Анкара е на ход за Сирия и не само там

И докато Джон Болтън, американският съветник по национална сигурност, си разменят реплики с Ибрахим Калън, говорител на турския президент Ердоган, относно ситуацията със сирийските кюрди след обявеното, но впоследствие коригирано с месеци срок за оттегляне на основните американски сили от Сирия, в Анкара се публикуваха данни на вътрешното министерство за броя мигранти през 201 г. в Турция. Оказва се, че са издадени над 853 хил. разрешения за пребиваване на чужди граждани в страната, били са заловени над 268 хил.  нелегални мигранти, над 56 хил. са изгонени от Турция обратно и са арестувани 6 хил. трафиканти.  Данните сочат, че 294 480 сирийци вече са се върнали в Сирия, а 90 нелегални мигранти са загинали при опит да влязат в страната.

Но тези дни Анкара е заета преди всичко с посещението на Джон Болтън, който пристигна в Анкара, придружен от началник Ген. щаба на САЩ ген. Джоузеф Дънфорд и специалния пратеник на Вашингтон за Сирия Джеймс Джефри и то след срещи в Ерусалим с висшите ръководители на Израел. Турция се надяваше за изясняване на ситуацията с подкрепата на САЩ за сирийските кюрдски сили и изобщо за развитието на процесите в съседна Сирия. Още повече, че предвижданата операция на турските сили в Северна Сирия за "гарантиране сигурността на страната предвид намеренията на кюрдите за независимост", без значение на формата, бе отложена във времето и коства главата на шефа на Втора турска армия, който трябваше да я осъществи. Заслужилият слава с операцията "Ефратски щит" генерал сега ще наблюдава събитията като шеф на инспекторат в ГЩ на турската армия. Но изказването на Джон Болтън в Ерусалим, че "Турция се е насочила към кюрдите", взриви президентството в Анкара и предизвика отговор чрез Ибрахим Калън с "Турция се бори срещу ПКК и нейните сирийски клонове, за да спаси кюрдите от тиранията и потисничеството на тези терористични групировки и да гарантира безопасността, живота и собствеността на самите кюрди". Информацията, че в края на месеца Ердоган ще се срещне с Путин в Москва е нова доза стимул за Вашингтон да търси начин за отдалечаване на Анкара от договорки с Русия и Иран, поне за Сирия, а това няма как да се получи без изясняване на положението на кюрдите в Сирия. Техните сили държат под контрол поне 30% от сирийската територия, включително петролни полета. Информации на дадени портали в Лондон, че "земите, окупирани в Северна Сирия от ПКК/PYD, щели да преминат под контрол на сирийското правителство", няма как да не тревожи Турция. Още повече, че от контролирания от ПКК Мембидж 400 кюрдски бойци са го напуснали в момента, когато  сирийската армия е напредвала към района. Всъщност в Анкара са наясно, че Дамаск вече си е осигурил власт над 2/3 от опустошената от войната Сирия и основен въпрос е какво ще решат кюрдите. Ще седнат ли на масата на преговорите с Асад и официалната опозиция за бъдещото устройство на Сирия, за което Москва полага неимоверни усилия? Или ще се вслушат в гласа на Вашингтон, пояснено от Джон Болтън, че "САЩ ще гарантират сигурността на съюзниците си в Сирия" и че "американските военни ще останат в Североизточна Сирия, докато Турция се съгласи да гарантира сигурността на кюрдите". В прав текст се казва "кюрдите да се въздържат от всякакви действия и да не се опитват да търсят защита от Русия или сирийското правителство, защото те знаят кои са техните приятели". Дано наистина знаят, защото историята им е красноречива в това отношение.

Безспорно е, че Вашингтон ще положи усилия да възстанови добрите отношения с Анкара и дори да достави "Пейтриът" заедно с Ф-35 в срок за турските военни сили. За екстрадиция на Фетуллах Гюлен се разсъждава, но може да има споразумение за онези турски министри, които бяха подведени в Ню Йорк под отговорност за нарушаване на ембаргото към Иран.

