома на съпругата си белетристът започва да пише първата си следвоенна творба - повестта "Жетварят". От прозорците на "голямата стая" той наблюдава варненското шосе с изтеглящите се по него български войски и пише на своя бивш съученик Григор Василев: "Окончателно съм решил в себе си, че било с голям или малък успех, призванието, от което не мисля да се отказвам, ще е литературата" (3 ноември 1918 г.). И действително оттук нататък той рицарски се посвещава на литературата - на нея отдава всичките си сили и време, чужд на светски прояви, политически пристрастия, дори отказал се от малките човешки радости като приятелски визити и семейни разходки.

Домът, в който Йовков е живял

От тази къщичка през пролетта на 1919 г. Йовков бяга тайно през румъно-българската граница от Добрич във Варна, завинаги разделяйки се с любимата Добруджа, която не ще доживее да види върната отново на България (1940). Това е единственият дом в Добрич, в който белетристът е живял, и затова през 1976 г. къща музей "Йордан Йовков" е обявена за паметник на културата с национално значение, а само четири години по-късно, през 1980 г., към нея е построен едноименният дом-паметник.
В новия музей е уредена голяма и изключително богата експозиция за белетриста, в която са представени ценни оригинали, свързани с живота и творческия му път. Те постъпват в музея най-вече чрез едно голямо дарение на неговата дъщеря Елка Йовкова. Тя предоставя на дом-паметника в Добрич архива на своя баща. И днес домът поддържа близък контакт с внука на писателя Боян Попов - също дарител, верен приятел и съмишленик на музейните специалисти.
Представителната сграда на дом-паметник "Й. Йовков" е гостоприемна среда за адекватно представяне на живота и творческото дело на писателя. В интериора на музея основен акцент е паното "Йовковият свят" от известния български художник Стоимен Стоилов, изработено по техниката на средновековната преславска рисувана керамика. През 1995 г. по повод 30-годишнината на Съюза на архитектите в България проектантският колектив на сградата (арх. Атанас Стоянов, арх. Асен Коев, арх. Георги Михайлов, арх. Пламен Ганчев) е отличен с най-високата архитектурна награда - архитектурен Оскар "Архскар", връчвана досега за пръв и единствен път.

Пазят се ценни реликви


Във фонда на дом-паметник "Й. Йовков" се съхраняват около 10 000 движими културни ценности за Йордан Йовков и още толкова за Дора Габе, драматичната актриса Адриана Будевска, за първия балетмайстор в България Анастас Петров и неговия брат - художника Петър Дачев, както и за някои съвременни добруджански творци.
Експозицията е хронологично подредена и в нея са обособени отделни тематични ядра. В началото е представена родната Жеравна и ученическите години на Йовков. След това посетителят попада в предвоенна Добруджа от началото на ХХ век, където писателят учителства цяло десетилетие. Тук младият поет Йовков съжителства с ранния белетрист Йовков чрез първите му изяви по страниците на литературната ни периодика. Следва темата за войните, онагледена чрез войнишкото сандъче на писателя, архивни кадри от военните походи и сражения, първи публикации на негови военни разкази, както и първите му две книги  "Разкази. Том 1." (1917) и "Разкази. Том 2." (1918), за които е удостоен с литературната премия "Иван Вазов" и наградата на фонд "Напредък" на БАН.
Пред музейната публика са очертани и следвоенните години, когато Йовков отново се връща в Добруджа, а след това се установява за година и половина във Варна. Ръкописни страници от повестта "Жетварят", ценни издания на книгата, кореспонденция с редактора на "Златорог" Владимир Василев маркират усилията на писателя да създаде първата си следвоенна книга.

Румънският период на писателя

Експозицията отвежда посетителя и в румънската столица Букурещ, където белетристът попада със семейството си през периода 1920-1927 г. и работи като секретар, а по-късно като драгоман (преводач) в българската легация. Сред интересните експонати е и пишещата машина "Адлер", на която Йовков преписва начисто своите творби и ги изпраща по пощата в София - главно на сп. "Златорог", както и дипломатическите документи, свързани с престоя му в румънската столица. Тук са показани и първите издания на първите му два сборника с невоенни разкази: "Последна радост" (1926) и "Старопланински легенди" (1927), документирани с ръкописни страници и публикации в литературната преса.
Последните десет години от живота на Йовков - от 1927 до 1937 г., когато се завръща със семейството си в България и живее в София, са въведени чрез автентичната му работна стая. Тук времето сякаш наистина е спряло. До масивното бюро е неговата библиотека с книги на Ботев, Вазов, Пенчо Славейков, Яворов и многобройни томове на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. На стената е портретът на баща му Стефан Йовков. Емблематичната картина е поръчана от писателя по снимка и е дело на известния художник и приятел на белетриста Борис Денев.
В експозицията наред със сборниците "Вечери в Антимовския хан" (1928), "Женско сърце" (1935) и "Ако можеха да говорят" (1936) от софийския период на писателя са показани афиши, театрални програми и покани, ръкописни страници, книги и снимки от спектакли от края на 1920-те и началото на 1930-те години, когато четирите Йовкови драми - "Албена", "Боряна", "Милионерът" и "Обикновен човек", са поставени на сцената на Народния театър от режисьора Николай Масалитинов.


Един от най-превежданите автори

Оказва се, че Йовков е един от най-превежданите в чужбина български автори. С този факт посетителят се запознава в последната част на експозицията. Негови творби са преведени на около 40 езика, включително на английски, руски, немски, френски, румънски, унгарски, чешки, корейски, арабски език и др.
Музейният посетител узнава и имената на носителите на литературна награда "Йордан Йовков", която се връчва през пет години от 1970 г. насам на изявени български белетристи, които творят в духа на Йовковата традиция. Нейни носители досега са: Дико Фучеджиев, Емилиян Станев, Илия Волен, Петър Славински, Ивайло Петров, Николай Хайтов, Марко Семов и Антон Дончев.
Доближаването до света на автора обаче изисква проникновен прочит на книгите му. Или както сподели някога Петър Увалиев - преди да станем почитатели на Йовков, трябва да бъдем негови прочитатели.
Когато разгърнем летописната книга на дом-паметник "Й. Йовков", в началото й ще прочетем развълнуваните думи на дъщерята на писателя Елка Йовкова при откриването на музея: "Йовков издигна Антимовския хан в нашата литература и го насели с добруджанци, а добруджанци му издигнаха този прекрасен дом, като така изразиха своята голяма любов и почит към творчеството и личността му." Тези думи може би най-точно и лаконично синтезират отношението и обичта на хората от Добруджа към Йордан Йовков и неговата изконна връзка с Добруджанския край.


 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