Антикомунистическата идиосинкразия* на костовистите

Кауза пердута е да се рита срещу ръжена на историята. Това със сизифовска упоритост правят Иван Костов и неговият политически антураж повече от 20 години.
Срамната демонстрация срещу честването на Людмила Живкова в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е още едно доказателство за това. Тук въпросът е не защо, а с убеждение ли го правят, вярват ли, че това е правилно, че е полезно и необходимо за България или симулират убеденост, престарават се в изпълнение на Поръчката вече над 20 години.
Нокдаунът през 2001 г. явно е забравен. Прогресивното намаляване на политическата подкрепа и влияние, разколническите действия в СДС не ги карат да осъзнаят колко пагубно за тях е всичко това. Очевидно е, че липсва политически разум. Явно е, че липсват убеждения, кауза, а през цялото това време се е играла заповедната роля.
И тази игра показва какъв е техният политически и човешки морал. Защото това е недостойно, срамно предателство към доверието на онези стотици хиляди вярващи в тях, стекли се на Онзи митинг от Орловия мост до хотел "Плиска".
Това не ги тревожи, сънят им е спокоен!
Убеден съм, че сега Иван Костов и сие наистина изпаднаха в необуздана ярост, не от честването на Людмила Живкова, а от обективните оценки, които започнаха да дават достойните представители на българската историческа наука за според Иван Костов "... грубата подмяна на мрачното комунистическо минало на България".
Вбесява ги, че историческата наука у нас ясно им показва: историческата обективност, историческата истина стоят над всичко и особено над политическия слугинаж.

Ст.н.с. д-р Асен Гьошев,
Пазарджик

-----------------
* изпадане в необуздана ярост, причинена от външни фактори