Събитията около Сирия и възможността Турция най-после да осъществи замислената военна интервенция в североизточната част на страната са основни теми за турските медии, но някои от тях все пак намериха място да отразят посещението на украинския президент Порошенко в Истанбул и срещата му с Вартоломей. Преди нея той е бил на закуска с Ердоган, на която са присъствали съпругата и децата му, но медиите не пропуснаха да информират, че разговор за около час е бил закрит за журналисти. Въпрос без отговор на този етап е дали Анкара има официално отношение към придобиването на автокефалност на Украинската православна църква, УПЦ, както се казва, която е била дадена от Вартоломей. Факт е обаче, че има коментари, които отразяват становищата на двете страни, т.е. на Русия и Украйна, по въпроса. Подчертава се, че говорителят на турската православна църква Севги Еренерол е отправил обвинения към Вартоломей, че "се намесва политически и взема страна в спор, който не е църковен. Той няма такива права". Обяснява се надълго и нашироко как още през 1923 г. Великото национално събрание на Турция е дало право на съществуване само на една обикновена православна църква, която да се грижи за гръцкото малцинство, което е останало да живее в Турция. Тази църква няма никакви политически и управленски характеристики". Още повече, че "политиката на Турция по въпроса не е била променяна" и е в "съответствие със светския характер на страната ни". Е, това е само мнение на един църковен деец, а по въпроса за светския характер на Турция има и други мнения в днешно време. Казва се, че Вартоломей е подписал документа за независимостта на УПЦ заедно с митрополит Епифаний, определен за глава на новата църква. Предаването на документа става в черквата "Св. Георги", която е голямата гръцка черква във Фенер и то след съответна обща литургия. Вартоломей  определя събитието "като голям успех" и подчертава, че е "много щастлив, защото усилията са дали резултат". Но турски журналисти не крият, че освен от Москва съпротива срещу това решение има и от други православни църкви. Посочва се поименно главата на полската православна църква, Сава, който в специално писмо до Вартоломей пише, че "не признава УПЦ и Епифаний като неин глава", а призовава за "свикване на събрание на лидерите на 14-те  независими православни църкви за намиране на решение на това положение".

Странно, но в турската преса "от друга страна, даването на автокефален статус на УПЦ се определя като най-голямото разцепление в православния свят през последните 1000 години". Изводът е, че поради проблемите между Русия и Украйна "този случай придоби политически измерения и противопостави руската православна църква на гръцката патриаршия в Истанбул". Това "доведе до точка на прекъсване между тях". Мнението на представителя на УПЦ, Евстратий Зория, член на украинската православна делегация в Истанбул, естествено е противоположно. Становище, че "Русия провежда черна пропаганда" не е изненада. Както и "руските новини по въпроса не са истина и целят да се предотврати мирното решаване на църковните проблеми". Обещава, че "няма да има натиск върху останалите православни в Украйна и те сами ще определят съдбата си като доброволно ще вземат решение дали да се свържат с новата църква или не". Не е много сигурно обаче, че "Москва рано или късно ще приеме решението на гръцката патриаршия, защото е прието съгласно законите на църквата". Московската патриаршия и на цяла Русия също има своите доводи в това отношение и в писмата на патриарх Кирил до папата, ООН и ОССЕ те са отразени. Отразяват ги и турски медии. За нас е любопитно, че Евстратий Зория се ангажира и с "на дневен ред е обявяването на независимостта на църквата в Македония и Черна гора". Той смята, че "решението на въпроса за името на Македония ще бъде начин за официално признаване на независимостта на македонката църква от сръбската патриаршия, а в Черна гора положението е сходно с това в Украйна". Твърди, че "Фенер ще признае тези църкви". А дали това има отношение към предстоящите избори в Украйна и падналия до най-ниска степен рейтинг на президента Порошенко, е въпрос, който Москва обстойно обсъжда напоследък.

Да, Анкара дава гласност на различните мнения, но какво става зад кулисите на този етап никак не е ясно. Публикуването на мнение, че "действията на Вартоломей са подкрепяни от САЩ и някои европейски държави и това показва, че църковният въпрос в Украйна е 100% политически" и щрих от водената политика на Анкара. Какво ли ще реши Българската патриаршия? Въпрос на време, канони и прецизност. Само да не се политизира и у нас, защото безбожните дела ни идват в повече напоследък.