Анна Томова-Синтова изпълнява Вагнер

Оперната прима Анна Томова-Синтова ще пее със Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Емил Табаков в зала "България" на 29 март от 19 ч. В програмата ще прозвучат произведения от немския композитор Рихард Вагнер - увертюра към операта "Риенци", "Песни по Матилде Везендонк", въведенията към I и III действие от операта "Лоенгрин", въведение и сцена смъртта на Изолда из операта "Тристан и Изолда", научи ДУМА от Иван Върбанов.
Анна Томова-Синтова навлиза в света на музиката още от 6-годишна възраст, когато започва да взима уроци по пиано. След завършване на средното си образование постъпва в Националната музикална академия в класа по оперно пеене на проф. Георги Златев-Черкин и сопраното Катя Спиридонова. Прави своя професионален дебют като Абигейл от "Набуко" на Верди на сцената на Залцбургската опера. След бурния успех следват покани за централните партии в "Мадам Бътерфлай", "Травиата", Трубадур", "Отело", "Манон Леско", "Дон Жуан", "Арабела". През 1971-ва печели златни медали на певческите конкурси в София и в Рио де Жанейро и започва активна звукозаписна дейност с оркестъра "Гевандхаус" под диригентството на Курт Мазур. През 1972 г. Анна Томова-Синтова е поканена да се присъедини към екипа на Дойче Щатсопер Берлин, а година по-късно гастролира на сцените в Париж и Виена. Синтова пее на световната премиера на операта "De temporum fine comoedia" от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. След като я чува, прочутият диригент Херберт фон Караян я провъзгласява за свое откритие и работи с българката в продължение на много години, като заедно гостуват на големите сцени и концертни зали по света. Безспорно изпълненията им на Залцбургския фестивал остават ярък спомен в музикалната история. До 1991 г. Синтова има статут на постоянен гост на фестивала, където пее едновременно в Берлинската и Виенската филхармония. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Контеса Алмавива, Донна Анна, както и много концертни пиеси като "Последните четири песни" на Щраус и Реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Изпълненията са записани, а част от тях - и филмирани.