Анкара между самочувствие и неволи

В Париж тържествено бе отбелязана 100-годишнината от края на Първата световна война. Присъстват световни лидери както от спечелилите войната съюзници, така и от губещите страни. Турция е с губеща позиция от тази световна касапница, която доведе до разпада на Османската империя, но президентът Ердоган бе във френската столица и участваше в ръкостисканията, потупванията по раменете, в разменените реплики между онези, които диктуват правилата на международната сцена. Все пак за Анкара Първата световна война води и до война за независимост срещу Серския договор, след което изгрява политическата звезда на Ататюрк, основоположника на съвременната турска република. Онази република, която днес наричат страната на Ердоган. Страна, за която Орбан казва, че "при 80 млн. население и силна армия, със значително влияние върху Близкия изток, включително върху миграцията" няма как "да не се съобразяваме във външната си политика". Независимо от "все по-тоталитарния режим на Ердоган и от носталгията по османските времена". Именно затова Ердоган с неоспоримо самочувствие изрази убедеността си, още преди да кацне в Париж, че ще има разговор с президента Тръмп и ще постави на неговото внимание въпросите от дневния му външнополитически ред. 

Първо, това е неодобрението за подкрепата на САЩ 

спрямо организациите на сирийските кюрди, както и отрицателно становище за въведените от 5 ноември американски санкции срещу Иран. Думите му, споделени на среща с актива на неговата управляваща партия, ПСР, че "ние получаваме 10 млрд куб. м газ от Иран и ако това не продължи, зимата ще мръзнат гражданите ни", са само част от нерешените проблеми в отношенията между Анкара и Вашингтон. Но за Турция т.нар. кюрдски въпрос несъмнено е първостепенната тема. Информациите, че САЩ са определили награди, наречени "награди за справедливост", за 3-ма ръководители на ПКК явно не впечатляват  Ердоган. Неговият говорител Ибрахим Калън е убеден, че "това е нещо много закъсняло" и "те гледат на YPG и PYD (организации на сирийски кюрди) като на нещо различно от ПКК, тъй като в Северна Сирия американските войници действат заедно с YPG". 

Съгласно постигнатото споразумение от Астанския формат (Русия, Турция, Иран) Анкара трябваше да прочисти от терористичните групировки Идлиб, за да се избегне предвижданата атака на сирийската армия, подкрепена от руските сили, с цел Дамаск да установи контрол и над тази област в Сирия. Имаше и срок за изтегляне на опозиционните сили и "сдаването на тежкото им въоръжение", но и днес Анкара твърди, че "Турция продължава дейността по убеждаването на някои от групировките, за да се изтеглят и се откажат от тежкото си въоръжение". Русия и Сирия също оказват натиск в тази посока, но докато сирийската опозиция в Идлиб вече е постигнала някакви споразумения с Дамаск, "чуждите терористични групировки не се съгласяват да предадат въоръжението си и да спазват договорки". Оказва се, според Анкара, че дошлите в региона руски, китайски и граждани от други страни, част от които със семейства, не желаят промяна на ситуацията и не приемат споразумението. Което означава и че Турция не само остава в Сирия, но може да предприеме и нови военни операции - към  Мамбидж например. Целта са територии, заети от сирийските кюрди, както и отстояване на позиции, включително териториални, които Турция вече има в Сирия. 

В случая проблем се оказва, както твърдят турските медии, започналите сериозни сблъсъци между  местните и чужди групировки в Идлиб, които често прерастват в битки с оръжие дори в центъра на града. Няма яснота какво ще стане с чуждите групировки, сред които има бойци, създали семейства в самия Идлиб, къде ще се изтеглят и как. "Напредъкът е бавен, проблемите са много, напрежението расте, което е нова ситуация", твърдят в Анкара. Сирийците се знаят и действат Дамаск да поеме контрола в Идлиб, но започналите сблъсъци блокират опитите на Турция да изпълни ангажиментите си според договорките от Астана и Сочи. 

На всичкото отгоре изплува и въпросът 

кой да държи търговията в Идлиб и околността. До момента това е правила терористичната групировка "Джебхат ан Нусра", която иска да запази тази си роля. Разбира се, че Русия и Сирия са против. Известно е, че руска делегация начело с Александър Лаврентиев е била на 4 ноември в Дамаск и е провела разговор с президента Асад, за да се изясни въпросът по спазване на меморандума от Сочи, подписан на 17 септември. Няма съмнение, че на този етап Турция е далеч от изпълнение на задълженията си съгласно подписаното споразумение с Москва за Идлиб. Въпросът е какво следва.

Особено като се знае пред какви сериозни проблеми е изправена Анкара. Както пише в Германия Дойче веле, "нямат край турските неволи". Лихвеният процент на годишна база е вече 24%, а това повлича цените на дребно. Те растат и поради слабата турска лира, която се обезцени особено при "недоразуменията със САЩ" относно ареста на вече освободения пастор Андрю Брансън. Известно е, че слабостта на турската лира оскъпява вноса и води до растеж на всички потребителски стоки. Най-голямо е поскъпването на облеклата и обувките - над 13 процента. Но при хранителните продукти, без месото, поскъпването е само 3.2%. Мерките на правителството в тази насока имат ефект, но не лекуват причините, казват турските икономисти. Пакетът от мерки обхваща замразяване цените на тока и газта, 10-процентно поевтиняване на продуктите от фирмите, които са включени в правителствената програма, 10-процентна отстъпка върху лихвите на големите банкови кредити, редовни проверки из супермаркетите, за да се гарантира спазването на мерките и т.н. В същото време се твърди, че 13 000 милионери са предпочели да живеят в чужбина, защото богатствата им се стопяват. Няма значение дали са били за или против Ердоган. Просто икономическата ситуация е такава, че благоприятните условия за трупане на пари са останали в недалечното минало. Това е причина да се полагат усилия при разговори с лидери на чужди страни да се постигат договори за увеличаване на търговско-икономическите връзки, да се договаря износ на турски стоки, да се осигуряват условия за увеличаване броя на чуждите туристи, за да се захранва туристическият бизнес и т.н. 

При разговорите с гостувалия наскоро в Турция украински президент Петро Порошенко бе постигната спогодба за търговия в размер на 10 млрд. долара. През 2018 г. един милион украинци са били туристи в Турция. А между другото Ердоган е потвърдил позицията на Анкара за териториалната цялост на Украйна и непризнаването на Крим като руска територия. Уверява, че ще продължава да подкрепя кримските татари и ще отстоява интересите им. За него е важно да се спазва съгласието с Киев "за цялостно премахване на организациите на ФЕТО на украинска територия". 

В тази връзка как ли ще реагират в Анкара на изказване на комисаря по разширяването на ЕС, Йоханес Хан, че е "по-честно за Турция и ЕС да поемат в нова посока и 

да сложат край на преговорите за членство на Анкара в общността"? 

Мнението му, че в "обозримо бъдеще присъединяването на Турция към ЕС не е реалистично" и е "по-добре да се съсредоточим върху по-достижими цели като стратегическо сътрудничество например" се  споделят от доста лидери в Съюза. Някои не го признават гласно, но Австрия, която е настояща председателка на ЕС, не го крие. Честно и справедливо, но визите едва ли ще бъдат тема, от която Турция ще отстъпи в натиска си върху Брюксел. Нали има роля в задържането на миграционните вълни? Позиция, която на този етап дава предимство. 

За нас, както обикновено, остава да черпим опит, ако можем и да следим внимателно процесите в Турция. Важен и незаобиколим съсед, няма спор.